Решение № 69 от 22.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2934/2017 г.

Решение № 69 от 22.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2934/2017 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. А. П. срещу решение № 116 от 12.04.2017 г. по гр. д. № 1059/17 г. на Старозагорския окръжен съд. Жалбоподателката поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е допусната делба на апартамент, който не е съсобствен между всички страни. Апартаментът е бил съпружеска имуществена общност на общия наследодател А. П. А. и неговата първа съпруга и майка на ищцата - М. К. А., а не индивидуална собственост на съпругата, както неправилно приел съдът. След смъртта на първата съпруга повече от 30 г. в апартамента е живял само А. А. с новото си семейство, при което той го е придобил по давност. През 2005 г. А. А. извършил в полза на жалбоподателката и негова дъщеря от втория брак П. П. дарение на 3/4 ид. части от апартамента. Като е намалил това дарение на основание чл. 30, ал. 1 ЗН и е възстановил запазената част на ищцата С. П., дъщеря от първия брак, съдът следвало да допусне делба само между С. и П., а не и и при участие на другите наследници на А., които не са направили възражение по чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството. Ответницата С. А. П. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. С определение № 79 от 21.02.2018 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на П. А. П. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, редакция преди измененията с ДВ, бр. 86/2017 г., по въпроса дали направеното от един съделител искане за намаляване на завещание или дарение и възстановяване на запазената му част от наследството ползва останалите наследници, които не са направили такова искане. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: В т. 3, б. "в" от ППВС № 7/1973 г. е прието, че правото да се иска намаление на завещания и на дарения е лично право. Поради това, когато намалението не е поискано от всички наследници с право на запазена част, то се допуска само по отношение на този, който е направил надлежно искане. То не може да ползва наследници, които не са поискали намаление на завещание или дарение. Това разрешение следва да намери приложение и по настоящото дело. По съществото на касационната жалба: С обжалваното въззивно решение състав на Старозагорския окръжен съд е потвърдил решение № 1112 от 29.11.16 г. по гр. д. № 5419/14 г. на Старозагорския районен съд, в частта, с която са били уважени предявените от С. А. П. искове по чл. 30, ал. 1 от ЗН и чл. 69 от ЗН - намалено е с 5/48 дарственото разпореждане от 21.06.05 г., извършено от А. П. А. в полза на П. А. П. и е възстановена запазената 5/48 ид. част на С. А. П. от наследството на А. А.; допусната е делба на дарения апартамент № 14, разположен на четвърти етаж от жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], между съсобственици и при квоти: 29/48 ид. ч. за С. А. П., 5/48 ид. ч. за К. А. А., 9/48 ид. ч. за П. А. П. и 5/48 ид. ч. за Надежда А. П. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за делба на другия апартамент № 15 и по привременните мерки по чл. 344 ГПК въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Въззивният съд е приел, че процесният апартамент е придобит от майката на ищцата - М. К. А., по време на брака й с нейния баща А. П. А. Независимо от това, апартаментът е бил индивидуална собственост на М. А., тъй като е придобит като обезщетение за отчужден имот, в който тя е притежавала идеална част. След смъртта на майката през 1976 г., апартаментът е станал съсобствен между нейната дъщеря - ищцата С. А. П. и преживелия съпруг А. П. А., при равни квоти - по 1/2 ид. част. Но дори да се приеме, че апартаментът е бил съпружеска имуществена общност, наследствените квоти след смъртта на М. А. биха били същите, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от Семейния кодекс от 1968 г., когато преживелият съпруг наследява заедно с децата на починалия, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. На следващо място съдът е счел за недоказано възражението на ответниците /втора съпруга и две деца от втория брак/ за придобиване на имота по давност от наследодателя им А. А., който владял имота от 1976 г. до смъртта си през 2010 г., тъй като не се е установило той да е отблъснал владението на ищцата и да е демонстрирал пред нея ясно и недвусмислено, че владее целия имот само за себе си. С договор за дарение от 21.06.2005 г. общият наследодател на страните А. А. дарил на дъщеря си от втория брак П. П. 3/4 ид. ч. от делбения имот. Прехвърлянето на повече от 1/2 ид. ч. от имота не е породило правно действие, затова прехвърленото в повече остава в патримониума на С. П. По отношение на дарената 1/2 ид. част искът на С. П. по чл. 30, ал. 1 ЗН е бил уважен и е възстановена запазената й част от наследството, в размер на 5/48 ид. ч. от целия имот. Съобразено е, че надарената ответница не е поискала, а и не са налице условия за задържане на имота, поради което възстановяването следва да се извърши чрез отделяне на идеална част от него, съответстваща на запазената част на ищцата. Делбата е допусната между всички наследници на А. П., като са определени квоти за преживялата втора съпруга К. и за другата дъщеря от втория брак Н., въпреки че те не са поискали възстановяване на запазената им част от наследството. Правилен е изводът на въззивния съд, че към момента на смъртта на първата съпруга на А. П. процесният апартамент е станал съсобствен между него и дъщерята С. П., при равни квоти - по 1/2 ид. част. Тези квоти не зависят от обстоятелството дали апартаментът е бил съпружеска имуществена общност или изключителна собственост на починалата съпруга. В първия случай преживелият съпруг не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество заради разпоредбата на чл. 14, ал. 7 СК 1968 г. (отм.), а само своята 1/2 ид. част от прекратената съпружеска имуществена общност. Във втория случай наследствените дялове на съпруга и дъщерята от цялото имущество, лична собственост на наследодателката, са равни - по 1/2 ид. част. Правилен е и изводът, че въпреки продължителното обитаване на процесния апартамент от А. П. и новото му семейство, той не е придобил по давност идеалната част на дъщеря си С. П. Изводите на въззивния съд съответстват на приетото в ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС и по този въпрос не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Основателно е другото оплакване в касационната жалба - че при допускане на делбата съдът е определил квоти на ответниците К. А. А. и Н. А. П., въпреки че те не са предявили иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на извършеното в полза на П. П. дарение на идеални части от процесния апартамент и за възстановяване на запазената им част от наследството на А. П. А. Допускането на делбата с участието на К. и Н. влиза в противоречие с приетото в т. 3, б. "в" на ППВС № 7/1973 г. Това налага отмяна на обжалваното решение и изключване на К. А. и Н. П. от делбата. Извършеното от А. П. А. дарение от 2005 г. произвежда правно действие само за притежаваната от него 1/2 ид. част от процесния апартамент. Другата 1/2 ид. част е собственост на ищцата С. А. П. по наследство от нейната майка М. К. А. След възстановяване на запазената част на С. П. от наследството на баща й в размер на 5/48 ид. части от процесния апартамент, С. става собственик на 29/48 ид. части от него. Останалите 19/48 ид. части са собственост на ответницата П. А. П., въз основа на извършеното в нейна полза дарение. Делбата на апартамента следва да се допусне между тези съсобственици и при тези квоти, след отмяна на въззивното решение. При този изход на делото на жалбоподателката П. А. П. следва да бъдат присъдени сторените разноски за касационното производство в размер на 600 лв. по договор за правна защита и съдействие от 18.05.2017 г. Тези разноски не са прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,