Решение № 177 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12718/2015 г.

Решение № 177 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12718/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Г. П. К. против решение № 540 от 23.09.2015 г., постановено по адм. д. № 477 по описа за 2015 г. на Административен съд - П. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане посъщество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил изцяло предявения иск от касационния жалбоподател против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С., с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 24 000 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.11.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан. Съдът е приел, че не са налице категорични доказателства за основателност на искова претенция. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Административен съд - П. е бил сезиран с иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ с твърдение, че през месец юни 2012 г. ищецът е постъпил в Затвора гр. П., където е изтърпявал наказание лишаване от свобода. В затвора той е постъпил здрав, но се разболява от туберкулоза поради лошите условия, в които е държан там - лоша хигиена, запрашеност, пренаселеност, липса на чист въздух, осъществен контакт с други болни от туберкулоза. Храненето е било непълноценно и неадекватно. Освободен е от затвора на 16.05.2014 г. без да се установи заболяването. В последствие при преглед в Окръжна болница П. му е поставена диагноза - туберкулоза. С решение на ТЕЛК № 1730 от 069 от 21.04.2015 г. му е призната 80 процента нетрудоспособност. Ищецът твърди, че се е разболял от туберкулоза в резултат на условията, в които е бил поставен в Затвора в гр. П., с оглед на което е претърпял неимуществени вреди - страхове за живота и здравето му, притеснения, битови неудобства, обида и възмущение от условията на затвора и причиненото заболяване. Сочи, че са му нарушени правата по чл. 128 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧ. Тези неимуществени вреди, ищецът оценява на 24 000 лева. Съдът е изяснил делото от фактическа страна, като е приел, че ищецът К. е постъпил в затвора гр. П. за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" след превод от З. П. на 17.08.2012 г. Освободен е от Затвора гр. П. на 16.05.2014 г. поради изтърпяване на наказанието. На 08.01.2015 г. след тримесечни оплаквания, пулмография, положителна храчка за БК и консултация с пулмолог е приет за лечение в СБПФЗАЛ П., от където е преведен във Фтизиатрично отделение на 04.03.2015 г., за продължаване на лечението. В представената епикриза е отразена като диагноза при постъпване и окончателна диагноза - туберкулоза на дихателните пътища, потвърдено бактериологично, инфилтративно - пневмонична туб на белите дробове 1к+2/0 във фаза на разпад и разсейване, БК /+/ пол. микроскопски и културелно от храчка. Проведена е противотуберкулозна терапия, от която болният се е повлиял благоприятно. По искане на страната съдът е приел писмени доказателства и съдебно-медицинска експертиза, по която е посочено, че прекият причинител на болестта туберкулоза е туберкулозният бактерии - Микобактериум туберкулозис. И. на заразата е болният човек. Рисковите фактори свързани с бързото прогресиране на инфекцията в заболяване са: непосредствен контакт, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и наркотични вещества, съпътстващи заболявания, липса на ваксинация, продължително пребиваване в райони с вредни химически вещества; продължително пребиваване в общежития, социални домове, затвори и др., намалени съпротивителни сили, заразеност с вируса на СПИН, хронична бъбречна недостатъчност и бъбречна трансплантация, непълноценно хранене и т. н. В заключението е отразено, че съгласно предоставената справка за случаите на туберкулоза в Затвора в П. за въпросния срок, през който ищецът е пребивавал там от август 2012г до май 2014г е имало, съответно: 2012г - 1 болен, 2013г - 0 болни, 2014г- 4 болни (до май 2014г) -общо за целия период 5 болни. Като съгласно наличната информация ищецът не е бил в едно спално помещение с нито един от тези 5 лица, не е полагал труд, така че не е имал контакт и в работна среда с някои от тези болни и съответно не е подлежал на допълнителни изследвания като контактен от първи или втори кръг контактни лица на туберкулозно болен. Вещото лице е дало заключение, че тъй като заболяването на е настъпило, няколко месеца след освобождаването му от затвора, то не може да се установи кога е станало заразяването му - дали преди, по време на или след освобождаването му от затвора. Пребиваването му там е бил рисков фактор, както и употребата на наркотични вещества и алкохол. С оглед на събраните по делото доказателства и най-вече с оглед заключението на вещото лице от приетата медицинска експертиза, настоящата съдебна инстнация намира, че правните изводи на съда за недоказаност на твърдението, че заболяването е настъпило по време и в резултат от пребиваването в затвора, за обосновани. Няма съмнение, а това явства от поредица дела на лишени от свобода за настъпило заболяване от туберкулоза по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода, че условията в затвора могат да бъдат фактор както за заразяване, така и за последващо развитие на болестта, при предходно заразяване и продължителен латентен периода на заболяването. Липсата на преки и категорични доказателства за пряк контакт на ищеца с лица болни от туберкулоза в спалните помещения през периода на изтърпяване на наказанието сочи, че безспорен извод, за това че заразяването е станало именно по време на престоя в затвора, не може да се направи, въпреки наличието на вероятност за това. Не може с категоричност да се твърди и че развитието на болестта, безспорно установена след излизане от затвора, се дължи именно на условията на затвора. Причина за това / при многократно обсъждани експертизи при такива дела за същото заболяване/ е спецификата на развитието заболяването, което зависи както от околната среда, в която пребивава болният или заразеният, така и от приемащата среда / организъм/ на самия болен. Както се сочи в заключението на вещото лице рисков фактор са освен условията в затвора, така и употребата на наркотични вещества и алкохол. Съдът е обсъдил в тази вразка и заключенията на останалите две експертизи. Действително ищецът е пребивавал в помещение с площ от 45 кв. м. с височина 2.70 м. заедно с още 18 лишени от свобода, което сочи на общо 2.36 кв. м. жилищна площ. Такъв размер на площта е под установения минимален стандарт от 4 кв. м. и само по себе си това обстоятелство сочи на нарушение на изискванията за минимална площ. а от експертизата началника на отдел "Д. здравен контрол" в Дирекция "Обществено здраве" е видно, че помещението и оборудването в него е амортизирано, същото се нуждае от ремонт и освежаване. Въпреки това е налице достъп на чист въздух и естествена светлина, има бойлер с мивка с топла вода, има и самостоятелен санитарен възел, при обща баня, ползвана по график. Осигуряваната на лишените от свобода храна е съобразена с общия режим, а поради липса на оплаквания при приемане в затвора от страна на ищеца на него не е била осигурявана специална диета. С оглед на тези доказателства не може да се направи извод, е условията, при които е пребивавал в затвора ищецът надвишават неизбежното ниво на страдание, свързано с всеки законен арест или законно лишаване от свобода, т. е че ищецът е пребивавал в условия, поставящи го в условията на нарушение на чл. 3 ЕКПЧ. При това положение правилно съдът е заключил, че липсва нарушеине по чл. 3 ЕКПЧ спрямо ищеца, а твръдението, че заболяването е в резултат от лошите условия в затвора е недоказано. С оглед на изложеното, настоящата съдебна инстнация намира, че решението на Административен съд - П. следва да се остави в сила. Водим отгорното, Върховният административен съд