Решение № 13196 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2597/2012 г.

Решение № 13196 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2597/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/. Образувано е по касационна жалба от "Садат" ООД, гр. Пловдив, чрез процесуален представител, против решение № 12 от 5.01.2012 г., постановено по адм. дело № 1993/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 1201/07.07.2011 г. на Началника на същата митница, установяващо за "Садат" ООД, гр. Пловдив, задължение за доплащане на ДДС в размер на 4953.43 лв., ведно със законната лихва върху него, считано от датата на поставяне под режим на стоките - 26.04.2010 г. до окончателното погасяване на задължението. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че не са налице основания за увеличение на митническата стойност на внесените стоки от Турция, тъй като декларираната цена съответства на договорената и този идентитет не се опровергава от събраните от ответника доказателства. В тези насока излага подробни съображения в жалбата и моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да се отмени атакувания административен акт, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Началникът на Митница Пловдив, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура подробно аргументира тезата си за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и въведените с нея отменителни касационни основания съобразно чл. 218, ал. 1 и чл. 220 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Пловдив е решение № 1201/7.07.2011 г. на Началника на Митница Пловдив, с което въз основа на установена нова митническа стойност за внос на стоки от Турция по ЕАД № 10BG003000H00588070/20100426 от 26.04.2010 г., за "Садат" ООД, гр. Пловдив е определено публично държавно вземане в размер на 4952.43 лв., представляващо ДДС за доплащане, ведно със законната лихва върху него за периода от датата на поставяне на стоките под режим - 26.04.2010 г. до окончателното погасяване на задължението. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел за установено следното: На 26.04.2010 г. "Садат" ООД е осъществило внос от Турция на стоки по ЕАД № 10BG003000H00588070/20100426, поставени под режим "допускане за свободно обращение с крайно потребление". За стоките е представена издадена фактура № 974347 от 22.04.2010 г., на базата на която е декларирана митническа стойност в размер на левовата равностойност на 9 499.44 евро. След съпоставката й с изпратените от турските митнически органи заверени копия от митническа декларация за износа и фактура № 974347/22.04.2010 г. е установено, че в същата като обща фактурна стойност е посочена сумата от 28 360.86 щатски долара. Въз основа на тези доказателства, Началникът на Митница Пловдив е приел, че цената на внесените стоки възлиза на левовата равностойност на 28 360.86 щ. долара, с оглед на което на което с оспореното решение № 1201 от 7.07.2011 г. и на основание с чл. 201, § 1, б. "а", § 2 и § 3 от Регламент 2913/92 г. на Съвета той е определил размера на допълнителното вносно митническо задължение. При така установените правно релевантни факти и обстоятелства, административният съд е преценил, че договорната стойност на внесените стоки е подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността в размера, посочен във фактурата, представена по линия на международното митническо сътрудничество, поради което издаденият административен акт е законосъобразен. Решението на Пловдивския административен съд е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Настоящият състав намира, че изводът на съда, че договорната стойност на процесните стоки възлиза на сумата, посочена във фактурата, изпратена от турските митнически органи, не кореспондира със събраните по делото доказателства, в резултат на което е необоснован. Аргументът, че тази фактура е първа по време и поради това опровергава доказателствената стойност на представената от вносителя фактура, не се основава на приложимите процесуални правила, въз основа на които следва да се съпоставят и ценят доказателствата. Съдът е приложил различни критерии при преценката на издадените от едно и също лице два различни документа с идентична доказателствена стойност. От една страна е приел, че издадената от износителя квитанция за платена сума, съответстваща на стойността по фактурата, представена от вносителя, не следва да бъде ценена, а от друга, че издадената от износителя фактура удостоверява подлежащата на плащане цена, на базата на която следва да се определи митническата стойност. Този извод е необоснован, в резултат на което и изведените въз основа на него правни изводи са в противоречие с приложимия материален закон. При наличието на две фактури, в които цената на договорените стоки е различна, липсата на договор, в който да са посочени количествата и цената на договорените за продажба стоки, изпратеното писмо от турската митническа администрация, което само съпровожда приложените документи, но не удостоверява съдържанието им с обвързваща съда материална доказателствена сила на официален документ, ведно с издадена от износителя квитанция за платена сума в размер на 9 499.44 лв., то неустановено по безспорен и категоричен начин е релевантното обстоятелство, че договорената и подлежаща на плащане цена е различна от декларираната. Отделно от горното, при проверката на законосъобразността на атакуваното решение, административният съд не е изследвал спазването на предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК изисквания за форма. Обективираните в акта съображения не позволяват да се провери законосъобразността на издаденото решение, тъй като в него не са обсъдени всички относими към спора доказателства и не са конкретизирани причините, поради които едни доказателства са игнорирани от органа, а други са приети за достоверни. Тази неопределеност относно фактическите основания за издаването на акта следва да се приравни на липса на мотиви, а констатирането на този порок на формата е достатъчно основание да се приеме, че обжалваното митническо решение е незаконосъобразно. Като е приел обратното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него, постановено друго, по съществото на спора, с което се отмени обжалвания административен акт. Съобразно изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на касатора следва да се присъдят осъществените и пред двете инстанции разноски, възлизащи на сумата от общо 575 лв. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,