Решение № 9922 от 21.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3419/2015 г.

Решение № 9922 от 21.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3419/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Н. Н. О. в качеството й на ЕТ "Ф.-К.-Н. Орлова" гр. А., ул. "К." ..№..., против Решение № 226 от 04.02.2015 г. по адм. д. № 704 по описа за 2014 г. на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт /РА/ № 021302269/18.12.2013 г., издаден от началник-сектор "Ревизии" и старши инспектор по приходите при ТД на НАП-Б., в частта потвърдена с решение № 80/14.03.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Б. при Централно управление на Националната агенция за приходите, с която са установени дължими задължения за: 1.Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ: за отчетната 2008 г. в размер на 6 902,73 лв. с лихва от 5 091,00 лв. и за отчетната 2009 г. в размер на 405,54 лв. с лихва от 151,43 лв.; 2.Вноски за фонд ДОО, годишни изравнителни: за 2008 г. в размер на 3 590,40 лв. с лихва от 3 077,46 лв. и за 2009 г. в размер на 453,13 лв. с лихва от 291,55 лв.; 3.Вноски за фонд ДЗПО, годишни изравнителни: за 2008 г. в размер на 1 056,00 лв. с лихва от 905,13 лв. и за 2009 г. в размер на 174,28 лв. с лихва от 112,13 лв.; 4.Вноски за НЗОК, годишни изравнителни: за 2008 г. в размер на 1 267,20 лв. с лихва от 612,27 лв. и за 2009 г. в размер на 278,85 лв. с лихва от 104,12 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост, при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: несъобразяване на липсата на основание за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК; необосновано съдът не признал за доказано даването на парични заеми 150 000 лв. през 2009 г. от И. И. и 42 500 евро през 2007 г. от Х. Х. в полза на съпруга на жалбоподателката, както и на парично дарение, направено от нейния баща Н. Н. в размер на 12 700 лв.; необосновано съдът приел, че началното салдо към 01.01.2008 г. е нулево; съществено били нарушени процесуалните правила с отказа за спиране на първоинстанционния процес до решаването с влязло в сила решение на спора по законосъобразността на РА, издаден на съпруга на жалбоподателката Д. О.; необосновани са фактическите изводи на органите по приходите и съда относно изготвянето на паричния поток, като този за 2008 г. изобщо не бил проверяван от назначеното от съда вещо лице. В нарушение на материалния закон съдът потвърдил определените задължения за осигурителни вноски, макар разпоредбата на чл. 124а ДОПК да е неприложима за процесните данъчни периоди. Иска се отмяна на решението и на РА и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Б. при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: 1.Относно определените осигурителни задължения. Настоящият касационен състав споделя доводите в касационната жалба, че задълженията за ДОО, ДЗПО-УПФ и 3О и съответните лихви за 2008 г. и 2009 г. са незаконосъобразно определени. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че разпоредбата на чл. 124а от ДОПК може да бъде прилагана при определяне на ЗОВ по реда на чл. 122 за осигурителен период преди влизането й в сила. Разпоредбата е влязла в сила, считано от 15.02.2011 г., без да й е придадено обратно действие. Нормата на чл. 124а ДОПК е материалноправна, поради което тя не може да послужи като основание за определяне задълженията за ЗОВ по особения ред на чл. 122 ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. В същият смисъл е Тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСС от I и II колегии на ВАС, съгласно което: "Разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди създаването на чл. 124а ДОПК - ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г." Предвид изложеното, първоинстанционното решение като неправилно в тази част и в съответната част за разноските, с която на Д"ОДОП" е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер над 653,95 лв. подлежи на отмяна, а вместо него в тази част следва да се постанови друго, с което РА в частта му за установените осигурителни задължения следва да бъде отменен. 2.Относно определените данъчни задължения. Неоснователни са касационните оплаквания за липса на процесуално основание за извършване на процесната ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Принципни възражения по констатираното превишение на направените разходи над доказаните приходи за процесните периоди не са правени пред първоинстанционния съд, нито в касационната жалба. Основните оплаквания на жалбоподателката, които се поддържат и в касационната жалба са за непризнаването на оправдаването на това превишение с получено от нея парично дарение от нейния баща и с използване на половината от получени от съпруга й парични заеми през 2007 и 2009 г. Неоснователно касационната жалбоподателка поддържа, че съдът необосновано приел за нулево началното й салдо към 01.01.2008 г., при безспорното обстоятелство, че за 2007 г. с влязъл в сила РА, издаден при първоначалната ревизия са й определени данъчни задължения, въз основа на констатации за липса на паричен остатък в края на този данъчен период. Макар в мотивите на Решение № 12722/26.11.2015 г. по адм. д. № 8218/2015 г. на ВАС, състав на осмо отделение, с което окончателно е решен спорът по законосъобразността на РА на съпруга на жалбоподателката, с който му е извършена данъчна ревизия за процесните данъчни периоди по ЗДДФЛ, да е прието, че е доказано получаването от съпруга Д. О. на сумите съответно 150 000 лв. през 2009 и 42 500 евро през 2007 г. назаем от посочените по-горе лица, това не означава автоматично, че част от тези суми са послужили като оправдаване на констатираните при процесната ревизия превишаващи доказаните приходи разходи. Това е така най-напред, защото получените в заем парични средства от единия съпруг не стават съпружеска имуществена общност, а използването им по твърдяния от жалбоподателката начин подлежи на доказване, за което не са достатъчни декларациите на съпрузите, нито механичното вземане на половината от тази сума от вещото лице за оправдаване на извършените през 2009 г. разходи. Относно получено от бащата на жалбоподателката парично дарение, самата жалбоподателка в писмените си обяснения на стр. 449 от делото на АС, е заявила, че тези средства, получени през 2005 г., са й послужили през 2010 г. в търговското й предприятие, като до този момент не са били използвани, а са държани в огнеупорна каса. Тези обяснения противоречат на защитната теза на ревизираното лице, че получено от бащата парично дарение е послужило като оправдание за направените през 2008 и 2009 г. разходи, превишаващи доказаните приходи. Отделно от това, вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза е записало в заключението си, че дори да е получено такова дарение, експертът не може с положителност да каже как това се е отразило на началното салдо на ревизираното лице към. 01.01.2008 г., след като с влязъл в сила ревизионнен акт за 2007 г. е установен паричен недостиг в края на тази година. Същото вещото лице е обяснило в съдебното заседание на 07.11.2014 г. и за евентуално получената на заем парична сума от Х. Х. през 2007 г. Предвид изложеното, съдебното решение в посочената част не страда от пороците, посочени в касационната жалба и следва да остане в сила. При този изход на процеса, ответникът по касационната жалба следва да заплати на касационния жалбоподател деловодни разноски за двете инстанции, в зависимост от уважената част на жалбата в размер на 712,01 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение