Решение № 13543 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12700/2018 г.

Решение № 13543 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12700/2018 г., IV о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 149 от Преходни и заключителни разпоредби към ЗИДАПК /обн. ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.). Образувано е по две жалби на "Ири Трейд" АД и "Веника" ЕООД насочени срещу решение № 730 от 5.07.2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията, по преписка № КЗК-145/2018 г. в съответните части. Първата касационна жалба е подадена от "Ири Трейд" АД със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Манастирски ливади", бл. 65, ет. 4 представлявано от председателя на Съвета на директорите И. Лефтерова чрез адв. И. Георгиев, срещу горецитираното решение, в частта в която КЗК е постановила, че не е извършено нарушение по чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК от страна на "Веника" ЕООД, както и че не е извършено нарушение по чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от страна на В. Тодоров и съответно не е наложена имуществена санкция. В жалбата се съдържат твърдения, че обжалваният административен акт в оспорената част е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалните правила на ЗЗК. При подробно изложени съображения прави искане да бъде отменено решение № 730 от 5.07.2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията, по преписка № КЗК-145/2018 г., в частта по т. 2 и т. 3. Дружеството е депозирало на 6.02.2019 г. отговор на жалбата на "Веника" ЕООД, в който е заявило, че счита същата за неоснователна и недоказана, като прави искане решението в тази част да бъде оставено в сила. В съдебно заседание процесуалния представител е направил възражения за прекомерност на адвокатския хонорар. Втората по време жалба е от Е. Иванова, в качеството и на управител и представляваш "Веника" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н "Витоша", ул. "Резньовете" чрез адв. М. Розованова срещу решение № 730 от 5.07.2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията, по преписка № КЗК-145/2018 г., в частта, с която КЗК е установила извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК от страна на дружеството и е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 2% от нетните приходи от продажби на дружеството за финансовата 2017 г., равняващи се на 4 220 лева. В жалбата са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на производството и при постановяване на решението, твърди още че административният акт е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби, както и че е налице несъответствие с целта на закона. При подробно изложени съображения прави искане решението да бъде отменено в обжалваната част, ведно и частта за възложените в тежест на дружеството разноски. Претендира присъждане на разноски. Дружеството на 13.12.2018 г. е депозирало молба-становище срещу жалбата на "Ири Трейд" АД, с която счита същата за неоснователна, въз основа на което прави искане да се отхвърли жалбата им. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията, чрез пълномощника си юрк. Сръндев, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбите като неоснователни и недоказани, в писмената защита излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Прави искане за отхвърляне на двете жалби. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Евентуално, прави възражение за прекомерност на двете адвокатските възнаграждения. Заинтересована страна – В. Тодоров чрез адв. М. Розованова в писмена молба – становище изрично е заявено, че решението на КЗК е влязло в законна сила, като необжалваемо, в частта, с която КЗК е установила, че физическото лице не е извършило нарушение. Излага съображения за неоснователност на жалбата на "Ири Трейд", като моли същата да бъде отхвърлена, а жалбата на "Веника" ЕООД да бъде уважена, като същия изрично е заявил, че се присъединява и подкрепя съображенията, изложени в нея. Представя писмени бележки. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбите за процесуално допустими - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 64, ал. 1, изречение второ от ЗЗК. Разгледани по същество настоящият съдебен състав установи следното: Производството пред КЗК е по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК. Образувано е по искане на "Ири Трейд" АД, за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и ал. 2 и чл. 29 от ЗЗК от страна на "Веника" ЕООД и по чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК от страна на В. Тодоров, налагане на предвидените в закона санкции и глоби, както и постановяване прекратяване на нарушенията. Комисията правилно е идентифицирала страните по спора, изискала е становища на всички участници в административното производство, събрала е относимите доказателства. С обжалваното решение КЗК е установила, че от страна на "Веника" ЕООД е извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК и е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 2 % от нетните приходи от продажби на дружеството за финансовата 2017 г., равняващи се на 4 220 лева. С последващ диспозитив е установила, че не е извършено нарушение по чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК от страна на "Веника"ЕООД, както и че не е извършено нарушение по чл. 29, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК от страна на В. Тодоров. С последен диспозитив са възложени на "Веника"ЕООД да заплати направените в производсвото разноски в размер на 2500 лева на "Ири Трейд". За да достигне до извода, че не е налице извършено нарушение на чл. 36, ал. 1 ЗЗК от страна на "Веника" ЕООД, органът по конкуренцията в хода на проучването е изискала информация от дружества имащи търговски отношения с "Ири Трейд" ЕАД. Като от представеното становище на ЧПТК "Марен" е видно, че не е била установена практика на нелоялно привличане от страна на "Веника" ЕООД, която да е довела до нарушаване и/или прекратяване на договорни отношения с искателя. Установено е че по преписка има кореспонденция между ЧПТК "Марен" и "Веника" ЕООД, съдържаща представяне на дружеството и дейността му, но тези действия не са приравнени на недобросъвестни такива, а представляват нормален акт на конкурент. КЗК е приела, че липсват данни за установени трайни търговски отношения или каквато и да е търговска кореспонденция, предполагаща бъдещо сътрудничество с посочените от искателя негови клиенти. Въз основа на което е достигнато до извода, че липсва елемент от фактическия състав, а именно налични договорни отношения или преддоговорни такива с посочените трети лица. клиенти, който се предполага че са привлечени от "Веника" ЕООД. На следващо място КЗК е приела, че няма извършено нарушения на чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК. За да достигне до този извод е прието, че съобразно установеното в хода на производството е видно, че при постъпването си на работа в "Ири Трейд" ЕАД, В. Тодоров е подписал трудов договор и декларация за конфиденциалност и се е запознал с длъжностната си характеристика. КЗК не е приела, че по принцип цялата създадена, използвана, обработвана и предоставяна информация в дадено предприятие е негова търговска тайна, тъй като конфиденциалната за дружеството информация да е конкретизирана и посочена като търговска тайна на предприятието индивидуализирането е необходимо, предвид специфичната закрила на същата, предоставяна срещу недобросъвестно посегателство върху чувствителна информация от страна на конкурентни предприятия. КЗК е посочила, че като обект на защита, специфичен за всяко предприятие, производствената или търговската тайна следва да се охранява. По твърдението на "Ири Трейд" ЕООД, че разполага с вътрешнофирмена административно – информационна система "Microsoft Dynamics NAV" с различни нива на достъп за отделни служители, както и че посочва, че В. Тодоров е разполагал с пълен и неограничен достъп до тази информационна система, касаеща данни за доставчици, клиенти, цени и др. КЗК е приела, че в настоящия случай, дружеството искател е посочил, че е внедрил описаната система със съответните нива на достъп до информация, тези данни не са кредитирани от КЗК като годно доказателствено средство, тъй като използването на такъв вид информационна система с индивидуален достъп на всеки служител е организирано и администрирано от дружеството искател, което има административни права върху нея, в това число създаването, управлението, промяната и закриването на потребителски акаунти, което пък води до извода, че разпечатките и заснетите изображения от системата биха могли да бъдат манипулирани. Като в тази връзка КЗК е приела, че производствената или търговската тайна не е конкретизирана по подходящ начин. Използвания от дружеството подход за квалифициране на конфиденциална информация съгласно чл. 17 от трудовия договор на Тодоров води до неопределеност на поверителната информация. Въз основа на гореизложеното КЗК е приела, че е налице липса на елемент от фактическия състав на чл. 37 от ЗЗК, тъй като бланкетното определяне на търговска или производствена тайна на всичко станало известно на служителите по повод упражняване на поетите с трудовия договор дейности, не притежават характеристиката на защитена търговска тайна по чл. 37 от ЗЗК. По отношение на установеното от КЗК нарушение на чл. 29 от ЗЗК от страна на "Веника" ЕООД, е прието следното: КЗК е установила, че "Веника"ЕООД е регистрирано през 2005 г., но данни за конкурентната му дейността са от месец юли 2016 година. От представените доказателства и информация от "Ири Трейд" ЕАД и направените разпечатки от фейсбук страницата на конкурентното дружество и от сайта sklad. com, е видно че В. Тодоров е започнал да извършва конкурентна дейност в интерес на "Веника" ЕООД. Последователно, чрез осъществен контакт с Агротех груп АЦБ, Просол, ЧПТК "Марен" съответни и чрез фейсбук профила си през м. Юли 2016 г. и началото на м. Ноември 2016 Тодоров извършва паралелно конкурента дейност от името на "Веника" ЕООД и същевременно работи като сервизен специалист при "Ири Трейд" ЕАД. Съобразно доказателствата КЗК е приела, че съвместяването на дейностите в двете дружества, продължавало за период от 5 месеца, "Веника" ЕООД е придобила необосновано конкурентно предимство пред "Ири Трейд" ЕАД. Въз основа на което е прието, че при наличието на такъв вид паралелни отношения, съставлява укоримо поведение от страна на "Веника" ЕООД поради това, че се използват човешки ресурси на конкурентното дружество с цел улесняване на стартирането и развитието на собствена търговска дейност и в противоречие с добросъвестната търговска практика. въз основа на което КЗК е приела, че е налице нарушение по чл. 29 от ЗЗК. На следващо място КЗК е извършила проверка и е установила, че не е извършено нарушение на чл. 29, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК от В. Тодоров. По отношение на твърденията за нарушение на чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК, КЗК е приела, че в проучването не са били установени нарушения на ЗЗК от страна на "Веника" ЕООД, което води до невъзможност физическото лице да е съдействало за осъществяване на нелоялна конкуренция, поради което не може да бъде ангажирана неговата отговорност. По отношение на твърдението за нарушение по чл. 29 от ЗЗК, КЗК е приела, че съобразно приетите доказателства се установява, че Тодоров недобросъвество е подпомагал дейността на "Веника" ЕООД, като в периода, в който е бил в трудово правоотношение с искателя, контактувал с неговите доставчици и контрагенти, от името на конкурентното дружество, като е отправял оферти към потенциални клиенти в полза на друго предприятие. КЗК е приела, че поведението е укоримо, но в настоящия случай Тодоров е действал в полза на "Веника" ЕООД не в лично качество, а като негов едноличен собственик на капитала, той инкорпорира в цялост ответното предприятие. Въз основа на което КЗК е достигнала до извода, че физическото лице с действията си не е съдействало за осъществяване на нелоялна конкуренция, а е действало единство в качеството си на едноличен собственик на капитала и управител на търговското дружество. Въз основа на установеното нарушение, КЗК е определила същото като леко по смисъла на т. 17 а от Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК, като размера на санкцията възлиза до 2 % от размера на нетните приходи от продажби на ответното дуржество за преходната финансова година. Съгласно отчета за приходи и разходи от оборота на "Веника" ЕООД е определен размер на санкцията 4220 лева, съгласно чл. 100, ал. 1, т. 6 от ЗЗК. Настоящият тричленен състав на ВАС, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, при извършената служебна проверка на законосъобразността на административния акт по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 АПК, намира жалбите за неоснователни. Обжалваното решение е законосъобразно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи отменителни основания. Произнесено е от компетентния за това орган, в рамките на правомощията му, предвидени в чл. 8, т. 1 и 2 и чл. 60, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЗК и при спазване изискванията за кворум, регламентирани в чл. 59 от ЗЗК. Постановено в писмена форма, подробно е мотивирано и при издаването му са спазени всички административнопроизводствени правила. Изложените фактически обстоятелства в решението на КЗК кореспондират с данните по административната преписка и за тях няма спор. По отношение на жалбата на "Ири Трейд" АД настоящия съдебен състав приема същата за неоснователна, поради следното: Във връзка със съответствието на решението с материалноправните разпоредби на глава седма от ЗЗК и в частност на чл. 36, ал. 1, настоящата съдебна инстанция приема следното: Неоснователни са релевираните от жалбоподателя доводи за неправилно прилагане и тълкуване от страна на КЗК на разпоредбата в чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Забраната по този текст обхваща всяко нелоялно действие, насочено към привличане на клиенти на конкуренти. Това могат да бъдат всякакви действия в противоречие с добросъвестната търговска практика, които въздействат върху обективната преценка на клиентите, в резултат на което се прекратяват или нарушават сключени договори или се препятства сключването на такива с конкурент. За да е налице нарушение, неправомерното действие следва да е предизвикало определен вредоносен резултат, изразяващ се в прекратяване или нарушаване на договори с конкурент или предотвратяване на сключването на договор. Между деянието и настъпилите последици следва да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. Изводът, който се налага е, че съставът на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК е резултатен - трябва да е налице или нарушаване на договори с конкурент или предотвратяване на сключването на договор във връзка с определено поведение в противоречие с добросъвестната търговска практика. В случая липсват конкретни данни, които да установяват подобен резултат във връзка с недобросъвестно поведение на "Веника" ЕООД, поради което правилно КЗК е установила, че дружеството не е реализирало с поведението си състава на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Това е така, защото, от една страна, по делото се установява, че между "Веника" ЕООД и ЧПТК "Марен" е налична кореспонденция, която по своята същност представлява представяне на дейността на дружеството, като с това си действие не следва да се приеме, че е налице нелоялно привличане от страна на "Веника" ЕООД, което пък от своя страна да доведе до нарушаване, респективно до прекратяване на договорни отношения с "Ири Трейд". От друга страна, от извършеното всестранно проучване от страна на КЗК, в това число е изискана информация от дружества имащи търговски отношения с "Ири Трейд" ЕАД. От представеното становище от ЧПТК "Марен" е видно, че не е била установена практика на нелоялно привличане, която да доведе до нарушаване и/или прекратяване на договорни отношения с искателя, още повече, че с писмо изх. № ИПИ-269/кзк-145 на КЗК адресирано до ЧПТК "МАРЕН", е изискана релевантна към настоящия случай информация и доказателства. С писмо с вх. № към КЗК-145 от 16.04.2018 г. от търговската кооперация е заявила, че няма търговски отношения с "Ири Трейд" АД, във връзка със закупуване и/или сервиз на селскостопанска техника и никога не са имали, както и че не са получавали оферти от "Веника" ЕООД и/или В. Тодоров за закупуване и/или сервиз на селскостопанска техника. Неоснователно е твърдението, че търговската кооперация не казва истината, отделно, че е следвало да се назначи счетоводна експертиза на ответното дружество. Въз основа на което не се установява трайни търговски отношения или наличие на търговска кореспонденция, предполагаща бъдещо сътрудничество с клиенти на "Ири Трейд". На следващо място, по отношение на изразеното несъгласие по направените изводи от страна на КЗК по отношение на липсата на нарушение по чл. 37 от ЗЗК, настоящият съдебен състав приема следното: Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗЗК се забранява узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика. За да е налице нарушение по чл. 37 от ЗЗК е необходимо информацията, която е узната, използвана или разгласена да е "производствена или търговска тайна". Съгласно легалното определение в § 1, т. 9 от ДР на ЗЗК такава "производствена или търговска тайна" са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки. От определението на понятието "производствена или търговска тайна" е видно, че режимът на достъп и използване на информацията, която попада в тази категория, е ограничителен и е свързан със специфичния предмет на правното регулиране от страна на ЗЗК. Предприятието следва да е определило предварително конкретните факти, информация, решения и данни, до които е установен ограничен достъп. Индивидуализирането по този начин е необходимо, предвид уредената законодателно специфична закрила, предоставяна срещу недобросъвестно посегателство върху чувствителна информация от страна на конкурентни предприятия. Същевременно, тези данни са строго специфични за всеки правоимащ и освен че трябва да са обявени изрично за такива, представляващи производствена или търговска тайна за предприятието, трябва да са взети и необходимите мерки за запазването и защитата им по определен начин, да е предвиден съответен режим на достъп до тях и да е определен кръгът на лицата, които имат право на достъп и използване на информацията. Целта е информацията, определена като конфиденциална, да запази това свое качество спрямо лица, външни за предприятието. При положение, че търговецът не е взел необходимите мерки да запази информация, която е негова производствена или търговска тайна, то не би могло да се ангажира и отговорността на трети лица по чл. 37 относно узнаването, използването или разгласяването й. Става въпрос не за наличие на общи задължения за конфиденциалност или за опазване на търговска тайна (напр. уредени в трудови договори на служителите на предприятието или общи декларации за конфиденциалност), а за конкретни режими за достъп до конкретна информация и задължения във връзка с нейното съхраняване и опазване. Освен установяване наличието на производствена и търговска тайна за едно предприятие, както и мерките за нейното запазване, за да е осъществен съставът на чл. 37 от ЗЗК, се изисква узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна да е осъществено от конкурентното предприятие по начин, който противоречи на добросъвестната търговска практика и който създава възможност или реално уврежда интересите на правоимащия конкурент. В настоящия случай, според фактите по делото, В. Тодоров, при постъпването на работа в "Ири Трейд" ЕАД е подписал трудов договор и декларация за конфиденциалност и се е запознал с длъжностната си характеристика. Настоящият съдебен състав счита, че по този начин дружеството не е създало необходимите режими за достъп до конкретна информация, не е вменила конкретни задължения на отделните служители във връзка с нейното съхраняване и опазване и като цяло не е предприело изискуемите от закона действия по индивидуализиране и защита на чувствителната за своята дейност информация. По твърдението, че "Ири Трейд" ЕАД разполага с внедрена информационна система със съответни нива на достъп за отделните служители, какъвто достъп е имал и Тодоров. Следва да се има предвид, че използването и достъпа на такъв вид система е организирано и контролирано от работодателя, който се предполага, че има пълен контрол върху същата. В решението си КЗК е установило, че представените разпечатка не могат да бъдат приети за безспорни доказателства за достъп и надлежна защита на поверителната информация. Във връзка с така установеното по делото е изслужена и приета съдебно компютърно-техническа експертиза, от която е видно, че е установено пълна идентичност на установените данни и представените от "Ири Трейд" ЕАД доказателства. Изследването на информационни ресурси на дружеството и служебния компютър на Тодоров и извършените анализи на данни от регистрирани файлове, системи и потребителски директории и файлове и техните метаданни, както и процесната кореспонденция характеризиращата я служебна и потребителска информация се потвърждава нейната автентичност и достоверност. В тази връзка въз основа на твърденията на дружеството и приетата по делото експертиза дори да се приемат тези доказателства, то не се променя обстоятелството, че от представените доказателства производствената или търговска тайна не е надлежно конкретизирана в съответствие с дейността и организацията на дружеството, респективно видовете данни и документи, за да бъде надлежно защитена и да бъде сведена до знанието на съответните служители, което не е налице, а е налице единствено общи задължения за конфиденциалност или за опазване на търговска тайна предвидено в трудовия договор и декларацията, както правилно е приела КЗК, че не може изцяло създадената информация да е търговска тайна. Предвид изложеното, съдът счита, че не е налице елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 37 от ЗЗК, поради което не следва да бъде ангажирана отговорност на дружеството "Веника" ЕООД за извършено нарушение по чл. 37 от ЗЗК. С оглед изтъкнатите дотук съображения съдът счита, че правилно и законосъобразно КЗК е установила, че липсата на нарушение по, чл. 36, ал. 1 и чл. 37 от ЗЗК от страна на "Веника" ЕООД е основание да не бъде реализирана и отговорността на В. Тодоров по тези текстове във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК. Съгласно тази разпоредба физическите лица могат да извършват или да съдействат за извършване на нарушения по ЗЗК. Първата хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК ще е приложима в случаите, когато физическото лице извършва стопанска дейност, резултатите от която са предназначени за пазара и по този начин лицето може да бъде субект на нарушение. От предоставените в производството доказателства се установява, че Тодоров в качеството си на физическо лице не извършва самостоятелно стопанска дейност, следователно и не може да бъде разглеждана като предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, поради което и не може да бъде ангажирана отговорността й по първата хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК. При втората хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК физическите лица могат да бъдат субекти на нарушение, когато са съдействали на другиго за осъществяване на нелоялна конкуренция. Липсата на установени нарушения по чл. 36, ал. 1 и чл. 37 от ЗЗК от страна на "Веника" ЕООД прави безпредметно разглеждането на въпроса дали физическото лице е съдействало за извършването на тези нарушения. По отношение на установеното от страна дружеството нарушение на чл. 29 от ЗЗК е разгледана и хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК. КЗК е направила правилен извода, че съобразно доказателствата Тодоров недобросъвестно е подпомагал дейността на дружеството, като в периода в който е бил в трудово правни отношение с "Ири Трейд" ЕАД е контактувал с негови доставчици и контрагенти, но от името на ответното дружество и е отправял конкретни оферти. Безспорно е, че поведението на Тодоров е укоримо, но същия е действал в полза на дружеството, не в лично качество, а като негов едноличен собственик на капитала. Въз основа на което е достигнато до извода, че физическото лице е действало в качеството си на едноличен собственик на капитала и управител на "Веника" ЕООД. Въз основа на което правилно е прието, че не е налице нарушение по чл. 29 от ЗЗК. По отношение на жалбата на "Веника" ЕООД настоящия съдебен състав приема същата за частично основателна, поради следното: Неоснователни са и възраженията в жалбата за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт, както и че същия е постановен при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Направените от КЗК правни изводи съответстват на събраните доказателства, установените фактически констатации и приложимите материалноправни норми. КЗК обективно и всестранно е извършила анализ на всички събрани по преписката доказателства. За да се установи наличие на нарушение по Глава седма от ЗЗК е необходимо да се установят отношения на конкуренция между нарушителя и засегнатото лице на един и същ съответен пазар. Законосъобразни са правните изводи на Комисията за защита на конкуренцията, че за установяване на нарушение на забраната за нелоялна конкуренция, следва да са налице всички кумулативни предпоставки на общия текст на чл. 29 от ЗЗК. За да е налице акт на нелоялна конкуренция следва да съществуват следните кумулативни елементи: конкурентно поведение на предприятие, осъществяващо стопанска дейност и нарушаване на добросъвестната търговска практика, водещо до реално или потенциално увреждане на интересите на друго предприятие, действащо на съответния пазар. С разпоредбата на § 1, т. 13 от ДР на ЗЗК е дадена легалната дефиниция на понятието "стопанска дейност". Съгласно законовата дефиниция, стопанска дейност е дейността на предприятие, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара. Стопанската дейност на предприятията се извършва в конкретна пазарна среда, която определя параметрите на поведението и участниците, чиито действия дават отражение и влияят върху тази конкретна среда и тя се дефинира юридически от гледна точка на правото на конкуренция с понятието за съответен пазар - продуктов и географски. Обоснован е изводът на КЗК, че в случая ответното дружество е осъществявало стопанска дейност на пазар, съответен на пазара, на който осъществява дейността си търговското дружество "Ири Трейд" ЕАД. Дружествата осъществяват стопанска дейност на територията на цялата страна. "Ири Трейд" ЕАД осъществява стопанска дейност в областта на разпространение на селскостопанска техника и предлагане на сервизни услуги във връзка с продадената техника, а "Веника" ЕООД е осъществявала дейност свързана с покупко-продажба на инструменти и технически артикули. Следователно може да се направи изводът, че страните действат на един и същи съответен пазар, поради което между тях са налице отношения на конкуренция, като доводите в обратна насока следва да се приемат за неоснователни. Правилно КЗК е приела за установено, че дружеството е започнало да осъществява конкурентна дейност от м. юли 2016 г., когато дружеството е осъществило контакт с клиенти чрез електронна поща и се е представило за вносител на резервни части, както и че съобразно доказателствата по преписката, в т. ч. информация от искателя, разпечатка от фейсбук, както сайта skladbg. com, е видно че дружеството започва да извършва конкурентна дейност. Осъществени са контакти с дружествата Агротех Груп АЦБ, Просол, ЧПТК "Марен" през м. юли и м. ноември 2016 г., когато Тодоров е извършвал паралелно конкурентна дейност от името на дружеството, същевременно осъществявал трудовото си дейност като сервизен специалист при "Ири Трейд" ЕАД. Следователно създаването на паралелни отношения представлява укоримо поведение, т. к. се използват човешки ресурси на "Ири Трейд" ЕАД с цел улесняване на стартирането и развитието на собствена търговска дейност и в противоречие с добросъвестната търговска практика. Неправилно жалбоподателят твърди, че приетите от КЗК факти доказващи извършеното нарушение се крепят на изолирани във времето имейли и разпечатки от сайтове. Въз основа на гореизложеното правилно е установено нарушение на чл. 29 от ЗЗК. По отношение на изложените от процесуалния представител твърдения по оспорване на представени доказателства, споменати многократно в жалбата, следва да се посочи, че при приемане на доказателствата по административната преписка, същите не са оспорени от страна на жалбоподателя и по негово искане не е открита процедура по оспорване по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. С оглед на това решаващият съдебен състав изцяло кредитира представените по административната преписка доказателства, въз основа на които КЗК е изградила своя правен анализ. На следващо място, по отношение на твърдението, че следва да бъдат съблюдавани и принципните правила на ЗАНН и НПК, настоящия съдебен състав приема това твърдение за неоснователно, тъй като е налице липса на изрично препращане в специалния закон към общите правила на ЗАНН за неуредените въпроси, субсидиарното прилагане на общия закон към производствата по ЗЗК е изключено. Настоящия съдебен състав приема, че в разглеждания случай е ирелевантно позоваването на чл. 15 от ЗЗК, тъй като производството пред КЗК не е било образувано във връзка с твърдение за извършено нарушение на чл. 15 от ЗЗК, респективно КЗК не е извършила анализ на нарушението по чл. 15 от ЗЗК. По отношение размера на санкцията: Правилно е определена и имуществената санкция. При налагането й Комисията е съобразила чл. 100, ал. 1 ЗЗК, според която разпоредба имуществената санкция се определя в размер до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година на предприятие. КЗК е съобразила и ал. 5 на същия текст, според която при определяне размера на имуществената санкция се вземат предвид тежестта и продължителността на нарушението, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Конкретният размер на санкцията е определила в съответствие с Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК, приета с решение № 71 от 3.02.2009 г. на КЗК, изм. и доп. с решение № 330 от 17.03.2011 г. и решение № 900 от 17.11.2015 г. (Методиката). При определяне на имуществената санкция Комисията е отчела характер на нарушението по смисъла на чл. 17 а от Методиката, счела го е за леко, и е съобразила негативния ефект върху конкуренцията, при отчитане на продължителността на нарушението. Съобразила е, че нарушението се изразява в паралелно осъществяване на дейност чрез служител, намиращ се в трудово правоотношение с "Ири Трейд" ЕАД без знанието на последния, е контактувал с негови доставчици и контрагенти, но от името на "Веника" ЕООД, следователно същия се явява конкурент на своя работодател. Правилно КЗК е приела, че в конкретната хипотеза липсват смекчаващи, респективно утежняващи отговорността обстоятелства и е определила нарушението като леко по смисъла на т. 17 а от Методиката, за което размерът на санкцията е до 2 % от нетните приходи от продажби на предприятието за последната финансова година. Комисията е отчела вида на нарушението и всички обстоятелства, свързани с извършването му, като обосновано е определила размера на имуществената санкция в размер на 2 % от нетните приходи от продажби, които съгласно отчета за приходи и разходи оборотът на "Веника" ЕООД за предходната финансова 2017 г. са в размер на 211 000 лева, въз основа на което санкцията за извършеното нарушение по чл. 29 от ЗЗК възлиза на 2 % от нетните приходи на дружеството за финансовата 2017 г., равняващи се на 4 220 лева. По отношение на възражението относно възложените разноски за развилото се пред КЗК производство следва да се приемат за основателни. Според разпоредбата на чл. 69, ал. 4 ЗЗК, когато КЗК постанови решение за установяване на извършено нарушение по закона, комисията възлага на нарушителя направените по производството разноски, ако са поискани от другата страна. Изречение 2 на същия законов текст гласи, че когато комисията не е установила нарушение, разноските остават за страните така, както са направени. В случая е изпълнена хипотезата на изр. 2. КЗК не е установила 5 от твърдените от искателя 6 нарушения, поради което разноските за неустановените пет нарушения следва да останат за страните, така както са ги направили. КЗК неправилно е присъдила пълния размер на претендираните разноски. Следователно решението в тази част следва да бъде отменено и да се измени съобразно пропорционално установеното нарушение, а именно разноските следва да бъдат в размер на 416. 67 лева. По изложените съображения оспореното решение е законосъобразно, а жалбите срещу него се явяват неоснователни, поради липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК и като такива следва да се отхвърлят. С оглед изхода на спора в настоящата фаза и предвид направеното от процесуалния представител на ответника по жалбата - КЗК, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в полза на административния орган се дължат направените в това производство такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят по равно на КЗК юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200 (двеста) лева. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК във връзка с чл. 64, ал. 1 от ЗЗК, Върховният административен съд, четвърто отделение,