Решение № 6108 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15920/2009 г.

Решение № 6108 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15920/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по подадената от кмета на Община Мездра касационна жалба срещу решение № 27 от 29.10.2009 г. на Административен съд - гр. Враца, постановено по адм. д. № 295/09 г., с което е отменен Акт за установяване на задължение за такса битови отпадъци № 21/22.05.09 г., издаден от кмета на Община Мездра, с който на "АСК БУЛ"-ООД - гр. Враца е установено задължение за такса битови отпадъци за 2008 г. в общ размер 164.37 лв. и лихви за просрочие към 19.05.09 г. в размер на 17.48 лв. и задължение за такса битови отпадъци за 2009 г. в общ размер 196.60 лв. и лихви за просрочие към 19.05.09 г. в размер на 0.32 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилни са изводите на съда, че актът е немотивиран. Неправилно също така в обжалваното съдебно решение е прието, че след като услугата сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане и подържане на депо за битови отпадъци не е извършвана 4 пъти от общината месечно, то цялата услуга изобщо не е извършвана и за нея не се дължи такса. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди обжалваният акт, както и да се присъдят разноски за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба - "АСК БУЛ"-ООД - гр. Враца чрез процесуалния си представител адв. Димитров оспорва същата по съображения, изложени в писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Враца е бил Акт за установяване на задължение за такса битови отпадъци № 21/22.05.09 г., издаден от кмета на Община Мездра, с който на "АСК БУЛ"-ООД - гр. Враца е установено задължение за такса битови отпадъци за 2008 г. в общ размер 164.37 лв. и лихви за просрочие към 19.05.09 г. в размер на 17.48 лв. и задължение за такса битови отпадъци за 2009 г. в общ размер 196.60 лв. и лихви за просрочие към 19.05.09 г. в размер на 0.32 лв. За да отмени обжалвания акт, съдът е изложил следните съображения: В оспорения акт липсват изложени фактическите основания за издаването му, порок, който е основание за неговата отмяна на основание чл. 146, т. 2 от АПК. От събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице се установява, че общината не е предоставила услугата по сметоизвозване и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци в пълен обем. Не е спазен графикът, според който тази услуга следва да се извършва 4 пъти месечно, тъй като е извършвана 1 път месечно. Непредоставянето на услугата точно и в пълния й обем има за последица недължимост на таксата. Касационната жалба е основателна. В чл. 62 (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) от ЗМДТ е предвидено, че таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Законът в ал. 2 на чл. 63 (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) изисква границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване да се определят със заповед на кмета на общината и да се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Според чл. 71, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ, не се събира такса за: сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. В изпълнение изискванията на чл. 62 и чл. 66 от ЗМДТ размерът на таксата е определен за всяка услуга поотделно с решение на Общински съвет-Мездра № 26 от 31.01.08 г. за 2008 г. в т. 3 - за нежилищни имоти на предприятия, физически и юридически лица, осъществяващи стопанска дейност в общ размер 10.2 на хиляда върху отчетната стойност или данъчната оценка на имота, в т. ч. т. 3.1. - сметосъбиране и сметоизвозване - 5.90 на хиляда; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения - 2.30 на хиляда; чистота на териториите за обществено ползване - 2.00 на хиляда. С решение на Общински съвет-Мездра № 19 от 29.01.96 г. размерът на таксата за 2009 г. е определен за всяка услуга поотделно - в т. 3 за нежилищни имоти на предприятия, физически и юридически лица, осъществяващи стопанска дейност в общ размер 12.2 на хиляда върху отчетната стойност или данъчната оценка на имота, в т. ч. т. 3.1.1. - сметосъбиране и сметоизвозване - 7.40 на хиляда; в т. 3.1.2. - обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения - 2.20 на хиляда; в т. 3.3.3. чистота на териториите за обществено ползване - 2.60 на хиляда. Със заповед № 1095/29.10.07 г. на кмета на Община Мездра на осн. чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ са определени границите на районите, в които е организирано сметоизвозване на територията на общината за 2008 г., а със заповед № 975/27.10.2008 г. са определени границите на районите, в които е организирано сметоизвозване на територията на общината за 2009 г. Безспорно е установено по делото, че имотът, собственост на "АСК БУЛ"-ООД-Враца се намира в район на организирано сметосъбиране и сметоизвозване - площадка 14 "Вътрешнопроизводствен път зад завод Искър". Касационната жалба е основателна. Настоящият съдебен състав ни споделя приетото от първоинстанционния съд, че в оспорения акт липсват мотиви. Посочено е, че ТБО се дължи от "АСК БУЛ"-ООД - гр. Враца във връзка с подадени декларации по чл. 17 от ЗМДТ за имот - земя и сгради с адрес: гр. Мездра, Промишлена зона, № 1499а, кв. 50а по плана на гр. Мездра, както и че е подадено заявление № 26-00-318/12.05.09 г. да бъде издаден акт за установяване на задължение за ТБО, като задълженията 2008 г. не за платени, а и не е платена първата вноска за 2009 г. Посочени са решенията на Общинския съвет-Мездра, на базата на които е определен размерът на таксата. Според заключението на вещото лице Стела Иванова, размерът на таксата е определен правило, както и размерът на лихвата. Според цитираните по-горе заповеди на кмета на Община Мездра, услугата по сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждането в депо Враца следва да се осъществява 4 пъти месечно. От приложените отчети за проведени измервания по автомобили за 2008 г. и 2009 г. вещото лице е констатирало, че услугата е предоставяна 1 път месечно. Безспорно е установено е наличието на депо за битови отпадъци в гр. Враца, а от страна на общината са представени справки за разходите, направени при обезвреждането на битови отпадъци и поддържането на депото за битови отпадъци. Представени са и доказателства за направени разходи за поддържане чистотата на обществените територии, отделно за снегопочистване, отделно - за озеленяване и отделно за миене и метене. Не е налице условието на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, според което не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, когато няма такива, тъй като наличието на депо е доказано и това обстоятелство не е спорно. Поради това, тази такса се дължи от собственика на имота. В тази част решението като неправилно, поради противоречие с материалния закон, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "АСК БУЛ"-ООД-Враца срещу тази част от акта. Основният спорен въпрос по делото е бил този, свързан с дължимостта на таксата за осъществяване на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване и по-конкретно, дали таксата изобщо не се дължи при неточно спазване на графика, определен със заповедите на кмета на Общината за нейното осъществяване, респ. й - предоставянето й в по-малък обем и при по-ниска честота от предвиденото в този график. От тълкуването на разпоредбите на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ следва изводът, че такса за сметосъбиране и сметоизвозване не се дължи само когато услугата не се предоставя от общината, като липсва правна възможност за недължимост на таксата изцяло при установено частично, а непълно изпълнение, така както е приел съдът. В този смисъл е и р. № 5603 от 29.04.2010 г. по адм. д. № 15306/09 г. на ВАС, Първо отд. Поради това, тази такса също се дължи от собственика на имота. В тази част решението като неправилно, поради противоречие с материалния закон, също следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "АСК БУЛ"-ООД-Враца срещу тази част от акта. Предоставянето на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не е било оспорено. Липсват констатации и от страна на вещото лице за непредоставянето й. Свидетели в тази връзка не са били разпитани, въпреки че е направено искане и съдът е допуснал това искане. Липсват каквито и да било мотиви в решението на съда за това защо е отменен актът и по отношение на тази услуга. Но, тъй като делото е изяснено от фактическа страна, според настоящата съдебна инстанция, не се налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав във връзка с това процесуално нарушение. При този изход на делото, на касатора и ответник в първоинстанционното производство разноски не се присъждат, тъй като липсва своевременно заявено искане за това пред тази инстанция. В касационното производство касаторът не е представляван от процесуален представител в проведеното открито с. з. Липсват данни за това касационната жалба да е изготвена от юрисконсулт. Поради това, не следва да се присъждат разноски и за касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение