Решение № 5290 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12022/2018 г.

Решение № 5290 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12022/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба на Г. Матуски от [населено място] срещу решение № 177 от 8.08.2018 г., постановено по адм. дело № 4/2018 г. на Административен съд – К., с което е отхвърлена жалбата на му срещу Заповед № РД – 00 - 1087 от 07.12.2017 г. на Кмета на община К., с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е наредено в тримесечен срок от влизане в сила на заповедта Г. Матуски да изготви инвестиционен проект за премахване на изпълненото от него незаконно строителство на стоманобетонова плоча и за изграждане на дървена скатна покривна конструкция (възстановяване на покривна конструкция) с възложители всички собственици на постройката, както и в срок от два месеца от одобряване на проекта Г. Матуски да изпълни предвиденото в проекта. В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда относно собствеността на постройката, за която са извършени ремонтни работи, а оттам и невъзможност за изпълнение на заповедта, поради влошени отношения с приетите за съсобственици лица. Посочва, че постройката е негова и тогава може да изпълни заповедта за изработване на проекти. Посочва и че административният орган не е установил кога е извършен спорният строеж, което пък се отразява на законосъобразността на заповедта. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде отменена оспорената пред АС – К. заповед. О. К. на община К. не изразява становище по касационната жалба. Ответниците Х. Йорданова, С. Н., Л. Василева и А. Василева, с писмен отговор чрез процесуалния си представител изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Ответника В. Змейкова не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Административен съд – К. е приел, че въз основа на съставен констативен акт и образуваното административно производство по реда на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ и във връзка с обстоятелствата, установени при извършена проверка, кметът на община К. е издал оспорената заповед № РД – 00 – 1087 от 07.12.2017 г., с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж "Реконструкция на едноетажна постройка", находяща се в УПИ XV – 3411, кв. 70 по плана на гр. К. с дадени за това указания. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и с необходимото съдържание съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. По същество е установено, че са налице основанията за незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като жалбоподателят не е представил изискващите се строителни документи за извършения строеж – реконструкция, тъй като не са представени одобрени проекти, разрешение за строеж и учредяване на право на строеж, доколкото е приел, че строежът е извършен в съсобствен имот. Приел е, че макар и годината на построяване на постройката да е спорна – 1947 по данни на жалбоподателя и 1970 г. по данни на заинтересованата страна Х. Йорданова, безспорно е установено годината на реконструкция – 2016 г., поради което спорният строеж е недопустимо по действащите сега норми, доколкото е изграден без строителни книжа. Счел е, че липсата на представени доказателства за предприети действия по узаконяване по § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ строежът не може да се приеме за търпим по § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ или по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Поради това е приел, че процесният строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ като извършен без строителни книжа и като такъв подлежи на премахване, като предвид този извод е отхвърли оспорването на заповедта. Оспореното решение на Административен съд – К. е неправилно. При постановяване на оспореното решение съдът не се е произнесъл по едно от основанията по чл. 146 от АПК, а именно при издаване на оспорената заповед допуснати ли са или не съществени нарушения на административно производствените правила. Настоящият състав намира, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като е налице противоречие между мотивите на заповедта и диспозитива на същата, като са смесени две различни и независими едно от друго административни производства. Видно от мотивите на заповедта, е прието за установено наличието на незаконен строеж, установен с констативен акт № 3 от 05.10.2017 г., а именно "Реконструкция на едноетажна постройка", находяща се в УПИ XV – 3411, кв. 70 по плана на гр. К., а като правно основание е посочено чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, а именно незаконен строеж, извършен без строителни книжа. На така посочената мотивна част в диспозитив на заповедта следва да се разпореди премахване на установеното незаконно строителство. В настоящия случай обаче не е налице диспозитив, който да разпорежда премахването на незаконно строителство и който да съответства на фактическите и правните основания за издаване на заповедта. Напротив, в диспозитива на заповедта е наредено "в тримесечен срок от влизане в сила на заповедта Г. Матуски да изготви инвестиционен проект за премахване на изпълненото от него незаконно строителство на стоманобетонова плоча и за изграждане на дървена скатна покривна конструкция (възстановяване на покривна конструкция) с възложители всички собственици на постройката, както и в срок от два месеца от одобряване на проекта Г. Матуски да изпълни предвиденото в проекта". Този диспозитив съответства на предвидените правомощия в НАРЕДБА № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, а именно в чл. 5, ал. 2 от Посочената наредба, който предвижда, че "При необходимост от представяне на конструктивно становище или конструктивен проект за премахване, одобряване на проект, проект за укрепване на сградата, план за безопасност и здраве, план за управление на строителните отпадъци и др. това изрично се посочва и обосновава в протокола по ал. 1". Диспозитивът на оспорената заповед е част от производството по изпълнение на заповед за премахване на незаконно строителство, като преди пристъпване на изработването на проект, съответно нареждането да се изработи такъв, следва да е и налице влязла в сила заповед за премахване на незаконното строителство. В настоящия случай е налице противоречие между мотивите на заповедта, които касаят премахване на незаконно строителство, но не е налице диспозитив за това, а диспозитивът на оспорената заповед пък съответства на акт, предвиден в изпълнителното производство по премахване на незаконно строителство. Административният орган е смесил двете производства при издаване на оспорената заповед, като това представлява съществено нарушение на административно производствените правила, което е основание за отмяна на заповедта. Оспорената заповед, като издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, е незаконосъобразна. Като е достигнал до обратен извод, съдът е постановил неправилно решение в противоречие със закона и следва да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което се отмени незаконосъобразната заповед. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,