Решение № 9673 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм д. № 4770/2009 г.

Решение № 9673 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм д. № 4770/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Николина Настева, Роман Настев и Вихър Настев от гр. София срещу решение от 11.12.2008 г., по адм д. № 3323/2004 г. на Софийски градски съд, АК, III"г" състав. В жалбата се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът началник на Столична РДНСК, чрез юрк. Тодорова оспорва касационната жалба. Ответниците Трифон Янакиев и Верка Янакиева, чрез адв. Цеков излагат становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, СГС е отхвърлил жалбата на настоящите касатори (Роман Настев и Вихър Настев конституирани като наследници на починалия в хода на процеса жалбоподател Владимир Настев) срещу заповед № ДК-04-120/6.07.2004 г. на в.и.д. началника на Столична РДНСК, с която е прекратено производството по жалба на Владимир и Николина Настеви с вх. № С-3-103/18.06.2004 г. срещу Разрешение за строеж № 026/4.10.2000 г. на главния архитект на район "Панчарево", СО за "подпорна стена и ограда" с височина до 2м. по границата на УПИ ХХII-488 с и в УПИ ХХIII-487, кв. 34 по плана на София, поради липса на качество на заинтересовани лица у жалбоподателите по чл. 149 ЗУТ. За да постанови решението си съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като жалбоподателят не е активно легитимирани да обжалват разрешението за строеж по смисъла на чл. 149, ал. 1 и 2 ЗУТ, тъй като разполагат с ограничени вещни права в съседен УПИ. Обсъдени са възраженията по жалбата и във връзка с разпоредбите на чл. 226, ал. 4 и чл. 295, ал. 3 ППЗТСУ (отм.), предвид датата на издаване на оспореното разрешение за строеж. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно. В чл. 216, ал. 5 ЗУТ са уредени правомощията на началника на РДНСК, редп. ДНСК, който след преценка на допустимостта на постъпилата жалба има право да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата. Този текст предвижда изрично правомощие за преценка допустимостта на жалбата, с която адм. орган е сезиран с оглед изискуемата легитимация на жалбоподателите по чл. 149 ЗУТ. В конкретния случай е безспорно обстоятелството, че пред Столична РДНСК е обжалвано разрешение за строеж "подпорна стена и ограда" с височина до 2м. по границата на УПИ ХХII-488 с УПИ ХХIII-487, кв. 34, като жалбоподателите се легитимират като съсобственици на ограничени вещни права на строеж и ползване в УПИ ХХII-488, т.е. не са собственици или носители на вещни права по отношение на имота, в който е разрешено строителството по смисъла на чл. 149, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 ЗУТ. С изменението на разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, обнародвано в "Държавен вестник", гр. 65 от 22.07.2003 г., за в бъдеще са прекратени процесуалните права, дадени с предишната ал. 3 на същия текст, на носителите на вещни права върху съседни имоти да искат отмяна на разрешенията за строеж. При решаването на въпроса по същество по реда на чл. 41, ал. 2 от ЗАП (отм.) съдът е задължен да съобрази настъпилата междувременно недопустимост на жалбата, поради което не би могъл да отмени оспорения акт по искане на лицата, загубили правото си на жалба. В тази връзка не следва да се обсъждат доводите по касационната жалба досежно разпоредбите на отм. ППЗТСУ. Като се има предвид изложеното правилно е прието, както от административния орган, така и от административния съд, че жалбоподателите не попадат в кръга на заинтересуваните лица по смисъла на чл. 149, ал. 1 и 2 ЗУТ, и поради това не са активно легитимирани да обжалват процесното разрешение за строеж. С оглед на това законосъобразно началникът на Столична РДНСК е приел, че жалбата срещу разрешението за строеж е процесуално недопустима, а приемайки, че заповедта е законосъобразна, по подробно изложени мотиви, административният съд е постановил обосновано и при правилно прилагане на материалния закон решение. Последното не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221 АПК