Решение № 7186 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9413/2019 г.

Решение № 7186 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9413/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Кмета на Община Ямбол, чрез юрк. Карапротив решение № 157 от 5.07.2019 г. по адм. дело № 137/2019 г. по описа на Административен съд –Ямбол. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и решаване на спора по същество. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – И. Димитрова оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил заповед № ТУ/04-00005/15.03.2019 г. на кмета на община Ямбол, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат строеж "Преустройство и пристрояване на сграда с идентификатор 87374.528.302. 2 по КК на гр. Ямбол със застроена площ от 49 кв. м. и адрес ул. "Г. Кондолов" № 4, с начин на трайно ползване "друг вид сграда за обитаване"- пета категория. За да постанови решението си, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, но същата е в нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с материалноправните норми и целта на закона. Изложил е доводи, че в заповедта не са установени всички относими към индивидуализацията на строежа факти, сред които е и времето на извършване на строежа, което е от съществено значение относно преценката за търпимостта на същия. Приел е, че не са изложени мотиви в този аспект, като това представлява нарушение на формата на акта вследствие нарушение на административнопроизводствените правила, което само по себе си е достатъчно основание за отмяна на заповедта. Въз основа на събраните в хода на производството доказателства, както и от допуснатата и приета по делото съдебно- техническа експертиза и свидетелските показанията, съдът е направил извод, че не е налице "поетапно пристрояване и промяна на функцията от "една стая без изба" в "лятна кухня". В заключение е направил извод, че тъй като строежът е изграден преди 07.04.1987 г., дори за сградата да няма строителни книжа, тя представлява търпим строеж, като попадащ в хипотезата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и не подлежи на премахване и забрана за ползване. При така установеното съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. При постановяване на решението са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора. Допусната е и изслушана съдебно - техническа експертиза, която е отговорила подробно на зададените технически въпроси. Правилна е преценката на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, поради това, че спорният строеж се явява търпим и като такъв не подлежи на премахване. Търпимите строежи по смисъла на § 16, ал. 1 ДР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ са тези, които макар и да са изградени без строителни книжа отговарят на нормите по устройство на територията към момента на извършването им или по сега действащите норми. В случая видно от материалите по делото е установено, че не е налице твърдяното поетапно пристрояване и промяна на функцията от "една стая без изба" в "лятна кухня" извършено след 2001 г. Така приетото кореспондира със събраните по делото доказателства - допуснатата и приета по делото съдебно техническа експертиза, както и със свидетелските показания които съдът е кредитирал, като достоверни и безпристрастни. С оглед изложено и при липсата на сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,