Решение № 12487 от 17.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1781/2016 г.

Решение № 12487 от 17.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1781/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. С. Т., чрез своя процесуален представител адв. Хаджийска, против решение № 447 от 14.12.2015 г., постановено по адм. дело № 232/2015 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на В. С. Т. против Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" /АЕП/ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. за кампания 2014 г., по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност", с изх. № 01-6500/13321 от 23.03.2015 г. на зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се сочи допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост. Твърди се, че издателят на уведомителното писмо не е притежавал компетентност да издава актове от категорията на оспорения административен акт, поради което същият се явява нищожен. На следващо място се посочва, че съдът не е отчел техническата грешка допусната от служител в общинската служба по земеделие при подаване на заявлението, която е довела до порок при постановяването на процесното Уведомително писмо. Касаторът моли решението да се отмени. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът - заместник - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на АС П., като валидно, допустимо и правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Счита съдебния акт, постановен в производството по чл. 145 и сл. от АПК вр. ЗПЗП за засегнат от порока нарушения на процесуалните норми и необоснованост. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на В. С. Т. против Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" /АЕП/ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. за кампания 2014 г., по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност", с изх. № 01-6500/13321 от 23.03.2015 г. на зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Съдът приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, обективирано е в писмена форма, като при издаването му са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Първоинстанционният съд не е отчел при издаването на оспорения акт да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да послужат за самостоятелно основание за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК. Съдът е приел, че оспореният акт съответства и на материалния закон. От събраните по делото доказателства съдът е установил, че не е спазено изискването по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., като намалението на заявените за подпомагане през текущата кампания площи по направление "ВПС1" е повече от 10%. От приетото основно и допълнително, неоспорено от страните заключение на вещото лице, което съдът е възприел като компетентно и безпристрастно дадено, категорично се потвърждава, че географското припокриване на заявените през 2014 г. площи спрямо одобрените такива, за които е поет агроекологичен ангажимент е 86,28%. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. По въпроса за компетентността на издателя на административния акт, съдът е посочил, че е представена заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г. на изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", с която в т. 5 е делегирал на заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" правомощия да издава и подписва уведомителни писма за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214. Въз основа на тези обстоятелства съдът е направил извод, че актът е издаден от компетентен орган, тъй като съгласно чл. 20 и чл. 20а от Закон за подпомагане на земеделските производители и чл. 10 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", в правомощията на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" влизат представляване на фонда и ръководене на дейността му при осъществяване на всички негови функции. Според съда изпълнителният директор се е възползвал от възможността, дадена му от чл. 11 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" да делегира част от своите функции на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" посредством цитираната по-горе заповед в която сред делегираните функции изрично е посочено издаването на актове за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214. Наред с това, съдът правилно е преценил и изменението на чл. 20а от ЗПЗП (ДВ, бр. 12 от 2015 г.), в която разпоредба е създадена нова ал. 4, с която изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Ето защо обжалваното Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" /АЕП/ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. за кампания 2014 г., по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност", с изх. № 01-6500/13321 от 23.03.2015 г. на зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" е издадено от компетентен орган, който действа въз основа на заповед за делегиране на правомощия и ги е получил валидно, поради което е придобил административни правомощия. Неоснователни, разгледани по същество, са и релевираните от касационния жалбоподател доводи за допусната техническа грешка при обработването на заявлението от страна на служителя в общинската служба по земеделие относно площите за подпомагане и съответно неотбелязване от негова страна на парцели 76114-709-1-2 и 76114-709-1-3, като участващи по мярка 214 "Агроекологични плащания". Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че съгласно Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, обхващаща и мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 - 2013 (АЕП), земеделските стопани регистрират и очертават земеделските площи в общинските служби по земеделие, като въвеждането на данните за заявлението и регистрирането на земеделските площи се извършват в присъствието на кандидата, който накрая подписва подаденото заявление. В настоящия случай заявлението е подписано от В. С. Т., с което последният е потвърдил действията на длъжностното лице в общинската служба, поради което сочената от касационния жалбоподател техническа грешка от страна на служителя не е налице. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, определено от съда в размер на 300 лв., съобразно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция към предявяването на искането/. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение