Решение № 12566 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8327/2018 г.

Решение № 12566 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8327/2018 г., VIII о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Сантара" ООД, гр. София, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 3147 от 11.05.2018 г., постановено по адм. дело № 11397 от 2015 г. по описа на Административен съд – София град. Касаторът поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че в хода на ревизионното производство не е установена злоупотреба от страна на неговия доставчик, поради което и по аргумент от разясненията на СЕО, дадени с решението по дело С- 384/04 не може да се ангажира солидарната отговорност на получателя. Намира, че не е доказано, че получателят е бил длъжен да знае, че облагаемата доставка е на цена, която значително се отличава от пазарната. В подкрепа на тезата си, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 177 ЗДДС за ангажиране на солидарната му отговорност за дължимия и невнесен от доставчика данък, излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и на РА. Ответникът по касационната жалба –Директорът на Дирекция "ОДОП" – София, чрез процесуален пълномощник, оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред АССГ е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт/РА/ № Р-01-1302872-091-001/14.07.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- София, потвърден с Решение № 1465/28.09.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София, с който, на основание чл. 177 ЗДДС, е ангажирана отговорността на "Сантара" ООД за ДДС в размер на 10 100 лв., в качеството му на пряк получател по 4 бр. фактури, издадени от "Палекс" ООД. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: В хода на ревизионното производство е констатирано, че "Сантара" ООД е получател по 4бр. фактури, издадени от "Палекс" ЕООД, с предмет на доставките – "излъчване на рекламен клип по телевизии "Евроком" ЕКИДЦ и НКТ Канал 3". Общо начисленият, но невнесен от доставчика данък по тях възлиза на 10 100 лв. Въз основа на назначена от приходните органи СОЕ, е установено, че действителната пазарна цена на фактурираните услуги за процесните периоди е в общ размер от 55 100 лв., който се отклонява 42 процента от данъчната основа по горепосочените фактури. Отчето е още, че излъчената реклама е по поръчка на рекламна агенция "Викторио Арт Мениджмънт" ЕООД, като съпоставката между цената на рекламното време, предоставено на агенция и цената, заплатена от ревизирания на "Палекс" ЕООД, сочи, че е налице превишение в размер на 1615 %. При тези релевантни факти и обстоятелства, органите по приходите са приели, че "Сантара" ООД, в качеството му на пряк получателя по фактурите е знаело, че ДДС по фактурите няма да бъде внесен, тъй като облагаемите доставки са на цени, които значително се отличават от пазарната. Поради това са достигнали до извод за установеност на предпоставките по чл. 177 ЗДДС за ангажиране на солидарната отговорност на получателя. В хода на съдебното производство са проведени ССчЕ и СОЕ, заключенията по които са кредитирани от съда като обективно и компетентно дадени. Вещото лице по СОЕ е уточнило, че при приложимост на метода на сравнимите неконтролирани цени по § 1, т. 10 от ДР на ДОПК чрез използване на реални пазарни аналози, средната пазарна цена на предоставените на ревизирания рекламни услуги по процесните фактури възлиза на сумата от 43 472 лв. с ДДС. Експертът по ССчЕ е констатирал, че данъкът по процесните фактури е начислен като задължение към бюджета, но не е ефективно внесен. При горната фактическа установеност, първоинстанционният съд е приел, че са налице всички материалноправни предпоставки, обуславящи ангажирането на солидарната отговорност на ревизирания по чл. 177 ЗДДС, в качеството му на получател по облагаеми доставки, за които той е ползвал данъчен кредит. Счел, че е изпълнено и условието по т. 2 от чл. 177, ал. 3 ЗДДС, тъй като безспорно е установено, че облагаемите доставки са на цени, които значително се отличават от пазарната. Посочил е, че в тази хипотеза законът презумира знанието на получателя, че данъкът няма да бъде внесен. В обобщение е достигнал до извод за законосъобразност на РА. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗДДС регламентира солидарна отговорност на регистрирано лице - получател по облагаема доставка за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото първият е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Нормата на чл. 177, ал. 2 ЗДДС сочи, че отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 от ДОПК. По аргумент от ал. 3 на чл. 177 ЗДДС за целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. В случая между страните е безспорна установеността на първия кумулативно изискуем елемент от горепосочения сложен фактически състав - наличието на облагаеми доставки, по които получателят "Сантара" ООД е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързано пряко или косвено с дължимия от доставчика и невнесен данък. Противно на доводите на касатора, обосновано първоинстанционният съд е приел, че е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка по ал. 3 на чл. 177 от ЗДДС за прилагане на презумпцията за знание по ал. 2, а именно: сделките заобикалят закона и със сключването им са постигнати неправомерни резултати, като цената на договорените услуги значително се отличава от пазарната. Несподелима в тази връзка е тезата в касационнната жалба, че решаващият състав не се е съобразил с тълкуванията, дадени от СЕО в решението по дело С -384/04. Съдържащите се в него мотиви не само, че не стесняват приложното поле на предвидения в Директива 2006/112/ ЕО институт на солидарна отговорност, а и в т. 47 изрично сочат, че чл. 22, ал. 8 от Шеста директива (отм.); , сега чл. 205 от Директива на Съвета 2006/112/ЕО, позволява законодателство, предвиждащо, че данъчно задължено лице, на което са доставени стоки или услуги, и което е знаело или е имало разумни причини да подозира, че част или целият ДДС, дължим във връзка с тази доставка или всяка предходна или бъдеща доставка, няма да бъде платен, е солидарно отговорно за неплатения данък. Действително, в Решението по обединени дела С-354/03, С-355/03 и С-484/03 Съдът подчертава, че отчитането на намерението на друг търговец, различен от данъчно задълженото лице, включено в същата верига на доставка или възможен измамен характер на друга сделка от веригата, предходна или следваща, би било в противоречие с целите на общата система на ДДС, но в т. 59 о т. 61 в Решението по обединени дела С-439/04 и С-440/04 уточнява, че преценката относно това дали данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че със своята покупка е участвало в сделка, свързана с измамно избягване на ДДС, се извършва от националния съдия въз основа на обективни фактори. Съобразно Решение по дело С-271/06, при зачитане на принципа на пропорционалността, изискването данъчно задълженото лице да предприеме всяка разумна стъпка, която да осигури него самото, че предприетата от него сделка няма да има за последствие участие в отклонение от данъчно облагане не противоречи на Общностното право. При така очертаните принципни постановки, съотнесени към конкретната установеност, правилен е изводът на съда, че спрямо "Сантара" ООД е приложима презумпцията за знание по ал. 2 на чл. 177 ЗДДС, с оглед осъществената съпоставка между цените по облагаемите контролирани доставки и пазарната цена по сделките между независими търговци. Съобразно заключението на вещото лице по проведената СОЕ, основано на приложимия метод по § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, пазарните цени на услугите възлизат общо на сумата от 43 472 лв. с ДДС, а общата стойност на издадените за тях фактури е в размер на сумата от 60 600 лв. Сравнението между посочените параметри сочи, че между тях има значителна отлика по смисъла на чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, с оглед на което обосновано е прието, че спрямо ревизирания е приложима презумпцията по чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДДС. При установеност на всички кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки по чл. 177 ЗДДС, обуславящи ангажирането на солидарната отговорност на получателя, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че оспорването на процесния РА е неоснователно. Като е отхвърлил жалбата срещу него, той е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 833 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение