Решение № 2201 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5562/2014 г.

Решение № 2201 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5562/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на "Кинг Лонг България" ООД гр. София против решение № 917/19.02.2014 г., постановено по адм. дело № 5634 по описа за 2012 г. на Административен съд София-град /АССГ/.

Касаторът е предявил отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът не е установил релевантната фактическа обстановка, не е приложил правилно материалноправните норми. Искането е за отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени ревизионният акт. Претендира се и присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "ОДОП" София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Шинев, оспорва основателност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка на допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Кинг Лонг България" ООД гр. София срещу ревизионен акт /РА/ № 231109493/13.01.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, в обжалваната и потвърдена част с решение № 854/17.04.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП.

1. С РА за РЛ са установени допълнителни задължения по ЗДДС по издадени от РЛ фактури и кредитни известия. За да отхвърли жалбата срещу РА в частта относно начисления допълнително данък за д. п. м. 04.2010 г., съдът е приел за установено, че допълнително начисленият с РА данък /ДДС/ се дължи, тъй като неправомерно е издадено дружеството кредитно известие 497/1.04.2010 г. с данъчна основа /-/ 740 800 лева и ДДС /-/ 148 160 лв., с получател "Венс ПР" ЕООД, към ДФ № 497/1.04.2010 г., последната декларирана през същия данъчен период. Установено е, че получателят "Венс ПР" ООД е отразил в дневниците си за покупка фактура № 491/29.10.2010 г., по която е упражнило право на данъчен кредит в размер на 148 600 лв. и кредитно известие /КИ/ към нея № 497/26.02.2010 г. към фактура 491/29.01.2010 г. РЛ е включил в дневника си за продажби същото КИ № 497, но като издадено на 1.04.2010 г. При тези данни, установени и от заключението на приетата ССчЕ, предвид непредставянето на двата документа, на които касаторът се позова и въз основа на които черпи права, обосновано съдът е приел, че издаденото от РЛ кредитно известие от 1.04.2010 г. е следвало да бъде отразено в дневника му за продажби за м. 02.2010 г. като данъчен период, за който се издава, така както това е отразено при получателя "Венс ПР" ООД. Законосъобразно е прието, че по аргумент от чл. 124, ал. 2 ЗДДС този данъчен документ не следва да бъде съобразяван при определяне на дължимия ДДС за м. 04.2010 г., поради което правилно от приходните органи е определено задължението за ДДС за периода. Аналогични и законосъобразни са изводите на съда във връзка с издадени фактури и КИ, издадени от РЛ към получателя "Нефт експрес груп" ООД. В нарушение на изискването на чл. 124, ал. 2 ЗДДС - КИ са включени в дневника за покупки на получателя в период, различен и последващ от този, за който са издадени при РЛ. Наведените касационни оплаквания не са налице, поради което жалбата срещу решението на АССГ в тази му част се явява неоснователна.

1. С РА са установени допълнителни задължения за данък /ДДС в размер на 52 600 лв. -/ по издавани от РЛ в д. п. м. 05.2010 г. м. 12.2010, м. 01.2011, м. 02.2011 г. и м. 03.2011 г. фактури /14 бр. индивидуализирани на стр. 20 от РД/, имащи за предмет "международен транспорт". Данъкът е начислен като е прието от приходните органи, че поради липса на доказателства - документи по чл. 22 ППЗДДС - документи, удостоверяващи извършен международен транспорт и лиценз за извършване на международен транспорт на пътници, сочената от издателя на фактурите нулева данъчна ставка по чл. 29 ЗДДС следва да се коригира на ставка от 20%. Обстоятелствата, че РЛ не притежава изискуемите документи по чл. 22 ППЗДДС не е било спорно по делото. В хода на административното обжалване на РА - РЛ се позовава на недължимост на начисления данък по посочените фактури поради издаване на кредитни известия за анулиране на фактурите, с посочено основание -"анулиране на фактура № ... по договор за транспортни услуги съгласно анекс за прекратяване, поради неизвършване на транспортни услуги". Касаторът счита, че данъкът не се дължи, тъй като не са настъпили данъчни събития, не е извършена реално фактурираната услуга, т.е. данъкът е начислен неправомерно.

Действието на представените кредитни известия не е съобразено, както в акт на данъчния директор, така и от първоинстанционния съд. Касационният съд намира изложените в тази връзка мотиви на съда за обосновани и законосъобразни. На първо място КИ са издадени само към 9 от 14-те процесни фактури. Кредитните известия не са отразени в дневниците за покупки на получателите по фактурите, а три от деветте КИ /№ № 812,813/29.12.2011 г. и 814/30.12.2011 г./ не са включени в дневника за продажби на РЛ за м. 12.20011 г. или за следващите два данъчни периода. Нарушени са императивните изисквания на чл. 124 ЗДДС, както и на чл. 115, ал. 4 ЗДДС, тъй като КИ не съдържат основания за издаването им, съотносими към условията за издаване на КИ по чл. 115, ал. 1 ЗДДС - изменение на данъчната основа на доставката или разваляне на същата. Поради непредставяне на договори и анекси с получателите, не може да се приеме ползващия касатора извод, че са развалени договорите или че автобусите са предоставени на получателите с рекламна цел, а не както е отразено във фактурите - за международен транспорт. В допълнение на мотивите на АССГ следва да се отбележи, че неоснователно е и принципното възражение на касатора за недължимост на начисления допълнително ДДС, тъй като на основание чл. 85 ЗДДС - данъкът е изискуем от всяко лице, което посочи данъка във фактура. В случая не е установено надлежно анулиране на процесните фактури по реда на чл. 115 и сл. ЗДДС, поради което законосъобразно приходните органи са доначислили ДДС и съответно правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу административния акт в тази му част.

1. С РА са установени допълнително задължения за данък /ДДС/ и за д. п. м. 03.2010 г. в размер на 30 369,90 лв. на основание чл. 86 ЗДДС - върху неотчетени приходи в размер на 182 219,45 лв. За да отхвърли жалбата срещу РА в тази му част, съдът е приел, че данъкът е дължим върху размера на неотчетените от дружеството приходи в размер на 182 219,45 лв., представляващи разлика между дебитния и кредитния обороти по сметка 501 "каса". Отчетено е, че не са ангажирани и представени доказателства, оборващи размера и основанието на така отчетената от приходните органи разлика. При извършения счетоводен анализ на представените от дружеството оборотни ведомости са установени извършени разплащания в брой от касата на дружеството, поради което и предвид липсата на данни за получени кредити, изводът за касова наличност на парични средства в установения размер, е обоснован. Както в хода на съдебното обжалване, така и в касационната жалба дружеството не излага конкретни оплаквания във връзка с направените фактически констатации и правните изводи на съда по отношение на тази част от РА. При проверка на материалната законосъобразност на акта в тази му част не се констатираха пороци на същия, поради което решението следва да се остави в сила и в тази си част.

Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 231109493/13.01.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, в потвърдената от данъчния директор част, е законосъобразно и обосновано и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора не се дължат разноски в полза на касатора. Такива не се дължат и в полза на ответника по касация, тъй като на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК претендираното юрисконсултско възнаграждение, се дължи еднократно за фазата на съдебното обжалване, а такова вече е присъдено в максимален размер от първоинстанционния съд.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение