Решение № 13802 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7413/2019 г.

Решение № 13802 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7413/2019 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Общински съвет (ОбС) гр. Върбица, срещу решение № 60 от 16.04.2019 г., постановено по адм. дело № 411/2018 г. от Административен съд Шумен. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Прави се искане за отмяна на решението, както и за присъждане на разноски. Ответникът - К. Параскевова - прокурор в Районна прокуратура гр. Велики Преслав не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна: "Аквантико" ООД не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна: "Даракула" ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна: Р. Бузгов не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна: Г. Петров не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна: "Хас -Тес" ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна: Ш. Мустафов не изразява становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че при постановяване на съдебното решение не са допуснати нарушения, съставляващи основания за отмяната му, поради което същото следвало да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, Четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Шумен е обявил нищожността на Решение № 14 обективирано в протокол № 3 от 23.04.2014 г. на Общински съвет – Върбица. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение е взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) от материално и териториално компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Същото било мотивирано. При издаването му били спазени процесуалните правила, визирани в чл. 27, ал. 2-ал. 5 от ЗМСМА, но оспореният административен акт е приет в противоречие с материалноправните разпоредби на Закона за водите (ЗВ), Закона за концесиите (ЗК) и Закона за общинската собственост (ЗОС). При приемането му ОбС действал при пълна липса на материалноправни основания, като решението било изцяло лишено от законова опора. В случая било налице особено съществено нарушение на закона, тъй като за общинския съвет липсвала възможност за вземане на решение за отдаване под наем на имоти, които подлежали на експлоатиране единствено чрез концесия по силата на ЗВ и ЗК. Обжалваното решението е правилно. От данните по делото се установява, че с Решение № 14 обективирано в протокол № 3/23.04.2014 г. на Общински съвет - гр. Върбица на основание чл. 14, ал. 7 от ЗОС и чл. 30 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Върбица дава съгласие за отдаване под наем чрез публичен търг с явно наддаване за срок от 10 години на следните язовири - публична общинска собственост: язовир Върбица «Куцарова чешма», представляващ имот 000114 по КВС на гр. Върбица с площ 118. 523 дка; язовир «Тушовица», представляващ имот 000156 по КВС на с. Тушовица с площ 8. 949 дка; язовир в с. Методиево, представляващ имот 000136 по КВС на с. Методиево с площ 20. 207 дка; язовир в с. Методиево, представляващ имот 000115 по КВС в с. Методиево с площ 117. 358 дка; язовир Иваново «Черневеза», представляващ имот 000098 по КВС на с. Иваново с площ 14. 736 дка; язовир в с. Менгишево, представляващ имот 000085 по КВС на с. Методиево с площ 35. 929 дка; язовир в с. Менгишево, представляващ имот 000082 по КВС в с. Менгишево с площ 116. 108 дка; язовир «Виница», представляващ имот 000041 по КВС землище на с. Виница с площ 51. 332 дка; язовир в с. Бяла река, представляващ имот 000517 по КВС на с. Бяла река с площ 146. 477 дка; язовир в с. Бяла река, представляващ имот 000518 по КВС в с. Бяла река с площ 3. 642 дка; язовир в с. Ловец, представляващ имот 000083 по КВС на с. Ловец с площ 9. 312 дка. Със същото решение се упълномощава кмета на общината да предприеме необходимите действия и проведе публични търгове с явно наддаване и да сключи договори за наем със спечелилите кандидати. Цитираните в решението язовири са обявени за публична общинска собственост съгласно приложени по делото Актове за публична общинска собственост № 6/1.06.1996 год., АОС № 9/1.06.1996 год., АОС № 20/1.06.1996 г, АОС № 19/1.06.1996 год., АОС № 15/1.06.1996 год., АОС № 22/20.02.1997 год., АОС № 23/20.02.1997 год., АОС № 126/17.04.2000 год., АОС № 12/1.06.1996 г., АОС № 11/1.06.1996 год. и АОС № 25/26.02.1997 год. /л. 51 до л. 71 от делото/. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗВ, публична общинска собственост са водите и водните обекти, в това число естествени извори, езера и блата, когато са разположени на земи - общинска собственост, и не са води и водни обекти по чл. 11 по ЗВ, а по силата на чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" на същия текст язовирите, включително намиращите се в процес на изграждане, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 1 /водоснабдителните системи или части от тях/ и включените в имуществото на търговски дружества, различни от В и К операторите с държавно и/или общинско участие, както и водохранилищата им до най-високо водно ниво, а също и прилежащите им съоръжения и събирателните им деривации, също са публична общинска собственост. От представените актове за общинска собственост се установява, че отдаваният под наем язовир към момента на приемане на процесното решение на ОбС не е включен в имуществото на търговски дружества, а и по този въпрос между страните не се спори. Не са налице и доказателства посочените обекти да попадат в кръга на обектите по § 4 от ПЗР на Закона за сдружения за напояване /ЗСН/, само в които случаи и при условие, че към момента на влизане на този закон в сила няма сключен договор по § 3, ал. 2, до предявяване на искане по реда на § 3, ал. 3, могат да бъдат отдадени под наем по реда на чл. 12, ал. 4 ЗОС, след съгласуване с надзорния орган, съгласно разпоредбата на § 4, ал. 1 ПЗР на ЗСН. Правилно съдът е приел, че след като процесният воден обект е публична общинска собственост и е изключен от обхвата на § 4, ал. 1 вр. § 3 ПЗР на ЗСН, релевантно в случая е правилото на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК, съгласно което обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост, се предоставят на концесия по реда на този закон. Както вече беше посочено, в чл. 19 от ЗВ са посочени кои точно води, водни обекти, водностопански системи и съоръжения са публична общинска собственост и измежду тях съгласно т. 4, б. "в" попадат и язовирите. А разпоредбата на чл. 20 от същия закон определя, че тези обекти се предоставят на концесия от общинския съвет. С оглед изричната законова регламентация на обектите, които се предоставят на концесия от общинския съвет, неоснователно е възражението в касационната жалба, че процесният язовир не подлежи на концесиониране, а разпоредбата на § 12, ал. 2 от ПЗР на ЗВ давала възможност за отдаването им под наем. По силата на приложимата редакция на този текст, след допълнението в ДВ, бр. 103 от 2013 г., е предвидена възможност за отдаване под наем на язовири - публична собственост, но само на оператори за възлагане стопанисването, поддръжката и експлоатацията на язовирите. Правилни в тази връзка са съжденията на съда, че в разпоредбата на параграф 1, т. 85 и т. 86 от ДР на ЗВ /Изм. и доп. Д. в. бр. 61/2010 год./ законодателят борави с понятията "регионален В и К оператор " и "общински В и К оператор", какъвто според дадената легална дефиниция са съответно оператор, "действащ на територията на повече от една община" и оператор, "действащ на територията на една община". С оспореното решение обаче не е открита процедура за избор на оператор за възлагане стопанисването, поддръжката и експлоатацията на язовирите, което изключва приложението спрямо него на цитираната разпоредба, което е в подкрепа на извода за липса на предпоставките, визирани в § 12, т. 2 от ЗИД на ЗВ. Обосновано е прието от съда, че доколкото преценката му досежно съответствието на решението с материалния закон се извършва въз основа на фактите, посочени като основание за издаване на акта, а разпоредбата на параграф 12, т. 2 от ЗИД на ЗВ не е сред посочените основания за издаване на решението, същото не може да обоснове приложението на тази разпоредба в настоящия случай. По тези съображения протестираното решение на ОбС е било изцяло лишено от правни основания и затова правилно е обявена неговата нищожност. Затова обжалваното решение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,