Решение № 13876 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3637/2015 г.

Решение № 13876 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3637/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс, образувано по молба на адв. Славов, пълномощник на "ШКОРПИЛ ИНВЕСТ БГ" ООД с адрес на управление гр. Варна, ул. "Синчец" № 19 за тълкуване на постановеното по делото касационно решение в частта на присъдените разноски. Ответниците по искането, областен управител на област с административен център Варна и министърът на околната среда и водите, поддържат становища за основателност на искането за тълкуване с доводи, че не дължат разноски за касационното производство. Ответниците, началник на Службата по геодезия, картография и кадастър -Варна, министърът на регионалното развитие и благоустройството и Румяна Тодорова Тодорова не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че молбата за тълкуване е процесулно недопустима, алтернативно излага доводи за нейната неоснователност. Върховният административен съд намира молбата за тълкуване, подадена от надлежна страна, процесуално допустима, а по същество-неоснователна по следните съображения: Касационното производство е образувано по касационни жалби на Службата по геодезия, картография и кадастър Варна, на министъра на околната среда и водите, на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на областния управител на област с административен център Варна, подадени срещу решение № 166/2.02.2015 г. по адм. д. № 956/2014 г. по описа на Административен съд-Варна, с което е обявена нищожността на заповед № РД-18.03-2/12.02.2014 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър -Варна, с която на основание чл. 49а, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри за поземлени имоти по КВС на с. Шкорпиловци, общ. Долни Чифлик, обл. Варна, в частта на поземлен имот с идентификатор 83404.502.42, образуван от поземлен имот 015022 по КВС на с. Шкорпиловци. С постановеното в това производство решение № 7401/18.06.2015 г. първоинстанционното решение е оставено в сила с мотиви за отсъствие на касационни основания по чл. 209 АПК за отмяната му. При този резултат искането на ответника по касационните жалби, "ШКОРПИЛ ИНВЕСТ БГ" ООД, за присъждане на разноските за касационната инстанция е уважено като четиримата касационни жалбоподатели са осъдени да заплатят на дружеството разноски в размер на 2000 лв, заплатено адвокатско възнаграждение. Молбата за тълкуване на решението в частта на диспозитива, разрешаващ претенцията за разноски, заявена от ответника по касационните жалби, е неоснователна. Съгласно чл. 251 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК, на тълкуване подлежат неясните съдебни актове, в т. ч. актовете от чиито мотиви и диспозитив не може да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена в съдебния акт воля на съда по правния спор. В случая касационното решение съдържа мотиви относно основателността на искането за присъждане на разноски, а с диспозитива на това решение разноските са присъдени в доказания размер от 2000 лв. Задължението за разноски е възложено общо на четиримата касационни жалбоподатели, инициатори посредством подадените касационни жалби срещу първоинстанционното решение, на касационното производство и с оглед характера на задължението като делимо то следва да бъде понесено общо от четиримата длъжника по равно. Това следва от корелативната връзка между субективните права и субективните задължения, както и общите принципи на съпритежание. Разпределението на задължението до размера на присъдените разноски следва да стане съобразно общите облигационни принципи и извършване на просто аритметично действие. При постановяване решението по искане за тълкуване съдът не е задължен да дава допълнителни пояснения относно изпълнението на решението. В съдебноадминистративното производство приложими са разпоредбите на АПК, регламентиращи, в случая, отговорността за разноски, предвид което не се налага в настоящето решение да бъде обсъждана разпоредбата на чл. 519, ал. 2 ГПК. Воден от изложеното, на основание чл. 251, ал. 5 ГПК вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,