Решение № 14182 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1286/2011 г.

Решение № 14182 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1286/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Иванов Георгиев от гр. Плевен, чрез процесуалния му представител, против решение № 717 от 22.11.2010 г., постановено по адм. дело № 747 от 2010 г. на Административния съд Плевен. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК - нарушение на материалния закон. Ответникът - началникът на сектор "ООРТП" при ОД на МВР - гр. Плевен, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Мая Тончева в писмено възражение оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба по изложени в становището му съображения. Върховният административен съд - състав на пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение, Административният съд - Плевен, е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед рег. № 2848 от 04.08.2010 г. на началника на сектор "ООРТП" при Областна дирекция на МВР - Плевен, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 2 ЗМВР във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 3 ППЗМВР, на Георги Иванов Георгиев - старши полицай в "ОММ" към сектор "ООРТП" при Областна дирекция на МВР - Плевен, с присъдена категория "Е" - I степен, му е наложено дисциплинарно наказание "Писмено предупреждение" за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Съдът е приел, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 от ЗМВР орган и в установената форма, съдържа, изброените в чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) реквизити, мотивирана е - изложени са конкретните действия, които служителите е трябвало, но не са извършили. В съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че предпоставките на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя са изпълнени. Цитираният текст квалифицира като дисциплинарно нарушение неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В конкретния случай е установено, че след като са получили сигнал за "Взлом" в Автоцентър "Радиал", Георгиев - касатор в настоящото съдебно производство и колегата му Христов (екип № 85), са реагирали незабавно и са посетили обекта, където са извършили визуален оглед на същия, като са докладвали, че външно бил здрав. От данните по делото е видно, че служителите не са огледали сградата в цялост като не са докладвали за невъзможността обектът да бъде проверен от задната страна, а са посочили, че в него нямало нарушения и се прибрали в сградата на СОД. Тази информация екип № 85 подали и на екип № 86, поради което последните не посетили обекта. Обстоятелството, че не са извършили пълна проверка на автоцентъра се установява от факта, че касаторът и колегата му не са забелязали взломен прозорец на сградата - срязана и разбита решетка. Впоследствие се оказало, че е имало разбиване и е липсвала голяма сума пари. Съдът правилно е приел, че с тези действия жалбоподателят е допуснал нарушение на раздел 4 в т. 6 от Методическите указания № УТ-1139/17.06.2002 г. за организацията на работа по СОД на охранителните сектори и групи, утвърдени от Директора на НС "Полиция" - МВР и Указания рег. № 2885/18.01.2009 г. за задълженията на полицаите при реагиране на сигнали от СОТ, утвърдени от Директора на ОД на МВР - Плевен. Това неизпълнение на служебните задължения законосъобразно е квалифицирано като небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед, обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" (чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР), в какъвто смисъл е издадената заповед. Правилно е преценено, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. Извършена е проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) и резултатите от нея са обобщени в справка, в която са описани, допуснатите от служителя нарушения. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР нарушението се счита за установено с постъпването на материалите от дисциплинарното производството при административнонаказващия орган или в случая на 04.06.2010 г., когато справката, с резултатите от проверката е представена на директора на ОД на МВР - Плевен. Наказанието е наложено след приемане на писмените обяснения на служителя (чл. 229, ал. 1 от ЗМВР) и отчитане на всички релевантни обстоятелства по чл. 229, ал. 3 и 4 от ЗМВР. Ето защо доводът за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила е неоснователен. По същество с касационната жалба се правят същите възражения, каквито вече са били направени пред съда от първата инстанция, който е взел отношение по тях, обсъдил ги е в мотивите на обжалваното решението, а изводите му се споделят от настоящата инстанция. Неоснователно е твърдението, че съдът незаконосъобразно приел, че екип № 85 имал задължение да извърши оглед и на задната част на обекта. Съгласно методическите указания за организацията на работа по СОД и указанията за задълженията на полицаите при реагиране на сигнали от СОТ е необходимо да има денонощно дежурни по два екипа в сектора, като при получен сигнал от дежурен оператор към двата екипа, единият от тях - екип № 85 - има задължение да провери лицевата страна на обекта, а другият - екип № 86 - задната. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че екип № 85, част от който е касатора, не са извършили оглед от задната страна на сградата поради заключена врата, но въпреки това са докладвали за извършена пълна проверка на сградата и са подали информация, че в обекта нямало нарушения. Следва да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че съществото на спора тук е, че Георгиев и колегата му (екип № 85) не са докладвали за невъзможността да извършат оглед от задната страна на сградата. След като са установили, както се твърди в касационната жалба, че обектът външно е здрав и са разбрали от дежурния оператор, че същият е под охрана, е следвало да уведомят отговорника на обекта и съгласно Указания рег. № 2885/18.01.2009 г. да наблюдават обекта внимателно известно време отдалече. Това задължение също не е изпълнено, а вместо да наблюдават автоцентъра, екипът се е прибрал веднага в сградата на СОД. Другото съществено обстоятелство е, че поради информацията, която са подали на колегите си от екип № 86, че обектът е редовен и няма разбивания, последните са се отказали да реагират и не са посетили обекта. Съдебното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно прилагане на материалния и процесуалния закон. От събраните и подробно обсъдени от съда доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил нарушение на служебната дисциплина - поради недостатъчно проявена отговорност не е изпълнил в пълен обем предвидените съгласно нормативните изисквания действия за реагиране при получен сигнал за нарушение на охранявания обект, с което е допуснал нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в небрежност в служебната дейност и пропуски в прилагането на разпоредби, регламентиращи служебната дейност по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ППЗМВР. Както правилно е посочил решаващият състав в разглеждания случай служителите са били добре запознати с обекта, били са наясно откъде може да се проникне в него и при сигнал за взлом екип № 85 е следвало да извършат всички действия по утвърдения план за реагиране и оглед на обекта - да го блокират, да проверят уязвимите за проникване места, да установят дали са здраво закрепени решетките на прозорците, да обиколят цялата сграда и да проверят целостта на всички прозорци, стени и покриви на комплекса, както и целостта на съседните помещения, от които може да се проникне в охранявания обект, както и всички заключващи устройства. По делото, обаче, безспорно е установено, че настоящият касатор и колегата му (екип № 85) не са извършили оглед от задната страна на сградата, поради заключена врата, като не са докладвали за това обстоятелство, а са посочили, че обектът е редовен, нямало следи от проникване и се прибрали в сградата на СОД. Административният съд обосновано е приел, че посочените действия правилно са квалифицирани от административнонаказващия орган като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР, изразяващи се в небрежност в служебната дейност. В съответствие с данните от справката от 04.06.2010 г, представените обяснения и другите доказателства закономерно е преценено, че от страна на Георги Георгиев е допуснато нарушение на служебните задължения по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати сочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение