Решение № 10712 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6686/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г. (ОПОС) срещу Решение № 18321 от 14.05.2026 г. на Административен съд София - град по адм. дело № 317/2026 г. С обжалваното решение съдът е отменил Решение № N-261 от 11.12.2025 г., на ръководителя на УО на ОПОС, с което на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е определена финансова корекция в размер на 5 % от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС разходи по сключен Договор № РД-33-14 от 13.09.2018 г. с „Пътгео 2018“ ДЗЗД на стойност 280 000 лева без ДДС, за нарушение чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 6 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), във вр. с чл. чл. 3, ал. 3 от Закона за камарата на строителите (ЗКС), квалифицирано като нередност по т. 11, буква „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление(Наредбата/Наредбата за посочване на нередности). Касационният жалбоподател – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г. счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че е налице извършено от възложителя нарушение, изразяващо се в незаконосъобразни изисквания за участници в обединение при изпълнение на строителни дейности, във връзка с поставени от него критерии за подбор относно годност за упражняване на професионалната дейност. Сочи, че противно на приетото от първоинстанционния съд, възложителят никъде в цялостната документация на поръчката, не конкретизира, дали изисква вписване само на лицата, извършващи строежи и/или строителство и монтажни работи, за които се изисква регистрация съобразно чл. 3, ал. 3 ЗКС, тъй като с формулираното от възложителя условие, се изисква регистрация в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) общо за всички участници в състава на обединението, независимо че някои от участниците в него могат да извършват и строителни дейности, за които не се изисква такава регистрация. Счита за незаконосъобразен и необоснован извода на първоинстанционния съд, че поставеното от възложителя изискване не е ограничително, тъй като, то е относимо не към всички участници в обединението, а само към тези, които ще изпълняват съответната дейност по строителството. Твърди, че възложителят е създал риск за конкуренцията в проведената открита процедура за възлагане на процесната обществена поръчка, като пряко е нарушил чл. 2, ал. 2 ЗОП и чл. 3, ал. 3 ЗКС, обявявайки и възлагайки същата в противоречие с основните принципи на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) за свободна конкуренция и равнопоставеност. Прави искане решението да бъде отменено, в условията на евентуалност - върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд. Ответникът по касационната жалба – Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и излага подробни възражения по релевираните от касатора доводи. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: Между Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ и Агенция „Пътна инфраструктура“ е сключен Административен договор рег. № BG16M1OP002-4.003-003-0010-C01 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПОС 2014-2020 г., по процедура чрез директно предоставяне BG16M1OP002-4.003 „Превенция и противодействие на свлачищните процеси за ограничаване на риска от тях (вкл. по републиканска пътна мрежа)“. С Решение № 138/19.12.2017 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ е открила процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Избор на изпълнител за проучвателно – проектантски работи и строителство (инженеринг) на републикански път I-6 „Кюстендил – Радомир – Перник“ – укрепване на свлачище при км. 72+300. След проведената процедура е сключен Договор№ РД-33-14 от 13.09.2018 г. с „Пътгео 2018„ ДЗЗД за обект „Укрепване на свлачище на път I-6 „Кюстендил – Радомир – Перник“ при км. 72+300, област Перник. С Писмо, изх. № 12-00- 1167 от 21.11.2025 г. на УО на ОПОС, съгласно чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, във връзка с регистриран в УО сигнал за нередност Агенция „Пътна инфраструктура“ е уведомена за вида на констатираното от УО на ОПОС нарушение, касаещо проведена обществена поръчка и сключения въз основа на нея договор, както и за размера на финансовата корекция. Съгласно Писмо, изх.№ 12-00-1167/21.11.2025 г. на УО на ОПОС е констатирано нарушение с финансов ефект, изразяващо се в действия от страна на възложителя при определяне на ограничително изискване в документацията за обществена поръчка. В срока по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ е депозирано Писмено възражение с изх. № 04-09-185/01.12.2025 г. от АПИ. На 11.12.2025 г. ръководителят на УО на ОПОС е издал Решение за определяне на финансова корекция № N-261, с което на АПИ е определена финансова корекция в размер на 5% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС по сключен Договор № РД-33-14 от 13.09.2018 г. с „Пътгео 2018“ ДЗЗД на стойност 280 000 лева без ДДС, за нарушение чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 6 ЗОП, във вр. с чл. чл. 3, ал. 3 от ЗКС, квалифицирано като нередност по. 11, буква „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания и в хода на административното производство органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. След анализ на относимата правна уредба и мотивите на обжалваното решение, съдът е приел, че АПИ не е извършила твърдяното от ръководителя на УО на ОПОС нарушение предвид начина на формулиране на процесното изискване. Обосновал е изводи, че е налице изключението на чл. 59, ал. 6 ЗОП, тъй като за осъществяване на строителни дейности, изрично нормативни актове (Закона за устройството на територията и ЗКС) изискват специална регистрация в ЦПРС и тази регистрация се изследва от страна на възложителя именно за членовете на обединението, които ще осъществяват строителните работи. Приел е, че противно на доводите на административния орган, поставеното в документацията изискване от възложителя, не е относимо към всички участници в обединението, а само към тези, които ще изпълняват съответната дейност по строителството, за която е необходима посочената регистрация. Посочил е, че поставеното от възложителя изискване не е ограничително, тъй като, то е относимо не към всички участници в обединението, а само към тези, които ще изпълняват съответната дейност по строителството и е допълнил, че ако един или повече от един от членовете на обединението ще извършва дейности по строителството в обществената поръчка, то само за тези членове на обединението следва да се изисква съответната регистрация. Въз основа на това, съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и необоснованост са свързани с преценката на съда относно приетото за осъществено нарушение на приложимото право, обосноваващо нередност, за която е определена финансова корекция. Административният орган е обосновал изводи, че с поставеното от възложителя изискване е засегнат всеки член на обединението, който ще изпълнява строителство, както и че условието противоречи на предвидената в чл. 3, ал. 3 ЗКС възможност, когато физически или юридически лица се обединяват за изпълнение на строежи или отделни видове СМР по ал. 2, поне един от участниците в обединението да бъде вписан в регистъра. Приел е, че формулираното от възложителя изискване за регистрация по ЗКС на всеки от участниците в обединение, което не е юридическо лице и ще извършва строителство, необосновано е ограничило участието на субекти, които не разполагат със съответната регистрация, но имат право на основание чл. 3, ал. 3 ЗКС да участват в изпълнението на СМР съвместно с регистрирано по надлежен ред лице. Тези изводи са неправилни. Видно от Раздел III.1.1 от обявлението и Раздел II, т. 3.1 от документацията за поръчката, възложителят е поставил условие участниците да притежават регистрация в ЦПРС към Камарата на строителите в Република България, съгласно чл. 3, ал. 2 ЗКС, за изпълнение на строежи от втора група, I-ва категория, а за чуждестранни лица – в аналогични регистри съгласно законодателството на държавата членка, в която са установени. Възложителят е направил уточнение, че „ако участникът е обединение, което не е юридическо лице, съответствието с критерия за подбор се доказва от всяко от лицата, включени в него, което ще изпълнява съответната дейност съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в документа/ договора за създаване на обединението“. Съгласно чл. 59, ал. 6 ЗОП при участие на обединения, които не са юридически лица, съответствието с критериите за подбор се доказва от обединението участник, а не от всяко от лицата, включени в него, с изключение на съответна регистрация, представяне на сертификат или друго условие, необходимо за изпълнение на поръчката, съгласно изискванията на нормативен или административен акт и съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението. Законът за Камарата на строителите урежда специални изисквания към лицата, извършващи строителство на територията на Република България, като налага строителите, изпълняващи строежи от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 от Закона за устройството на територията (ЗУТ) или отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности, позиция "Строителство", да бъдат вписани в ЦПРС. Съгласно чл. 3, ал. 3 ЗКС, когато физически или юридически лица се обединяват за изпълнение на строежи или отделни видове строителни и монтажни работи по ал. 2, поне един от участниците в обединението трябва да е вписан в регистъра, като ал. 4 изрично предвижда, че участието в обединението по ал. 3 не поражда права за лицата, които не са вписани в регистъра, самостоятелно да изпълняват отделни строителни и монтажни работи по ал. 2. В съответствие с чл. 163, ал. 2, т. 6 ЗУТ, строителят носи отговорност за изпълнението на строежи, съответстващи на направената регистрация по чл. 3, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите за съответната група и категория строежи, в случаите, когато тя е задължителна. Видно от посочената нормативна уредба, регистрацията по чл. 3, ал. 2 ЗКС, чрез вписване в ЦПРС, не се изисква за всички видове СМР, а само за строежите от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 ЗУТ или за отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности, позиция "Строителство". Изискването на чл. 3, ал. 3 ЗКС поне един от участниците в обединението да е вписан в ЦПРС следва да се тълкува във връзка с ал. 2 на същия член, изискващ регистрация в ЦПРС за всеки от строителите, извършващ посочените в разпоредбата строежи и/или строителни и монтажни работи, т. е. то не може да води до заобикаляне на закона. С оглед на това изискването поне един от участниците в обединението да бъде вписан в ЦПРС е приложимо тогава, когато с оглед на разпределението именно той ще извършва тези от строежите или тези от строително-монтажните работи, за които се изисква регистрация. Ако повече от един от членовете на обединението ще извършва дейности в обществената поръчка, за които се изисква регистрация, то и тези членове на обединението следва да бъдат вписани в ЦПРС. Разпределението на дейностите в обществената поръчка между членовете на обединението, даващо отговор и на въпроса кой от тях следва да е вписан в ЦПРС, се предвижда в договора за създаване на обединението. В случая възложителят е поставил изискване за вписване на всички членове на обединението, които ще участват пряко в изпълнение на строителните дейности, съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в документа/ договора за създаване на обединението“. Същевременно по делото се установява, че включените в обществената поръчка СМР касаят строеж първа категория, втора група. За извършването му строителите, включително членовете на обединението, които ще извършват СМР следва да бъдат вписани в ЦПРС. При обосноваване на нарушението органът не е изследвал дали в предмета на обществената поръчка се включват и други строителни дейности, за които не се изисква регистрация. Съответно не може да се направи извод, че би имало членове на обединението, които ще участват пряко в изпълнение на строителните дейности, за които не се изисква вписване. Предвид на това, не е установено, че така формулирано, изискването е ограничително, спрямо обединения, част от чиито членове ще участват пряко в изпълнение на строителните дейности, съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението, за които не се изисква вписване, съгласно чл. 3, ал. 2 ЗКС. По изложените съображения, както правилно е приел и първоинстанционният съд, органът не е доказал наличието на основание за определяне на финансова корекция. При недоказано основание за определяне на финансова корекция обсъждането на въпроса относно квалификацията й по Наредбата е безпредметно. Като е обосновал извод за незаконосъобразност на оспореното решение на ръководителя на УО но ОПОС и го е отменил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид крайния изход на спора и на осн. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро, превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2, чл. 12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) и представляващи евровата равностойност на 200 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение