Решение № 1009 от 23.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14984/2008 г.

Решение № 1009 от 23.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14984/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Хиам Ибрахим Салман - лично и в качеството си на законен представител на Руаси Албахар Нешат Джемал Хади, и двамата граждани на Ирак, против решение № 11820/6.11.2008 г., постановено по адм. д. № 11718/2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата им против решение № 485 от 4.09.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради, нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага, че решаващият състав на ВАС въобще не е обсъдил основанията за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, пропуснал да обсъди представените и приети по делото документи от Върховния комисариат на бежанците към ООН във връзка с отказа за предоставяне на хуманитарен статут, както и че в мотивите му е налице вътрешно противоречие. С касационната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и даване на задължителни указания за ново произнасяне към административния орган. Ответникът по жалбата - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение, тричленният състав на Върховния административен съд, трето отделение, е отхвърлил жалбата на Хиам Ибрахим Салман - лично и в качеството си на законен представител на малолетното й дете Руаси Албахар Нешат Джемал Хади, против решение № 485 от 4.09.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което им е отказан предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно като постановено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Приел е за установено, че в условията на продължаващ въоръжен конфликт в някои част от територията на Ирак и наличието на високо вътрешно напрежения на цялата територия, към края на 2007 г., съвместните усилия на коалиционните и иракски сили за сигурност са довели до положителен резултат специално за град Багдат, поради което спрямо жалбоподателите, живееща в този град, не е налице основателен страх от преследване или тежки посегателства по смисъл на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Тези изводи са обосновани от представените по делото справки и становища относно ситуацията в Ирак. Така направените изводи се подкрепят напълно от настоящата инстанция, макар и непълни. Следва да се отбележи в допълнение, че положителните резултати от действието на посочените по-горе сили, са намерили проявление във възможността, семейството на Хиам Ибрахим Салман и тя самата да разчита и да има достъп до ефективна вътрешна закрила на своите основни права по смисъла на чл. 8, ал. 7 и чл. 9, ал. 4 от ЗУБ, както от официалните власти в Ирак, така и от коалиционните сили, контролиращи значителни части от територията на страната и столицата Багдат специално. В тази връзка, аргументите за липса на обсъждане в обжалваното съдебно решение на основанията за предоставяне на статут на бежанец, са неоснователни. Съдът е установил по безспорен начин, че жалбоподателката може да се ползва от съвместната закрила на държавата и коалиционните сили, които от своя страна могат ефективно да противодействат на територията на Багдат на всеки субект, осъществяващ преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Що се касае до възражението за пропуска на съда да обсъди представеното и прието по делото писмено доказателство - становището и резюме на ВКБООН, то същото е основателно. Със свое протоколно определение от 16.10.2008 г., съдът е приел представеното становище, но въпреки това, то не е било обсъждано при постановяване на съдебното решение. Този пропуск обаче, не представлява съществено нарушение, тъй като съдържащата се в него информация в голямата си част се припокрива по време и предмет със представените и обсъдени становище. Очевидна разлика е констатацията за невъзможността за предоставяне на закрила от официалните власти в страната за гражданите, намиращи се в Централните и Южни райони на Ирак, където се намира и град Багдат. Тази констатация е обобщаваща по своя характер и разглежда ситуацията в по-големи географски райони, а именно провинциите. В настоящия случай, закрилата е достъпна в рамките на града, това не означава, че тя е гарантирана и липсва риск за живота и здравето на живеещите там, но е факт, че благодарение на мерките на официалните власти и коалиционните сили, не са налице "ширещи се прояви на крайно насилие, груби нарушения на човешките права и като цяло липса на правов ред". Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия