Решение № 15926 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2152/2018 г.

Решение № 15926 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2152/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. М. и на И. М. срещу Решение № 5830/18.10.2017 г. на Административен съд – С.-град по адм. дело № 6254/2016 г., с което:

1) жалбата на М. М. срещу Заповед № РД-50-342/22.07.2004 г. на кмета на район "Витоша"- Столична община с искане за отмяната й като незаконосъобразна е оставена без разглеждане;

2) оспорването на М. М. с искане за обявяване на нищожността на посочената заповед е отхвърлено;

3) оспорването на И. М. срещу Заповед № РД- 50-342/22.07.2004 г. на кмета на район "Витоша"- СО с искане за отмяната й като незаконосъобразна е отхвърлено;

4) М. и И. М. са осъдени да заплатят на В. М. К. разноски по делото в размер на 600 (шестстотин) лева.

Касаторите претендират разноски и правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника В. М. К..

Ответникът В. М. К. счита жалбата за неоснователна, останалите ответници – кметът на район "Витоша" - СО, Л. Й., Й. Д., Д. К., Н. В., П. В. и К. В., не изразяват становище по нея.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационното оспорване е допустимо, но неоснователно.

1. Заявеното едва в депозираните писмени бележки и защита пред АССГ обжалване и на Заповед № РД-50-507/19.12.2003 г. на кмета на район "Витоша" - СО съдът е разпоредил да се докладва за образуване на отделно производство. Затова касационната проверка е ограничена до произнасянето на първата инстанция по оспорването единствено на Заповед № РД-50-342/22.07.2004 г. на кмета на район "Витоша"- СО, което е било предметът на съдебния контрол по адм. дело № 6254/2016 г.

1. Доводите в касационната жалба за осъществени състави на отделни видове престъпления са неотносими към правилността на атакуваното решение, разрешаващо административно-правен спор. При липсата на образувани наказателни производства или влезли в сила присъди, решаващи по задължителен начин въпроси (вж. чл. 300 ГПК вр. чл. 144 АПК), имащи значение за административното производство, обсъждането им не е допустимо, а касаторите могат самостоятелно да сезират Прокуратурата. Достоверността на твърденията им са извън допустимото изследване при касационната проверка по реда на АПК, ограничена до предмета по чл. 218 от кодекса.

1. С. З. № РД- 50-342/22.07.2004 г. на кмета на район "Витоша"- СО, на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ във връзка с § 6, ал. 1 ПРЗУТ, § 8, ал. 1 ПРЗУТ и Решение № 23 по Протокол № 26/07.07.2004 г. на ЕСУТ при район "Витоша"- СО, е одобрено изменението на дворищната регулация между парцели /УПИ/ XII-517, XIII- 518, XIV- 519 и XV- 520 по имотните граници на имот пл. № 518, съгласно приложения проект към заповедта.

1. 1. Приетата от административния съд съдебно-графическа експертиза е установила, че в разписния лист за съобщаване на заповедта положеният подпис срещу името на М. М. след датата 10.08.2004 г. е неин. Поради това правилно административният съд е приел подадената на 27.04.2016 г. жалба в частта ? с искане за отмяната на акта за недопустима като просрочена. В останалата й част, с оглед на изричните твърдения за нищожност на заповедта от страна на М. и при действието на чл. 149, ал. 5 АПК, процесуално законосъобразно жалбата е разгледана по същество само по отношение на допустимото искане – за обявяването на нищожността на заповедта.

1. 2. Връчването на административния акт на И. М., явяваща се съсобственик в УПИ XIII- 518 към момента на издаването му, не е удостоверено и като последица спрямо тази жалбоподателка оспорването на заповедта с искане за отмяната й не е било преклудирано.

1. Съответни на закона са решаващите изводи на съда за законосъобразността на заповедта.

1. 1. Същата е издадена от компетентен орган според разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ЗУТ (в относимата редакция към издаване на заповедта - ДВ, бр. 36/30.04.2004 г.) и Заповед № РД-09-1865/02.03.2003 г. на кмета на СО за делегиране на правомощия на кметовете на райони, в изискуемата форма по чл. 15, ал. 2 ЗАП (отм.); , сега – чл. 59, ал. 2 АПК, и при отсъствието на съществени пороци от процесуален и материално-правен характер.

1. 2. Параграф 8, ал. 1 ПРЗУТ (ред. ДВ, бр. 36/30.04.2004 г.) урежда самостоятелно правно основание за изменение на плана, извън хипотезите на чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, към които не препраща. Според разпоредбата "след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Това е основание за изменение на дворищнорегулационните планове при условията и по реда на този закон. Общинската администрация служебно изменя дворищнорегулационните планове по писмено искане на заинтересуваните собственици, като поставя в съответствие новите вътрешни регулационни линии по съществуващите граници на поземлените имоти". Прекратяването на отчуждителното действие е автоматично – вж. Тълкувателно решение № 3/28.03.2011 г. по тълк. дело № 3/2010 г., ОСГК на Върховния касационен съд.

1. 3. Противно на позицията в касационната жалба, употребеното от законодателя множествено число относно молителите не следва да се разбира като изискване за "съгласие на всички пряко заинтересувани собственици" по смисъла на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, а като възможност за всеки от собствениците на засегнатите от дворищнорегулационния план имоти да направи искане за изменение на вътрешната регулационна линия (Решение № 6832/03.07.2003 г. по адм. дело № 4142/2003 г. по описа на Върховния административен съд). В този смисъл липсата на изрично съгласие на всички съсобственици за процедираното изменение не представлява нарушение на закона, респ. отрицателна материално-правна предпоставка на одобреното изменение на регулацията. Всеки един от съсобствениците в УПИ XIII- 518 може да поиска регулационните граници да бъдат изменени в съответствие с имотните граници (Решение № 7318/12.06.2017 г. по адм. дело № 7550/2015 г. по описа на Върховния административен съд).

1. 4. При прекратеното отчуждително действие на регулационния план, одобрен със Заповед № РД-50-09-80/16.03.1990 г., данните за неуредени сметки по регулация (протокол от 11.03.1975 г. по гр. дело № 1202/1975 г. на Софийския районен съд) и променените граници на ПИ 520, 517, 518 и 519 в кв. 26 със заповед на кмета на район "Витоша" от 2003 г. за поправка на кадастралния план са били осъществени предпоставките по § 8, ал. 1 ПРЗУТ на исканото изменение. Вътрешните регулационни линии са поставени в съответствие със съществуващите граници на поземления имот ("съществуваща" по смисъла на § 8 ПРЗУТ е границата на имота по кадастъра).

1. 5. След като актът не е засегнат от пороци, които да обусловят неговата незаконосъобразност (унищожаемост), на още по-голямо основание е изключено обявяването на нищожността му.

1. Решението е правилно и в частта за разноските, които са били своевременно заявени и доказани по размер. На основание чл. 143, ал. 3 АПК присъждането им е било дължимо на заинтересованата страна в първоинстанционното производство В. М. К..

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Неоснователността на касационната жалба е условие за присъждане в полза на ответника В. М. К. на платените и заявени в срок разноски за адвокатски хонорар. Възражението на касаторите за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 900 лв. е неоснователно - то не надвишава значително предвидения в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер и съответства на преценката на съда за фактическата и правна сложност на делото - чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение