Решение № 677 от 1.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2007 г.

Решение № 677 от 1.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2007 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Надя Зяпкова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.). Образувано е по касационна жалба от РКС "Ч", гр. Б. чрез процесуален представител адвокат К против въззивно решение на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение № 27/27.03.2007 г. по гр. д. № 134/2006 г. С обжалваното решение е оставено в сила решение на Окръжен съд-Бургас от 8.06.2000 г., постановено по гр. д. № 134/2006 г. е отхвърлен предявеният от РКС "Ч", Бургас против К. К. Г., К. Г. Г. и И. Г. Г., всички от гр. С. положителен установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 180 кв. м и на 1267 кв. м, попадащи в имот пл. № 33, целият с площ от 26452 кв. м, като част от терена на складова база на ищеца по плана на Северна промишлена база-Бургас. С допълнение към жалбата са уточнени касационни основания за отмяна на решението съгласно изискването на чл. 218в, ал. 2, изр. 1 ГПК. Заявени са оплаквания на въззивното решение, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Конкретни оплаквания: необоснованост на извода, че РКС "Ч", Бургас е придобил по един от способите по чл. 77 ЗС правото на собственост върху западната част на имот пл. № 33; необоснованост на извода, че ответниците се легитимират по делото като собственици на процесните имоти пл. № 470 и № 4* необоснованост на изводите, че в западната част на имота се намират сгради, построени от бившия ОКС-Бургас, а в източната - сгради на ПТК "К", гр. Б., както и че върху имоти пл. № 470 и № 471 няма построени сгради; несъобразени изводи на съда със заключението на вещото лице, прието от настоящия състав на въззивния съд. За ответниците по касация К. К. Г., К. Г. Г. и И. Г. Г. жалбата е оспорена по съображения, изложени с писмено възражение от процесуален представител адвокат Х от АК-Бургас. За ответника по касация И. Г. Г. жалбата е оспорена по съображения, изложени с писмена защита от процесуален представител адвокат Б от САК. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу валиден и допустим съдебен акт в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Изводът на въззивния съд за неизпълнена от страна на ищеца-касатор доказателствена тежест за установяване при условията на пълно и главно доказване активна материалноправна легитимация по отношение на процесните имоти се възприема от настоящия състав. Твърдението в уточнената касационната си жалба, че нотариалният акт, въз основа на който ищецът претендира да е установил право на собственост върху целия имот пл. № 33, в т. ч. и върху процесните имоти № 470 и № 471 е опровергано от данните по делото. Нот. акт № 1* том ХII, нот. дело № 6733/4.09.1996 г., на който ищецът основава правото си на собственост е оспорен от ответниците по делото (по гр. д. № 437/97 г. на БОС в с. з. на 6.04.1998 г.), съдът е открил производство по оспорване на документа по реда на чл. 154 ГПК и доказателствената сила на документа за собственост е оборена с легитимирането на ответниците като собственици на процесните имоти № 470 и № 471 с решение на П. комисия, постановено на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, издадения въз основа на решението на ПК констативен нотариален акт и с решение по гр. д. № 2836/94 г., постановено от БРС на основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Оплакването на касатора, че изводите на вещото лице в заключенията, приети от настоящия състав на въззивния съд не са съобразени в пълнота от съда е изцяло несъстоятелно. Вярно е точно обратното. Заключението на вещото лице Н. (основно и допълнително, приети от въззивния съд) не е оспорено от страните. Именно въз основа заключението на вещото лице Н. въззивният съд е приел, че възстановените на ответниците имоти № 470 и № 471 попадат в кадастралните граници на имот пл. № 33, но извън оградите на двете кооперативни организации-РКС "Ч" и ПТК "К", както и че двата имота не съставляват прилежащ терен и нямат обслужващ характер към съществуващи на терена сгради. Предвид неустановяване твърденията за допуснати от въззивната инстанция нарушения по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК решението следва да се остави в сила, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение