Решение № 12662 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11829/2023 г.

ВАССедмо отделение21.11.2024 г.докладчик Юлия Раева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 152 от 19.07.2023 г. на Административен съд - Кюстендил по адм. д. 54/2022 г.

ОСЪЖДА Р. С. Б. [ЕГН] да заплати на община Кюстендил разноски в размер на 100 (сто) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТАНЯ ВАЧЕВА Членове: /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА /п/ ЮЛИЯ РАЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. С. Б. срещу Решение 152 от 19.07.2023 г. на Административен съд - Кюстендил по адм. д. 54/2022 г., с което съдът е отхвърлил жалбата й срещу отказ на кмета на община Кюстендил, обективиран в писмо с изх. 94-00-147/25.01.2022 г. за издаване на пропуск за паркиране на личен автомобил на [адрес] в гр. Кюстендил. В касационната жалба са изложени аргументи, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност, като изводите му са несъответни на фактическите установявания. Касационният жалбоподател иска отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество. Претендира разноски. Ответникът кметът на община Кюстендил, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е отказ на кмета на община Кюстендил, обективиран в писмо с изх. 94-00-147/25.01.2022 г. за издаване на пропуск на Р. С. Б. за паркиране на личен автомобил на [адрес] в гр. Кюстендил. Съдът е установил от фактическа страна, че с т.12.1 от Заповед РД-00-309/17.03.2021 г. на кмета на община Кюстендил е разрешено влизането при необходимост от жителите в прилежащите на [адрес], гр. Кюстендил, от осева точка 67 до осева точка 91 урегулирани поземлени имоти единствено с цел извършването на товаро-разтоварителни операции на стоки и материали, както и за достигане до гаражи и паркоместа в съответствие с поземлени имоти. [адрес] е пешеходна за парк Галерия и е забранена за спиране и паркиране. Заповедта е оспорена по съдебен ред в частта й по т.12.1 с искане да бъде обявена за нищожна. С Решение 76 от 16.01.2023 г. на Административен съд Благоевград по адм. д. 936/2022 г. жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е влязло в сила. Със Заявление вх. 94-00-147/12.01.2022 г. Р. Б. сочи, че е жител на гр. Кюстендил, като постоянният и настоящият й адрес са в гр. Кюстендил, [адрес], поради което моли да й бъде издаден пропуск за паркиране на личния й лек автомобил марка Мерцедес , модел Ц 180 с ДК [рег. номер]. С писмо с изх. 94-00-147/25.01.2022 г., във връзка с подаденото на 12.01.2022 г. заявление, кметът на община Кюстендил сочи, че улица [адрес] от осева точка 67 до осева точка 91 е с наложен режим на забрана за паркиране на МПС, за което заявителката е уведомена с писмо 94-00-1029/26.03.2021 г. Към момента на издаване на писмото няма промяна в описаните обстоятелства, поради което отказва да издаде искания пропуск за паркиране. От правна страна съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, в съответствие с процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Изложени са мотиви, че на [адрес] има административно наложена забрана за паркиране, поради което са налице обстоятелства, препятстващи възникването и упражняването на правото на паркиране на лицето, а оспореният отказ е законосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 8, ал. 1 от Наредба за организацията и безопасността на автомобилното движение на територията на община Кюстендил (наредбата) е издадена Заповед РД-00-309/17.03.2021 г. на кмета на община Кюстендил, съгласно чиято т.12.1 [адрес] е пешеходна за парк Галерия и е забранена за спиране и паркиране. В чл. 31 от наредбата са въведени изключения относно спирането, престоя и паркирането за ППС с издаден пропуск както следва: т. 1 за МПС с товароносмост до 1,5 т.; т. 2 за товарни автомобили и строителни машини, обслужващи строителни обекти по заявка; т. 3 за собственици на МПС, адресно регистрирани и постоянно живеещи на улици с административно наложен режим за забрана за спирането, престоя, движението и паркирането; т. 4 за ППС и такива с животинска тяга, обслужващи сватби и различни тържества и т. 5 за физически и юридически лица, заплатили паркомясто по реда на чл. 29, ал. 1 от наредбата. По отношение на собствениците на МПС, адресно регистрирани и постоянно живеещи на улици с административно наложен режим за забрана за спирането, престоя, движението и паркирането е дадена възможност да паркират в близост до постоянните си адреси по посока на движението в сектора, ограничен от най-близките пресечни улици, а за живеещите на пешеходни зони по пресечните улици. С оглед наложената забрана за паркиране на [адрес] със Заповед РД-00-309/17.03.2021 г. на кмета на община Кюстендил съдът правилно е приел, че: 1. за касационния жалбоподател не е налице възможност за издаване на пропуск за паркиране на улицата по постоянния и настоящ адрес на лицето; 2. не е налице подадено заявление с искане за издаване на пропуск съобразно установената в чл. 31, т. 3 от наредбата възможност за издаване на пропуск за паркиране в най-близките пресечни улици. Изложените аргументи относно изграждането и възстановяването на зона за отдих Парк Галерията са извън обхвата на процесния спор и касаят забрана за паркиране, която е наложена с влязъл в сила административен акт. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на община Кюстендил следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение