Решение № 6409 от 15.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12247/2009 г.
ВАСV отделение15.05.2010 г.докладчик Илияна Дойчева
Диспозитив
Отменя решение № 231 от 15.07.2009 г., постановено по адм. дело № 322/2009 г. по описа на Административен съд Стара Загора и вместо него постановява: Отхвърля жалбата на Тодор Колев Петков против заповед № 09003665/25.05.2009 г., издадена от директора на Областна дирекция на МВР гр. Стара Загора. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6409 от 15.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12247/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР гр. Стара Загора против решение № 231 от 15.07.2009 г., постановено по адм. дело № 322/2009 г. по описа на Административен съд Стара Загора. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Тодор Колев Петков, в писмено възражение, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Стара Загора е отменил заповед № 09003665/25.05.2009 г., издадена от директора на Областна дирекция на МВР гр. Стара Загора, с която на Тодор Колев Петков е наложена принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните норми на ЗБЛД. Прието е, че искането е направено от органите визирани в чл. 75, т. 5 от ЗБЛД, но към него не били приложени доказателства за точния размер и произхода на задължението. Направен е извод, че в хипотезата на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД административният орган следва установи наличие на публично задължения над 5000 лв. и липсата на обезпечение. Съдът е стигнал до заключение, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 79, ал. 2 от ЗБЛД и чл. 35 АПК, като директорът на Областната дирекция на МВР не е събрал доказателства за конкретния размер на задължението, дали същото е валидно и изискуемо и дали Тодор Петков е представляващ и управляващ дружеството длъжник. Посочено е, че в административното и съдебното производство не били представени доказателства, установяващи, че към момента на налагане на ограничителната мярка Петков е бил управител на "Джи Ти Пи" ООД, поради което спрямо същия не били осъществени материалноправните предпоставки на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че административното производство е започнало по искане на органа по чл. 182, ал. 2, т. 2, буква "а" / чл. 221, ал. 6, т. 1, букви "а" и "б" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В искането е посочено, че мярката следва да се наложи на Тодор Колев Петков в качеството му на управляващ и представляващ "Джи Ти Пи" ООД, като последното има установени данъчни задължения над 5000 лв. в особено големи размери. Дружеството не притежава имущество, с което да обезпечи задължението си. Изпратена е покана за доброволно изпълнение, връчена на 7.05.2008 г. Наложен е запор върху дяловете, притежавани от съдружниците в дружеството. От приложените към административната преписка писмени доказателства по несъмнен начин е установено, че публичните задължения на дружеството възлизат на 739 025 лв., ведно с изтеклата законна лихва към 20.03.2009 г. По повод на така направеното искане административният орган е издал оспорената заповед. Съгласно правилото на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД не се разрешава напускане на страната на лицата, за които е поискана забрана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2, буква "а" и по чл. 221, ал. 6, т. 1, букви "а" и "б" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Следователно в посочената хипотеза фактическото основание за издаване на заповедта е искане от съответния орган за налагане на ограничителната мярка на данъчно задължено лице, което изрично е посочено в обстоятелствената част на оспорения акт. При издаване на заповедта по реда и при условията на чл. 75, т. 5 от ЗБДС административния орган е действал при условията на обвързана компетентност. При наличие на законовите предпоставки същият е бил длъжен да наложи ПАМ. Ето защо по отношение на Тодор Петков са били налице материалноправните предпоставки на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД за налагане на ограничителната мярка, а изводът на съда за противното е незаконосъобразен и в противоречие със събраните по делото доказателства. Незаконосъобразен е и изводът, че административният акт бил издаден в нарушение на чл. 35 АПК и чл. 79, ал. 2 от ЗБЛД. В жалбата си и в съдебното производство жалбоподателят не е оспорвал факта, че дружеството има публични задължения в големи размери, а е твърдял, че след издаване на заповедта същият е прехвърлил дяловете си и е освободен като управител. В противоречие със закона е изводът на Административен съд гр. Стара Загора, че в административното и съдебното производство не са представени официални и актуални данни към правнорелевантния момент на издаване на заповедта за съществуването и представителството на "Джи Ти Пи" ООД. Съгласно чл. 23, ал. 4 от Закона за търговския регистър ако е посочен ЕИК, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. В описа на изпълнителното дело, образувано от публичния изпълнител и приложено към административната преписка е посочен ЕИК на дружеството, поради което съдът е бил длъжен да направи справка относно вписаните обстоятелства. Ако бе сторил това същият щеше да установи, че на 8.07.2009 г. е постановен отказ за вписване заличаването на Тодор Петков като управител в резултат на проведено общо събрание на съдружниците на 24.06.2009 г., на което са взети решения за освобождаването на Петков като съдружник и освобождаването му като управител. В отказа е отбелязано, че по искане на същите промени е постановен и отказ от Старозагорския окръжен съд с решение от 28.12.2007 г. по партидата на дружеството. Освен това по партидата на дружеството в търговския регистър е вписан и запор върху дяловете на съдружниците в т. ч. и тези на Тодор Петков. От тук следва, че към датата на издаване на оспорената заповед последният е имал качеството на управител и представляващ дружеството. Последваща промяна в управлението и представителството е ирелевантна за законосъобразността на заповедта, тъй като вписването няма обратно действие и не води до отпадане на елемент от фактическия състав, съставляващ основание за налагане на принудителната административна мярка. Неоснователни са доводите в писменото възражение на Петков, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като в нея е посочено, че същия е длъжник в лично качество. Обстоятелството, че в заповедта не е посочено, че ограничителната мярка е наложена на Петков в качеството му на управител на търговско дружество не води до нейната незаконосъобразност. По несъмнен начин по делото е установено, че искането от публичния изпълнител е за задължения в големи размери на "Джи ти Пи" ООД, а като негов управител е посочен Петков, който е имал това качество и към момента на искането и към момента на издаване на заповедта. Правно ирелевантно за налагане на ограничителната мярка е обстоятелството, че Петков няма данъчни задължения като физическо лице, тъй като налагането на ограничителната мярка е поискано от публичния изпълнител именно за задължения на дружеството. Следователно спрямо последния са били изпълнени елементите на фактическия състав на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД, поради което законосъобразно административният орган е наложил оспорената ограничителна мярка. С оглед на изложеното се налага изводът, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено, като се постанови ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 75, т. 5 ЗБЛД