Решение № 5750 от 13.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Атанасова - Здравакова, [ЕГН], чрез процесуалния си представител адв. П. Чолаков, против решение 7678/17 декември 2021 г., постановено по адм. д. 2567/2021 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения и становища по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от пет физически лица, вкл. касатора в настоящото производство, против заповед РА 50-940/09 декември 2020 г. на Главния архитект на Столична община, с която и на осн. чл. 135, ал. 3 вр. чл. 134, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2, т. 6 ЗУТ, е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП-ИПЗ, в обхват УПИ VІІ-364, ПИ 68134.902.364 по КККР, кв. 125а, м. "Лозенец - ІІІ част", район "Лозенец", Столична община. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Първоинстанционният съдът вярно е приел, че административният орган е извършил необходимите правни и фактически действия въз основа на постъпилото заявление с искане за разрешаване изработването на проект за ПУП изменение на ПЗ на УПИ VII-364 поземлен имот с идентификатор 68134.902.364 по КККР в кв.125а, м. Лозенец III част, район Лозенец с предвиждане за средно етажно застрояване и не е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила. Несъстоятелен е доводът на касатора, че издаването на исканото разрешение ще се отрази като бъде нарушена законовата забрана на чл.32, ал.1 ЗУТ. Видно от заповедта е, че органът изрично е постановил проектът да се изработи при спазване на изискванията на чл.31, ал.2; чл.31, ал.4-5 и чл.32, ал.1 ЗУТ. Становището на вещото лице по допълнителната СТЕ, в смисъл че може да се наруши това отстояние, е хипотетично и не може да бъде основание за извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Евентуалният бъдещ проект ще подлежи на одобрение от административен орган и последващ съдебен контрол, което е гаранция за законосъобразност на същия. Като е отхвърлил оспорването срещу заповедта за издаване на разрешение за изработване на проект за ПУП-ИПЗ, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане втази връзка, на Столична община следва да бъдат заплатени 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, платими от касатора Д. Атанасова. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав