Решение № 9727 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3250/2009 г.

Решение № 9727 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3250/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на отбраната, чрез процесуалния представител юрк. Айтюл Шериф, срещу решение № 1183 от 30 декември 2008 година, постановено по адм. д. № 1594/2007 година по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на началника на регионален отдел "Управление и разпореждане с недвижими имоти" - гр. Бургас, към Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерството на отбраната" против заповед № РД-18-60/04 октомври 2007 година на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) - София. В касационната жалба не са посочени конкретни отменителни основания, но от съдържанието й може да се направи извод, че решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изпълнителният директор на АГКК - ответник в производството, не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на началника на регионален отдел "Управление и разпореждане с недвижими имоти" - гр. Бургас, към Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерството на отбраната" против заповед № РД-18-60/04 октомври 2007 година на изпълнителния директор на АГКК, с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Созопол, област Бургас. Съдът е приел, че в случая е налице спор за материално право, който следва да бъде решен предварително по съдебен ред. Поради това е отхвърлил подадената жалба. Решението е неправилно. Производството в случая е по създаването на нова кадастрална карта и кадастрални регистри. Процедурата по тяхното създаване е установена в Глава пета от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), в която са установени императивни правила, които следва да бъдат съблюдавани както от административния орган, така и от собствениците на поземлените имоти. Последните са длъжни да осигурят свободен достъп в имотите, да означат на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имота в съответствие с акта, установяващ правото на собственост или друго вещно право и да опазват знаците от унищожаване, да представят при поискване акт за собственост, да опазват поставените в имота геодезични знаци - чл. 38, ал. 1 от ЗКИР. Въз основа на тези данни за поземлените имоти (площ, граници, собственици), предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, а именно: по чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3, от работните материали, изработени по време на определяне на границите, от изображението върху одобрена кадастрална карта, от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата визира приоритетно данните от: т. 1 означеното по реда на чл. 36, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците гранични точки; т. 2. съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени, или посочени по реда на т. 1; т. 3. кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ, или отменения ЗТСУ, § 40 от ПРЗ на ЗИДЗКИР, и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ; т. 4. регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ - за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани и т. 5. карти, планове или друга документация, предоставени по реда на чл. 36 от ведомства, областни и общински администрации, юридически лица и други. Преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР включва проверка доколко цитираните разпоредби са спазени, респ. доколко участниците в процедурата за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри - собствениците на поземлените имоти и лицето по чл. 35, ал. 2 от ЗКИР са изпълнили задълженията си. Приоритетното подреждане на критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредбата означава, че преди всичко границите на имотите се определят съобразно установените от собствениците по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР граници, ако такива липсват, следва да се съобразят съществуващите на място материализирани граници, доколкото тези граници съответстват на действителната права на собствениците на поземлените имоти, а при липса на такива граници - да се ползва действащия кадастрален или регулационен план и карти, създадени по ЗСПЗЗ. По делото е била назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, от заключението на която е установено, че на място съществува материализирана ограда на собствения на Министерството на отбраната имот и че реално заградената с нея площ съответства на площта на имота по представените документи за собственост. Установено е също така, че при заснемането на имот № 67800.1.187 по координатите на АГКК площта му е намалена с около 150 кв. м, тъй като има отклонение в южната граница на имота. При това отклонение се засягат имоти №№ 67800.1.21, 67800.1.22, 67800.1.23, 67800.1.24 и 67800.1.25. Въз основа на тези данни съдът е приел, че в случая е налице спор за материално право, който не може да бъде разрешен в това производство. Данни по делото за такъв спор обаче липсват. В производството по изработването на нова кадастрална карта и кадастрални регистри наличието на спор за имуществено право се установява с доказателства за заведено гражданско дело. В случая такива данни по делото няма. Нещо повече - по делото не са участвали като заинтересовани лица собствениците на посочените по-горе имоти и съответно не са заявили дали оспорват претенцията на Министерството на отбраната. Съдът в съответствие със задълженията си по чл. 153, ал. 1 и чл. 171 от АПК е следвало да конституира като заинтересовани лица собствениците на имотите, намиращи се от южната страна на имота на Министерството на отбраната, както и да събере доказателства относно действителните права на собствениците на тези имоти. Тези обстоятелства не са били изяснени от съда и - предвид обстоятелството, че за изясняването им не са достатъчни само писмени доказателства, то на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК оспореното решение като неправилно ще следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да конституира като заинтересовани лица собствениците на имоти №№ 67800.1.21, 67800.1.22, 67800.1.23, 67800.1.24 и 67800.1.25 и да укаже на страните да представят своите доказателства по горните обстоятелства, а при нужда да се назначи и вещо лице за изясняването им. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,