Решение № 1969 от 27.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8401/2024 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Министерство на вътрешните работи чрез пълномощника му юрк. П. Стаменова срещу Решение 11156 от 08.07.2024 г., постановено по адм. д. 10426/2022 г. по описа на Административен съд София град в частта му, в която касаторът е осъден да заплати на И. Г. И. от гр. София сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от отменен като незаконосъобразен административен акт Заповед 8121 К/11.01.2022 г., с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 5 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР, ведно с мораторната лихва върху сумата в размер на 99, 17 лв., както и ведно със законната лихва, считано от 15.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в атакуваната част поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в обжалваната му част да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, Министерство на вътрешните работи, се представлява от юрк. П. Стаменова, която поддържа касационната жалба, а по същество моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно по подробно изложени в жалбата и в хода по същество съображения.Евентуално моли размерът на присъденото обезщетение да бъде намален. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, И. Г. И. от гр. София, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител адв. Н. Григоров е постъпил писмен отговор на касационната жалба с развити доводи за неоснователност на същата, съответно за правилност на съдебното решение в обжалваната част. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната му част е неблагоприятно, поради което е допустима. И. Г. И. не е обжалвал решението в отхвърлителния му диспозитив, поради което същото в тази си част е влязло в сила като необжалвано. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С решението на съда в обжалваните му части Административен съд София град е осъдил Министерство на вътрешните работи /МВР/ да заплати на И. Г. И. от гр. София сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на отменена с влязло в сила съдебно решение Заповед 8121 К/11.01.2022 г., с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 5 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР, ведно с мораторната лихва върху сумата в размер на 99, 17 лв., както и ведно със законната лихва, считано от 15.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлил исковата претенция за неимуществени вреди в останалата й част за сумата над 3000 лева до пълния предявен размер от 30000 лева. Съдът е присъдил на страните и сторените в производството разноски съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен по следните съображения: По делото безспорно е установено обстоятелството, че Заповед 8121 К/11.01.2022 г., с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 5 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на ищеца като държавен служител в МВР, е отменена с влязло в сила съдебно решение. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е приел за частично основателна предявената от И. Г. И. срещу МВР претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът е заключил, че са налице кумулативно предвидените в чл. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди отменен като незаконосъобразен административен акт, реално претърпени от ищеца вреди във вид на емоционални и психически сътресения, както и наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претърпените вреди и отменения като незаконосъобразен административен акт. Съдът е приел за недоказани останалите изложени твърдения за настъпили неимуществени вреди , изразяващи се във влошаване здравето на ищеца в резултат на издадената заповед за съкращаването му като държавен служител. След подробен анализ на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и, изхождайки от обективните критерии за определяне размера на неимуществените вреди по справедливост характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е осъществено, последиците от него, продължителност и интензитет на търпене на вредите, АССГ е стигнал до извода, че справедливият размер на обезщетението в конкретния случай възлиза на 3000 лв., поради което е отхвърлил исковата претенция за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 30000 лв. Съдебното решение в обжалваните му части е валидно и допустимо, но частично неправилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло развитите от АССГ в мотивите на съдебния му акт доводи за основателност на исковата претенция за неимуществени вреди, не намира за необходимо да приповтаря тези доводи и препраща към тях като мотиви на настоящия съдебен акт в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния ЗОДОВ, следва да бъде установено кумулативното наличие на изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки незаконосъобразен административен акт, фактическо действие или бездействие на административен орган при упражняване на административна дейност, реално настъпили вреди и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт/действие/бездействие и вредите. Липсата на който и да било елемент от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск. Въпросът дали при изплатено обезщетение по реда на чл. 237, ал. 1 от ЗМВР може да се търси обезщетение за претърпени неимуществени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е разрешен с Тълкувателно решение 4 от 06.11.2023 г. по тълк. дело 2/2021 г., ОСС на ВАС, I и II колегия, съгласно което разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е приложима за обезщетение за неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, когато специален закон предвижда право на обезщетение в размер на получаваните възнаграждения. Правилен е решаващият извод на административния съд, че искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразното прекратяване на служебното правоотношение на И. И. в МВР е доказан по основание и частично основателен по размер, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника на основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 ЗОДОВ. Неоснователни са развитите от касатора твърдения за недоказаност на тези вреди. Видно от събраните по делото свидетелски показания, изводът на административния съд за реалното настъпване на негативните емоции, изразяващи се в страх, срам, напрежение и депресия, се явява основателен и доказан. Необосновани са твърденията на касатора за неправилност на правните изводи на съда поради базирането им единствено на показанията на разпитания свидетел А. Д., без да се отчете липсата на други писмени доказателства за емоционалното и психическо състояние на ищеца. Самият факт, че съгласно трайната съдебна практика настъпването на неимуществени вреди се доказва именно и основно чрез свидетелски показания, указва на необходимостта установяването на твърдените негативни преживявания да се извършва именно чрез разпит на съответните свидетели, които да познават ищеца отблизо, т. е. да са лица от близкото му обкръжение и да са били свидетели на емоционалното отражение на прекратяването на служебните му правоотношения върху начина му на живот. ВАС, трето отделение не споделя обаче преценката на АССГ за справедлив размер на присъденото обезщетение. Основателни в тази връзка са оплакванията на касатора за неправилно приложение на материалния закон при определяне размера на дължимото обезщетение. При преценка на интензитета на вредите и най-вече на срока, в който същите са търпяни - няколко месеца, настоящият състав на ВАС намира, че присъждането на сума в размер на 1000 лв обезщетение за неимуществени вреди, търпени от отменената като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца с ответника, би отговаряло най-пълно на изискванията на понятието "по справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Предвид гореизложеното съдебното решение в частта му, с която Министерство на вътрешните работи е осъдено да заплати на И. Г. И. от гр. София сумата над 1000 лв. до пълния присъден размер от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от отменен като незаконосъобразен административен акт Заповед 8121 К/11.01.2022 г., следва да бъде отменено и, вместо него, да бъде постановен акт по същество, с който исковата претенция на И. И. срещу МВР за неимуществени вреди, претърпени от отменения като незаконосъобразен административен акт следва да бъде отхвърлена за сумата над присъдените 1000 лв до пълния присъден размер от 3000 лв, ведно със законните последици. Следва да бъде корегиран и размера на присъдената мораторна лихва върху главницата съобразно окончателната сума на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Съдебното решение в останалата му обжалвана част следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение