Решение № 1969 от 22.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11655/2014 г.

Решение № 1969 от 22.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11655/2014 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Детелина Цекова Ишева и Петрослав Цеков Петров, чрез процесуалния им представител адв. Кайров срещу решение № 4722/8.07.2014 г., постановено по адм. дело № 4578/2012 г. на Административен съд - София-град. В касационната жалба се сочат доводи, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът по делото - Дирекция за национален строителен контрол, в представен по делото отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрк. Анастасова оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, като счита, че решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в касационната жалба, на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Производството пред Административен съд - София-град, се е развило по искова молба на Детелина Цекова Ишева и Петрослав Цеков Петров против Дирекцията за Национален строителен контрол /ДНСК/, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, като е претендирал да му бъдат заплатени имуществени вреди в размер на 75 000 лева заедно със законната лихва върху претендираното обезщетение, произтичащи от изпълнението на нищожна заповед № ДК- 02-00-15/16.02.2010 г. на началника на ДНСК. С цитираната заповед е наредено да бъде премахната собствената им жилищна сграда, базалтови плочи около нея и 2 бр. стоманобетонови резервоари, построени в ПИ № 427 с площ от 490 кв. м от кадастрален лист № Г-9-6-Г, местност в. з. "Земнико" в землището на с. Герман, район "Панчарево" - Столична община. За да отхвърли иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ съдът е приел, че касационните жалбоподатели са собственици на премахнатата сграда по силата на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, като от събраните по делото доказателства (липса на одобрен инвестиционен проект, строително разрешение, протокол за строителна линия и др.) е установил, че извършеният на имота строеж е незаконен. Приел е също, че доколкото сградата е построена извън урбанизирана територия, в земеделска земя, без издадено ЧЗР съгласно чл. 108, ал. 2 от ППЗТСУ (отм.), действал към извършване на строежа не може да се приеме, че строежът е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата на нормативите, действали по време на построяването му, поради, което той не отговаря на условията визирани в § 16, ал. 1 и в § 127 от ПР на ЗУТ и не може да се определи като търпим или узаконяем строеж. С обжалваното решение съдът е отхвърлил изцяло предявения иск по за имуществени вреди като неоснователен, като е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ДНСК по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Постановеното решение е неправилно. При постановяването му първоинстанционният съд е допуснал релевираното от касатора съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това налага извод за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Основателни се явяват направените касационни оплаквания за допуснати нарушения, представляващи отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. второ, тъй като съдът не е взел предвид и обсъдил всички приети по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Видно от материалите по делото е, че със заповед № РД-46-175/19.07.2007 г. на кмета на район "Панчарево" е признато правото на наследниците на Цеко Петров Недков ползвател по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобият собственост при условията на § 4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ върху 460 кв. м от имот пл. № 472, местност "Терасите", землище с. Герман. С решение № 13674/15.10.2010 г. на ВАС и последващото решение на АССГ № 5874/20.11.2011 г., по адм. дело № 9383/2010 г. цитираната заповед е била оспорена по съдебен ред, като по делото няма данни решението, с което тя е отменена да е влязло в сила, поради което обстоятелството дали заповедта по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е влязла в сила или е отменена е останал неизяснен от решаващия съд. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с възраженията на страните по вътрешно убеждение (чл. 12 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК). Без такава преценка е невъзможно формирането на собствени фактически, а и правни изводи. Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и възраженията на страните, тоест за излагане на мотиви е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението. В мотивите следва да се съдържат констатациите на съда относно доказателствените и правнорелевантните факти. Обжалваното решение не отговаря на тези процесуални изисквания. Право и задължение на съда е да обсъди всички приети от него като допустими и относими доказателства. Съдът има право да не кредитира всички или част от тях, но следва да се мотивира, а не да стори това чрез игнорирането им както е постъпил в спорната хипотеза първоинстанционният съд. Съобразно приетите за установени обстоятелства въз основа на всички относими доказателства, след като обсъди възраженията на страните и доказателствата, като се обоснове защо дава вяра на част от тях, а на други не, съдът е следвало да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи. Обстоятелството дали процесната заповед е влязла в сила или е била отменена с посочените по-горе съдебни решения е от значение за изясняване наличието на признато на наследници на ползвател на имота по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ право да придобият собственост по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имота, респективно върху процесната сграда, изградена в него, по силата на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Като не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК и указал необходимостта от посочване на доказателства за това обстоятелство съдът е постановил необоснован съдебен акт. По изложените съображения, съдебното решение, предмет на проверка, следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ, предвид установената в чл. 220 АПК забрана за нови фактически установявания от касационната инстанция. При новото разглеждане на делото първоинстанционния съд следва да даде указания на страните във връзка с разпределянето на доказателствената тежест и такива по чл. 163, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 от АПК. При постановяване на решението съдът следва да извърши преценка на всички относими към предмета на спора писмени доказателства. По разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото (чл. 226, ал. 3 АПК). Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,