Решение № 16583 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9955/2013 г.

ВАСII отделение11.12.2013 г.докладчик Галя Костова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 1306/23.05.13 г. по адм. д. № 158/13 г. по описа на Административен съд-Варна в частта, с която по жалбата на К. К. К. решение № 551-6/26.27.07. 12. на Общински съвет-Варна за одобряване ПУП-ПУР на СО "Ваялар", СО "Траката" и СО "Горна трака" е отменено досежно предвидената през ПИ 10, СО "Ваялар" улица VI-ти клас, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. К. К. срещу решение № 551-6/26, 27.07.12 г. на Общински съвет-Варна за одобряване ПУП-ПУР на СО "Ваялар", СО "Траката" и СО "Горна трака" в частта досежно предвидената през ПИ 10, СО "Ваялар" улица VI-ти клас. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1306/23.05.13 г. по адм. д. № 158/13 г. по описа на Административен съд-Варна в останалата му част. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 16583 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9955/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Общински съвет-Варна против решение № 1306/23.05.13 г. по адм. д. № 158/13 г. по описа на Административен съд-Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответницата, К. К. К., в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена от надлежно легитимирана страна / чл. 210, ал. 1 ЗУТ/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение по жалба на К. К. К. Административен съд-Варна е отменил като незаконосъобразно решение № 551-6/26 и 27.07.12 г. на Общински съвет-Варна за одобряване на ПУП-ПУР на СО "Ваялар", СО "Траката" и СО "Горна трака" в частта относно ПИ 10. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК е частично основателна по следните съображения: Съгласно предвижданията на обжалвания ПУП-ПУР имотът на оспорващата К., целият от 2100 кв. м., е отреден за две мероприятия - улица VI-ти клас за която се отнемат 223 кв. м., а останалата част от 1877 кв. м. е включена в УПИ II-1,2,3,5,10,22,23,24,28,38,1005 - за "социален сервиз". От неоспореното писмено заключение на назначената по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че предвидената улица отговаря на законовите и технически изисквания за съответния клас . Въз основа на това безспорно установяване в мотивите на решение са изложени обосновани и в унисон с материалния закон съображения за неоснователност на оспорването в тази му част. В противоречие с тези мотиви обаче, диспозитивът на решението е отменителен изцяло относно предвижданията на обжалвания ПУП-ПУР за ПИ 10. От тук следва частична основателност на касационното оспорване, което налага решението да бъде отменено в частта, с която административния акт е отменен изцяло в оспорената му част- досежно ПИ 10 и вместо него постановено друго, с което оспорването на К. К. К. в частта относно предвидената улица VI-ти клас се отхвърли. В останалата част, по отношение урегулирането на остатъка от 1877 кв. м. от ПИ 10 в УПИ II-1,2,3,5,10,22,23,24,28,38,1005 за "социален сервиз" първоинстанционното решение е правилно. Устройственото решение за образуване на УПИ II чрез групиране на частни поземлени имоти и отреждането му за "социален сервиз" правилно е определено като прието в нарушение на изискванията за икономично и целесъобразно устройство на територията по чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Административният орган не е обосновал необходимостта от предвиденото мероприятие, не е посочил конкретния му характер, респ. какво следва да се има предвид под формулировката "социален сервиз". Наред с това установено от експертизата е, че част от образуващите УПИ II поземлени имоти, а именно, № № 2,3,5,22,23 и 38, не са нанесени в действащата кадастрална карта. При тези установявания изводът на съда за незаконосъобразност на административното решение в тази му част е обоснован и в съответствие с материалния закон. Следва в тази част решението да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на II-ро отделение

Цитирани разпоредби

1