Решение № 5073 от 15.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11834/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Овча купел 2В против решение 19819/ 14.10.2024г по адм.д. 2482/ 2024г по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за частично прекратяване на Договор 22-2461/23.10.2023г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК РД-15-3/14.02.2024г. на директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК). Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на решението поради противоречи с материалния закон касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Според касатора не е спазен преклузивният срок за налагане на санкция по чл.76, ал.2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Направено е искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което заповедта на директора на СЗОК да бъде отменена. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директор на СЗОК , в представен отговор и в съдебно заседание чрез юрисконсулт Шкодрева оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното съдебно решение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от касатора. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за частично прекратяване на Договор 22-2461/23.10.2023г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК РД-15-3/14.02.2024г. на директора на СЗОК. На основание чл.103, ал.3 от Националния рамков договор РД-НС-01-2 от 1 септември 2023г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 - 2025 г. (НРД за МД 2023-2025г) и чл.85, ал.3 от индивидуалния договор със заповедта договорът е прекратен частично по отношение оказване на болнична помощ по клинична пътека 265.1 Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно двигателния апарат от Приложение 17 на НРД за медицинските дейности 2023-2025г, кореспондираща с клинична пътека 265 Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно двигателния апарат от Приложение 17 на Националния рамков договор РД-НС-01-4 от 23 декември 2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 - 2022 г (НРД за медицинските дейности за 2020 2022г). От анализа на приетите по делото доказателства първоинстанционният съд приема за установено, че със Заповед РД-18-83/20.02.2022г. на директора на СЗОК е наредено извършването на проверка на лечебното заведение за болнична помощ по изпълнение на индивидуален договор 22-2461/2020г. за оказване на болнична помощ. В хода на проверката е установено, че за ИЗ 2698/2021г. на ЗОЛ А. Й. И. не са спазени изискванията на чл.357, ал.3 и ал.7, чл.378 и чл.410, ал.1 и ал.2 от НРД МД за 2020г. лечебното заведение е отчело медицинска дейност, която не е извършена; за ИЗ 902/2021г. на ЗОЛ Р. Х. Т. и за ИЗ 918/2021г. за ЗОЛ М. В. П. не са спазени редица изисквания на НРД, изчерпателно посочени в съставения Протокол РД-18-83-1/15.03.2022г. и Протокол за неоснователно получени суми РД-18-83-2/15.03.2022г. Въз основа резултатите от тази проверка, обективирани в посочените по-горе протоколи, е издадена Заповед за налагане на санкции /прекратяване на договор частично/ РД-15-555/04.05.2022г. на директора на СЗОК, с която частично е прекратен Договор 22-2461/25.02.2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури, сключен между НЗОК и оспорващото дружество, по отношение на КП 265 Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно двигателния апарат от Приложение 17 на НРД за медицинските дейности за 2020 2022г., включени в предмета на договора. Заповедта е обжалвана и с Решение 29/04.01.2023г по адм.д. 4759/2022г на Административен съд София-град жалбата на Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация ЕАД е отхвърлена като неоснователна. Решението е оставено в сила с Решение 12780/19.12.2023г., постановено по адм.д. 3397/2023г. по описа на Върховния административен съд. Междувременно НЗОК сключва с лечебното заведение-касатор Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури 22-2461/23.10.2023г., сред които и КП 265.1 Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно двигателния апарат и КП 265.2 Физикална терапия и рехабилитация с комплексна подводно екстензионна терапия при болести на гръбначния стълб. За да отхвърли подадената пред него жалба, съдът е достигнал до правни изводи, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма, съдържа задължителните реквизити по чл.59, ал.2 АПК, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. За неоснователно е прието възражението, че КП 265 Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно двигателния апарат от Приложение 