Решение № 3502 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16290/2009 г.

Решение № 3502 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16290/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 5.11.2009 г. по адм. д. № 1099 от 2008 г. Плевенският административен съд е отхвърлил жалбата на "СМДЛ - Лайт" ООД - Плевен против заповед № РД-08-1213 от 23.10.2008 г. на Директора на РЗОК - Плевен, с която на изпълнителя на СИМП е наложена финансова неустойка в размер 135 лв. за нарушения на установения ред за работа с първични медицински документи съгласно чл. 238, ал. 1, т. 4, б. "а" от НРД 2006. Против това решение на административния съд "СМДЛ - Лайт" ООД е подало касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Обсъждайки медицинския протокол, административният съд без да изопачи в нещо съдържанието му правилно е приел, че финансовата неустойка по чл. 238, ал. 1, т. 4, б. "а" от НРД 2006 е наложена законосъобразно на "СМДЛ - Лайт" ООД (касатор в това производство) за установените нарушения на индивидуалния договор, а тълкуването на писмените доказателства и изводите, извлечени от тях, е суверенно право на инстанцията по същество. Тази преценка на административния съд, която почива на представените по делото доказателства, не подлежи на касационен контрол. Тя би могла да бъде проверена при оплакване за изопачаване на преценените от съда доказателства. Такова оплакване обаче в случая не е формулирано. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е неправилно. Административният съд е приел, че законосъобразно е приложена санкция в размер на 135 лв. за това, че ИПМ е извършил ВСМДИ на трети лица, които са различни от лицата, на които са били издадени направления за МДД, с което е допуснато нарушение на установения ред за работа с първични медицински документи съгласно чл. 238, ал. 1, т. 4, б. "а" от НРД 2006, защото назначените медико-диагностични изследвания следва да бъдат извършени на лицата, посочени в отчетените направления за МДД. Това становище на административния съд е правилно. Притежаването на направление за МДД е лично право и само здравноосигуреното лице може да се ползва от него. Издаденото направление за МДД не може да се престъпва на негови роднини или да се прехвърля на трети лица. С оглед на това, не може с направление за МДД, назначени на едно ЗЗОЛ да бъде извършено медико-диагностично изследване на друго лице. В тези случаи съществува основателно съмнение дали въобще са извършени назначените медико-диагностични изследвания, които са отчетени от "СМДЛ - Лайт" ООД. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,