Решение № 15092 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7129/2020 г.

Решение № 15092 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7129/2020 г., IV о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Полин, гражданка на [държава], против решение № 1788/12.03.2020 г., постановено по административно дело № 10922/2016 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата срещу решение № 7586/31.08.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон, по конкретно на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Излагат се доводи, че съдът не е преценил бежанската история и не е съобразил актуалната ситуация в страната на произход, не са установени и обсъдени фактите, касаещи личното положение на кандидата за закрила. Ответникът - Председателят на Държавната агенция по бежанците чрез процесуалния си представител юрисконсулт Минкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение 1788/12.03.2020 г., постановено по административно дело № 10922/2016 г. на Административен съд София-град (АССГ) е отхвърлена жалбата на К. Полин срещу решение № 7586/31.08.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което й е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е установил от фактическа страна, че с молба рег. № 868 от 29.02.2016 г. до Държавната агенция за бежанците К. Полин, гражданка на [държава], е поискала предоставяне на международна закрила. Производството е било образувано с регистрирането й с регистрационен лист рег. № УП 919/25.03.2016 г. и е проведено в Регистрационно-приемателен център – София по общия ред – чл. 72, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 70, ал. 2 от ЗУБ. В проведеното с К. Полин интервю заявява, че напуснала легално [държава] през месец август 2011 г. и със самолетен полет Дуала - Истанбул пристигнала в Турция, където останала до нелегалното й влизане в Република България през месец август 2013 г. Чуждата гражданка мотивира молбата си за закрила с нейния чичо в [държава], който й оказвал насилие и тормоз. При интервюто чужденката разказва, че израснала при нейния чичо, богатият член на фамилията и поради това поел финансовата издръжка за нейното обучение. Съобщава, че живяла при чичо й в продължение на десет години - от 2000 г. до 2010 г. През първите пет-шест години живеела свободно в дома му и ходела на училище, а последните четири-пет години била затворена в една от стаите на неговата къща. Споделя, че нейният чичо я използвал като своя жена и я изнасилвал многократно, а когато тя отказвала сексуални отношения той изпращал хора да я бият. Първоначално никой не вярвал на думите й, тъй като нейният чичо плащал за образованието й, но впоследствие всички разбрали какво се случва в неговия дом. Споделя, че родителите й не смеели да се възпротивят срещу случващото се, тъй като чичо й бил богат и се ползвал с голям авторитет във фамилията. Докато била затворена в жилището на чичо й родила син, който в момента се намира в [държава]. По думите на чуждата гражданка, когато нейният чичо я затворил в една от стаите на къщата му, сложил пазач, който й носел храна и обслужвал нуждите й. Заявява, че през месец март-април 2010 г. успяла да избяга от дома на чичо й с помощта на пазача, който се смилил над нея. Оспорващата споделя, че до нейното заминаване от държавата й по произход останала да живее в къщата на пазача, която се намирала в едно село на петдесет километра от град Дуала. Чужденката разказва, че именно пазачът й помогнал да напусне [държава] и организирал пътуването й до Турция. Според изявленията на чуждата гражданка заради нейните проблеми сестра й С. Ингоме изпаднала в шок и се самоубила преди няколко години. Декларира, че не е имала лични проблеми с официалните власти в страната й на произход и не е била арестувана, съдена или осъждана. Посочва, че не е членувала в политически партии или организации. Преценявайки събраните в хода на административното производство доказателства, председателят на Държавната агенция по бежанците при Министерския съвет е намерил, че не са налице материално-правните предпоставки, предвидени в ЗУБ, за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, поради което е издал оспореното решение. Като доказателства по делото съдът е приел справки № МД-882/15.07.2016 г. и № МД-640/24.11.2019 г. относно състоянието на сигурността в [държава]. От правна страна съдът е счел, че оспореният административен орган е издаден от компетентен орган съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Съдът е споделил извода на административния орган за недостоверност на изложената бежанска история, поради съдържащите се в нея противоречия. Счел е за правилни съображенията, че касаторът се стреми да се установи в държава с по-висок жизнен стандарт, а не търси закрила поради обстоятелствата по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Съдът е изложил мотиви, че в страната на произход не са отправяни тежки лични заплахи срещу живота и личността на кандидата за закрила, като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Като причина за напускане на държавата по произход не е посочена нито една от реалните опасности, предвидени в нормата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. По тези съображения жалбата е отхвърлена. Решението е правилно. Не се установяват твърдените в касационната жалба пороци на решението - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до правилни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Съдържанието на постановения съдебен акт е съобразено с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно АССГ на база събраните доказателства е приел, че по отношение на К. Полин не съществуват реални заплахи - тя не е имала проблеми с властите, които да обосновават у нея основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът точно е констатирал, че заявената от Полин причина за напускане на [държава] е неотносимо и недостатъчно обстоятелство към искането й за предоставяне на статут на бежанец. Действително в чл. 8, ал. 5, т. 1 от ЗУБ се посочва, че действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие. Същевременно обаче в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ са изброени кои могат да бъдат субекти, извършващи преследване, а именно - 1. държавата, 2. партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, или 3. Недържавни субекти, когато може да бъде доказано, че субектите, посочени в т. 1 и 2, включително международни организации, не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследване. От разказа на кандидатката става ясно, че единствената причина да напусне страната й на произход е проблемът с нейния чичо. Налага се извода, че в случая се касае за проблем от личен, социално-битов и криминален характер, който е извън предметния обхват на ЗУБ. Видно от изявленията на К. Полин, тя не е имала лични проблеми с официалните власти в [държава] и не е била арестувана, съдена или осъждана. Не предоставя задоволително обяснение защо не е потърсила помощ и съдействие от [държава] полиция след бягството от дома на нейния чичо. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на лицето за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните по делото е приел, че липсват доказателства касаторът да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че в решението съдът не е преценил правилно обстоятелствата и фактите свързани с бежанската история на лицето. След анализ на приобщените доказателства в съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на представената бежанска история и на личното положение на кандидата за закрила. Обсъдени са всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В [държава] към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Видно от приетата по делото справка с вх. № МД-882/15.07.2016 година от Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, в [държава] липсват граждански войни и междуособици, като страната има една от най-добре развитите икономики в Африка. Макар да съществуват някои проблеми със сигурността и спазването на човешките права, в [държава] не е налице въоръжен конфликт по смисъла заложен в международното право. От първоинстанционния съд са взети предвид представените пред административния орган факти от бежанската история на лицето. Изложената бежанска история не съдържа обстоятелства, обуславящи предоставяне на статут. Това, както и наличието на противоречия и нелогичност в бежанската история на лицето създава основателни съмнения в нейната достоверност. Молителката не е имала проблеми с официалните власти в [държава], не е била задържана или преследвана и срещу нея не са предприемани репресивни действия от групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Изложените в цитираните доказателства факти, както и бежанската история на чужденката, обосновават извод, че не са налице тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в съдебната практика. Поради тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, състав на трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,