17 към НРД МД 2020-2022г. не е включена в предмета на индивидуалния договор от 2023г и поради липса на идентичност и установено нарушение оспорената заповед е издадена без фактическо основание и при неправилно приложение на материалния закон. Обосновано е, че към 23.10.2023г., когато е сключен индивидуалният договор, заповедта за налагане на санкции от 2022г. не е била влязла в сила, съответно не е било налице основание за отказ по чл.29, ал.1, т.6 от действащия НРД. След влизането й в сила обаче жалбоподателят не отговаря на изискванията за сключване на индивидуален договор, обективирани в чл.29, ал.2 НРД МД 2023-2025г., съответно сключеният индивидуален договор следва да бъде прекратен в посочената част на основание разпоредбата на чл.103, ал.3 НРД МД 2023-2025г. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. От доказателствата по делото се установява, че на 19.12.2023г е влязла в сила Заповед за налагане на санкции (прекратяване на договор частично) РД-15-555/04.05.2022г. на директора на СЗОК относно индивидуален договор 22-2461/2020г. за оказване на болнична помощ, сключен между НЗОК и касатора по НРД 2020-2022г. Преди това, на 23.10.2023г, между тях е сключен Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури 22-2461. Съгласно чл.103, ал.3 от НРД МД 2023-2025г., в случаите, в които по време на действащия НРД е влязла в сила санкция "прекратяване на договор" по чл.59, ал.11, т.1 или 2 от ЗЗО, издадена по реда на предходен НРД, договорът, сключен в съответствие с действащия НРД, се прекратява. В случая не се касае за налагане на санкция на лечебното заведение, което би задължило директора на СЗОК да процедира по реда на чл.76 от ЗЗО, затова неоснователно се поддържа от касатора неспазване на едномесечния срок по чл.76, ал.2 от ЗЗО като довод за незаконосъобразност на процесната заповед. Смисълът на разпоредбата на чл. 103, ал.3 от НРД МД 2023-2025г е да се приведе в изпълнение наложена санкция на лечебното заведение за нарушение по предходен НРД, чието влизане в сила по обективни причини е настъпило при действието на следващ НРД, но от момента на влизането й в сила - в конкретния случай това е станало на 19.12.2023г. Тази е нормативно определената дата за прекратяване на договора, сключен в съответствие с действащия НРД и такъв извод се обуславя от необходимостта незабавно да бъде прекратено разходването на публични средства по административния договор, страна по който е санкционираното лечебно заведение. При наличието на изискуемата материалноправна предпоставка по чл. 103, ал.3 от НРД МД 2023-2025г административният орган е длъжен в условията на обвързана компетентност да счита договора за прекратен. Уведомяването на лечебното заведение, че органът упражнява възникналото си право по чл.85, ал.3 от индивидуалния договор да счита договора за прекратен, следва да се реализира с издаване на административен акт, в който изрично да са посочени основанието и моментът на прекратяване, за да се обезпечи правото на защита на лечебното заведение. Видно от съдържанието и диспозитива на процесната заповед, моментът на прекратяване на договора се отлага във времето, което й придава конститутивен характер в противоречие с приложимата нормативна уредба, определяща от кога се прекратява действащия индивидуален договор с лечебното заведение. Правните последици от Заповед РД-15-3/14.02.2024г. на директора на СЗОК относно момента на прекратяване на действащия договор я характеризират и като издадена в нарушение на чл.6, ал.2 от АПК, защото засягат неблагоприятно лечебното заведение като го лишават от възможността своевременно да сключи нов договор с НЗОК по действащия НРД. Съдът е извършил цялостна проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, но е достигнал е до неверен правен извод за законосъобразността му и неправилно е отхвърлил жалбата срещу него като неоснователна. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че соченият в касационната жалба аргумент за отмяна на оспореното решение поради неправилно приложение на материалния закон е основателен и то следва да бъде отменено като вместо него се постанови отмяна на незаконосъобразната заповед РД-15-3/14.02.2024г. на директора на СЗОК. При този изход на делото на касатора се дължат доказано направените разноски по представения списък в общ размер от 1370лв, включващи заплатена държавна такса от 370 лв за касационното производство и адвокатско възнаграждение от 1000лв, чийто размер не е прекомерен съобразно фактическата и правна сложност на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,