Решение № 15634 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2953/2012 г.

Решение № 15634 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2953/2012 г., III о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по чл. 209, АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Стара Загора, подадена чрез процесуален представител младши юрисконсулт Добромира Вълчева срещу решение № 323/06.01.2012 г. на Административен съд - Стара Загора, постановено по адм. д. № 362/2011 г. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на решението - нарушение на материалния закон и необоснованост и се иска отменяването му и отхвърляне на искането на областния управител на Стара Загора за отменяване на решение № 1235/30.06.2011 г. на Общински съвет Стара Загора. Ответникът - областен управител на област Стара Загора, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представено е писмено становище, в което се навеждат съображения, че жалбата е неоснователна, поради което моли съдът да я отхвърли като такава. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Стара Загора е отменил решение № 1235/30.06.2011 г. на Общински съвет Стара Загора, с което е допълнил Годишната програма за управление и разпореждане с имоти - общинска собственост за 2011 г., като в раздел V "Имоти за прекратяване на съсобственост" с 340/510 кв. м. ид. части от урегулиран поземлен имот УПИ II общ. 587, кв. 59 по плана на с. Борилово, общ. Стара Загора. С втора точка на оспореното пред първоинстанционния съд решение, ОбС - Стара Загора е дал съгласието си за прекратяване на съсобствеността в УПИIIобщ. - 578, кв. 59 по плана на с. Борилово, общ. Стара Загора, утвърден със заповед № 1662/29.10.1996 г. на кмета на община Стара Загора, целият с площ 510 кв. м, чрез изкупуване от страна на Иванка Монева Петкова на общинската част от имота с площ 340/510 кв. м. За да постанови този резултат, съдът е приел, че за процесния имот е налице акт за държавна собственост, че общински съвет Стара Загора не е доказал права на собственост върху имота и оспореното решение от областния управител на Стара Загора е взето при липса на материална компетентност на ОбС - Стара Загора и спор за материално право. Не са спорни установените по делото фактически обстоятелства. Оспореното решение № 1235/30.06.2011 г. на Общински съвет Стара Загора е взето при колизия на право на собственост на общината и държавата за процесния имот. Първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата по делото и е извел обосновани правни изводи. При наличните в конкретния случай актове за държавна собственост и такива за общинска собственост, съдът обосновано е приел, че действащата към момента на съставяне на акта за общинска собственост нормативна уредба задължава общинската администрация да състави акт за собственост, едва след отписването на имота като държавна собственост. В случая не е процедирано така и затова не е възможно и при новата редакция на чл. 58, ал. 4 ЗОС да се актува държавната собственост като общинска. Изхождайки от разпоредбите на чл. 5 от ЗДС, чл. 5 от ЗОС и чл. 114, ал. 1 от ППЗДС, правилно решаващият съд е приел, че фактически между държавата и общината има спор за материално право и до неговото разрешаване не могат да се извършват каквито и да било действия на разпореждане и управление с имота, предмет на решението на Общински съвет Стара Загора. Като е отменил решение № 1235/30.06.2011 г. на Общински съвет Стара Загора, съдът е постановил правилно решение, за което не се обективира наличие на касационни основания от претендираните по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което жалбата е неоснователна и решението следва да се остави в сила. Частната жалба срещу определението, с което е изменено решението в частта му за разноските, като са присъдени в полза на Областен управител - Стара Загора за заплатено възнаграждение на вещо лице в размер на 130 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, определено при приложението на разпоредбата на чл. 8 във в. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е основателна, по следните съображения: Решението на Административен съд - Стара Загора е постановено в полза на Областен управител на област Стара Загора, поради което, като подател на жалбата има право да получи съдебно-деловодните разноски по делото, стига да ги е поискала. В случая, страната е сезирала надлежно съда до приключване на устните състезания, така че и съдът е имал основание да се произнася по чл. 248 ГПК. Наведените доводи в частната жалба от процесуалния представител на касационния жалбоподател, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон, защото е изменил решението без страната да представи списък за разноските са основателни. Въпросът за разноските е уреден в чл. 143 АПК и в него не е предвидено представянето на списък от страната за сторените разноски. При субсидиарното приложение на ГПК, и искането за изменение на решението в частта за разноските, след като е направено без страната да е представила списък на разноските, каквото е изричното условие по чл. 80 ГПК в редакцията след изм. ДВ бр. 100/2010 г. и неизпълнението на неприложима в случая правна норма е нарушение на материалния закон. По изложените съображения при постановяване на определението за допълване на решението в частта му за разноските, съдът е допуснал твърдените нарушения, поради което то като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,