Решение № 456 от 19.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3870/2008 г.

Решение № 456 от 19.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3870/2008 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 231, ал. 1 от ГПК /отм/ във връзка с § 2, ал. 12 от ПЗР на ГПК /Д. в. бр. 59/20.07.2007 г. в сила от 1.03.2008 г. Образувано е по молба, подадена от Л. К. Н. и Г. К. В. за отмяна на влязлото в сила определение от 7.06.2006 г. на С. градски съда, ГК, I отд., 12 състав, постановено по гр. д. № 2911/2004 г. по описа на същия съд, с което на основание чл. 120 от ГПК /отм/ заличава А. Г. А. - поч. 23.04.2006 г. и конституира като ответник по делото законната му наследница И. А. А., съгласно приложено удостоверение № 858/12.05.2006 г. на СО, район"К. село"С.. Със същото определение, на основание чл. 203, ал. 1 от ГПК /отм/, съдът връща жалбата подадена от А. А. с вх. № 5167/28.04.2006 г. срещу решение 12/28.03.2006 г. по гр. д. № 2911/2004 г. по описа на С. градски съд, ГК, I отд., 12 състав и прекратява производството по чл. 196 и сл. от ГПК /отм/, като се иска отмяна на определението в тази му част, на основание чл. 231, ал. 1 б. "е" от ГПК. В молбата за отмяна се твърди, че молителките са наследници по завещание на А. Г. А. -поч. 23.04.2006 г., като завещанието е било обявено на 12.05.2006 г., съгласно приложения към молбата протокол за обявяване на саморъчно завещание, след което наследницата по закон на наследодателя А. Г. А., депозирала молба по делото, като единствен наследник, въпреки че знаела за завещанието и съзнателно не съобщила това на съда, като оттеглила с молбата си подадената от наследодателя въззивна жалба, в резултат на което е постановено определението, предмет на настоящата молба за отмяна. Излагат се аргументи, че след като не са получили известие за прекратяване на производството, а такова е било изпратено на И. А., по този начин молителките били лишени от възможността да възразят срещу прекратяването и влизане на решението в сила, поради което е нарушено правото им на защита, тъй като за тях са настъпили неблагоприятни последици. Ответниците по молбата за отмяна И. А. А. и Л. Г. Л., считат че подадената молба за отмяна е недопустима, алтернативно неоснователна, като молят същата да бъде оставена без уважение. При извършената проверка касационният съд установи следното: Хипотезата, на която се позовават молителките, предвиден в чл. 231, ал. 1 б. "е" от ГПК, предвижда възможността заинтересуваната страна да поиска отмяна на влязло в законна сила решение, когато страната вследствие на нарушаване на съдопроизводствените правила, е била лишена от възможността да участва в производството по делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Видно от данните по делото, след постановяване на въззивното решение е била депозирана въззивна жалба вх. № 15167/28.04.2006 г., подадена от А. А., чрез пълномощника му адвокат А. М. срещу решение № 12/28.03.2006 г. постановено по гр. д. № 2911/2004 г. по описа на С. градски съд, Iотд., 12 състав. Във връзка с изпратено съобщение до А. Г. А., с указание за внасяне на дължима държавна такса по подадената въззивна жалба, същото е върнато в цялост/лист 107 от делото/ с отбелязване, че лицето е починало-по сведение Ц. Я. - от адреса-15.06.2006 г. На 6.06.2006 г. по делото е постъпила молба-заявление от 30.05.2006 г., подадена от И. А. А, с която същата заявява, че съгласно приложеното с молбата удостоверение № 858/12.05.3006 г. издадено от СО, район"К. село"С., ответникът А. Г. А. е починал на 23.04.2006 г. и молителката се явява неговата единствена законна наследница, като същата желае да встъпи в процеса на негово място/член 120 от ГПК/ и затова моли той да бъде заличен от списъка за призоваване, като на негово място бъде конституирана молителката-в качеството й на законна наследница. Със същата молба, И. А., заявява че оттегля подадената въззивна жалба срещу горепосоченото решение и моли да се прекрати производството, след което се обяви решението за влязло в законна сила. По делото липсват данни, отнасящи се до твърденията на настоящите молители, че е било известно на законната наследница за обявеното завещание, направено в тяхна полза от наследодателя А., също така и за уведомяването на съда, поради което не са налице нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на определението, предмет на настоящата молба за отмяна, които да дават основание за наличие на хипотезата на чл. 231, ал. 1 б. "е" от ГПК /отм/, на която се позовават молителките. Ето защо, подадената молба за отмяна на горепосоченото определение, се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като на ответниците по молбата И. А. и Л. Л. следва да бъдат заплатени направените по делото разноски за настоящото производство в размер на 400 лева. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд