Решение № 14604 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9788/2018 г.

Решение № 14604 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9788/2018 г., VIII о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП"- Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 1588 от 09.07.2018 г., постановено по адм. дело № 1494 от 2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че събраните доказателства не установяват използването на наетата от ревизирания база за последващи облагаеми доставки. Поради това намира, че с прекратяването на наемния договор се е осъществило основанието за корекция на приспаднатия данъчен кредит по чл. 79, ал. 1 ЗДДС. Сочи, че съобразно решението на СЕС по дело С- 234/11 г. е уточнено, че анулиране е налице във всеки случай, когато се има предвид прекратяване действието на договора и то без значение от основанието. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба –"Логистик Ирс ООД" КД, с. Радиново, Община Марица, чрез процесуален представител, оспорва нейната основателност и претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд –Пловдив е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-16001616005105-091-001/22.02.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП– Пловдив, потвърден с Решение № 241/03.05.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ОДОП/ при ЦУ на НАП – Пловдив, с който за "Логистик Ирс ООД" КД допълнително е начислен ДДС в размер на 43 200 лева, ведно с прилежащите лихви за забава в размер на 13 603, 06 лева. За да достигне до извод за основателност на релевираното оспорване първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: През ревизирания период осъществяваната от "Логистик ИРС ООД" дейност е международен транспорт в Европейския съюз. С договор за наем от 03.01.2008 г. "Ривър груп" ЕООД е отдало под наем на ревизирания собствения си недвижим имот, находящ се в с. Милево, Община Садово, представляващ склад от 500 кв. метра и работна площадка с площ 2733 кв. м. при наемна цена в размер 6 000 лв. месечно, без ДДС. Предвидено е плащането й да е по банков път. С договор за наем от 03.01.2011 г. ревизираното дружество е наело същия недвижим имот от новия му собственик – "ДМ Груп 10" ЕООД. След анализ на събраните доказателства органите по приходите са приели, че ревизираният не е ползвал наетият недвижим имот за последващи облагаеми доставки, а във връзка с него е приспаднал данъчен кредит по фактурите, издадени от "Ривър" ЕООД и "ДМ Груп 10" ЕООД. Счели са, че след като договорът за наем е прекратен на 04.01.2014 г., то към този данъчен период за дружеството е възникнало основание и задължение да издаде протокол, с който на основание чл. 79, ал. 1 ЗДДС да начисли ДДС в размер на ползвания данъчен кредит в общ размер от 43 200 лв. Тъй като това не е сторено, то с РА допълнително е начислен ДДС в посочения размер, ведно със следващите се лихви за забава. В хода на съдебното производство е проведена СИЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Експертът е посочил, че наемната цена по процесните фактури е част от калкулираните от ревизирания разходи за извършените транспортни услуги по маршрута България (с. Радиново) – Германия (Умендорф) – България и доколкото е налице реализирана печалба, то може да се приеме, че разходите за наеми участват във формирането на цената на транспортна услуга. Решаващият състав е дал вяра и на показанията на В. Н., в качеството му на управител на дружество, което в трайни търговски отношения с ревизирания. Свидетелят е уточнил, че е посещавал наетата база заедно с управителя на "Логистик ИРС ООД", като в нея има Г-образен склад и празно място, което може да побере 15-20 товарни автомобила. При тази фактическа установеност, първоинстанционният съд е приел, че спорът между страните се концентрира върху въпроса дали при прекратяване на договора за наем на недвижимия имот в с. Милево е възникнало задължение за ревизирания да извърши корекция на приспаднатия данъчен кредит. В този аспект той е счел за неустановено наличието на предвидените в чл. 79 ЗДДС основания за корекция на ползвания данъчен кредит във връзка с доставки за наем. Посочил е, че в срока на действие на договора за наем, изтекъл на 04.01.2014 г., не е прекъсната връзката с първоначално придобитото право на приспадане. В обобщение е приел, че след като във всеки един момент при действието на договорите за наем наемателят е можел да използва наетата база за целите на извършваните от него облагаеми доставки, то липсва основание за корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗДДС, в приложимата му редакция, регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Визираната норма урежда случаите, при които след като е придобита една стока, за която е приспаднат данъчен кредит, същата не е използвана за независимата икономическа дейност на лицето, като в тежест на органите по приходите е да установят, че стоката е използвана за дейност, която не формира облагаем оборот. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, събраните по делото доказателства не е установяват, че наетата складовата база не е използвана за независимата икономическа дейност на лицето. В тази връзка решаващият състав е взел предвид тълкуванията на СЕС, съдържащи се решението по дело С – 234/11, според които "чл. 184—186 от Директивата определят приложимия режим към евентуалното възникване на правото на данъчната администрация да изисква корекция от данъчнозадълженото лице, включително по отношение на корекцията на отнасящите се до дълготрайни активи данъчни кредити. От член 168 от Директивата следва, че доколкото данъчнозадълженото лице, което в това си качество придобива стока, използва тази стока за нуждите на своите облагаеми дейности, то има право да приспадне дължимия за тази стока или платен ДДС. Това право на приспадане възниква в момента, в който подлежащият на приспадане данък стане изискуем, или в момента на доставяне на стоките Що се отнася до евентуалното въздействие върху посоченото приспадане на настъпили след него обстоятелства, то от съдебната практика следва, че използването или намерението за използване на стоките или услугите определя обхвата на първоначалното приспадане, на което има право данъчнозадълженото лице, както и обхвата на евентуалните корекции в последващите периоди, които следва да се извършат при условията на членове 185—187 от Директивата (вж. в този смисъл Решение от 15 декември 2005 г. по дело Centralan Property, C-63/04, Recueil, стр. I-11087, точка 54 и цитираната съдебна практика). Всъщност предвиденият от тези разпоредби на Директивата механизъм за корекции е неразделна част от установения от нея режим на приспадане на ДДС. В това отношение трябва да се подчертае, че предвидените в Директивата правила в областта на корекцията целят да увеличат точността на приспаданията така, че да се осигури неутралитетът на ДДС по начин, по който осъществените на предходния етап операции да продължат да предоставят право на приспадане само доколкото служат за получаването на обложени с такъв данък доставки. По този начин чрез посочените правила Директивата има за цел да създаде тясна и пряка връзка между правото на приспадане на платения ДДС и използването на съответните стоки или услуги за облагаеми впоследствие операции (вж. Решение по дело Centralan Property, посочено по-горе, точка 57). " Изложените разяснения сочат, че не е налице основания за корекция в случаите, при които съответната стока или услуга, за която е приспаднат данъчен кредит, е използвана за облагаеми впоследствие операции. Съобразно заключението на вещото лице по проведената СИЕ, разходите за наемането на имота са включени при формирането на цените на осъществяваните от ревизирания транспортни услуги, т. е са свързани с осъществени впоследствие негови облагаеми доставки. Поради това прекратяването на договора за наем поради изтичане на неговия срок през 2014 г. не представлява промяна на факторите, които се вземат предвид при определянето на подлежащия на приспадане размер на ДДС във връзка с платения вече данък, която е настъпила след изготвяне на справка-декларацията по ДДС и която поради това не създава задължение за извършване на корекция на това приспадане. Като е достигнал до същия краен извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски, възлизащи на сумата от 2 250 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение след редуциране на начисления ДДС съобразно разясненията на СЕС по съединени дела C-427/16 и C-428/16. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение