Решение № 136 от 4.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4831/2008 г.

Решение № 136 от 4.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4831/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. "С" ЕАД София обжалва и иска да се отмени въззивно Решение от 11.06.2008 г. постановено по гр. възз. д. № 2717/2007 г. на Софийския градски съд, В ЧАСТТА, с която е оставено в сила решение от 06.06.2007 г. по гр. д. № 6411/2006 г. на СРС по отхвърлените обективно съединени искове срещу Б. А. В. С определение по чл. 288 ГПК е допуснато касационното обжалване на въззивно Решение от 11.06.2008 г. постановено по гр. възз. д. Nо 2717/2007 г. на Софийския градски съд, В ЧАСТТА, по отхвърления иск по чл. 232, ал. 2 предл. 2-ро от ЗЗД, за сумата 2774 лв., неплатени консумативни разноски по договор за наем. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на съществени процесуални правила и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК по съображения, че е допуснато нарушение на материалния като е прието, че не налице сключен договор за наем, и направените за срока на ползване на имота консумативни разноски се дължат от наемателя. По делото не е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от ответника по касация - Б. В. Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия за да прецени валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение в установените от чл. 290-293 ГПК правомощия, намира: Допустимостта на касационното обжалване е мотивирано с наличие на основание по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК по материално-правния въпрос за предпоставките, при които съда може да приеме, че е налице валидно сключен наемен договор при условията на чл. 9, ал. 3 от Основните правила за устройство, ръководство и експлоатация на постоянните общежития за работниците и служителите /ОПУРЕПОРС/, разрешаван противоречиво от съдилищата по идентични хипотези, при наемодател едно и също предприятие. С обжалваното решение, Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на "С" ЕАД София, е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърлените обективно съединени искове срещу Б. А. В. по чл. 232, ал. 2 предл. 1-во ЗЗД за сумата от 560 лв., дължим наем за времето 1.03.2003 г. - 12.12.2005 г., както и сумата 2 774 лв., дължими консумативи за същия период от време, на основание чл. 232, ал. 2 предл 2-ро ЗЗД, както и за сумите 86 лв., дължим наем за м. 01.2006 г. и сумата 20 лв., консумативи за същия период. Прието, че между страните-. С. е. ЕАД, в качеството на наемодател и Б. В., служител на предприятието, в качеството на настанен във ведомствени жилища наемател липсва валидно сключен договор за наем, поради липса на двустранно постигнато съгласие за наемната цена, С посочените решения на Решение от 10.12.2007 г. по гр. д. № 9037/2006 г. на СРС и Решение от 22.06.2007 г. по гр. д. № 2867/2006 г. на СГС, при аналогични хипотези, със други служители на предприятието, е прието, че е налице валидно сключен наемен договор и е реализирана отговорността при неплащане на наемната цена и дължимите консумативи, въпреки, че наемната цена е променена едностранно при нормативно изменение на условията за настаняване и ползване на ведомствени жилища, съгласно Основните правила за устройство, ръководство и експлоатация на постоянните общежития за работниците и служителите /ОПУРЕПОРС/. Настоящият състав на ВКС, на основание чл. 291, т. 1 ГПК приема за правилна практиката, обективирана с посочените съдебни решение на РС и СГС. Съгласно разпоредите на чл. 228 ЗЗД договорът за наем е двустранен консенсуален договор, съглашение по силата на което едно лице- наемодател предоставя ползване на недвижим имот или непотребима движима вещ на друго лице - наемател, за определен период от време срещу поето задължението от страна на наемателя да заплаща определена цена. При отдаване под наем на ведомствени жилища, наемодател е предприятието работодател и настаняването във ведомствено жилище е задължение на работодателя. Наемното правоотношение не възниква само и единствено по силата на двустранното споразумение, а е елемент на фактически състав, в който се включва и административен акт-заповед за настаняване и др. В тези хипотези, когато работодателя-наемодател е фирма, със 100 % държавно участие, отдаваната под наем частна държавна собственост се подчинява на нормативно установен режим на определяне на наемната цена . При изменение на базисните цени за тази категория недвижими имоти, определянето на новата наемна цена не е предоговаря, тъй като наемния договор продължава да е функция на съществуващото трудово правоотношение. В конкретния случай, спорът за наличие на валидно наемно правоотношение, възникнало по силата на настанителна заповед № 34/24.01.2001 г., с която Б. В., като служител на "С" ЕАД е настанен в помещение - тип "малка стая" в бл. 2 ап. 57 - общежитие в к. в. Банишора София, е разрешен като е прието, че е налице наемно правоотношение, при определена наемна цена по силата на Заповед № 34/21.01.2001 г. на Изпълнителния Директор на фирмата. По делото не е съобразено, че по силата на издадена Заповед № 233/31.10.2002 г. на Изпълнителния директор на "С" ЕАД, издадена на основание чл. 39 от Наредба за базисните цени на недвижимите имоти в Столична община, считано от 01.11.2002 г. наеманата цена е нормативно определена в по-висок размер, а по силата на Заповед № 105/27.05.2005 г. отново наемната цена е пренормирана, като е променена и методиката на формиране на наемната цена на база на законодателните промени. След като в качеството си на работник при търговското дружество-ищец, ответникът Б. В. е настанен във ведомствено жилище и е ползвал същото при определени условия, приети от него, то е налице наемно правоотношение, която го задължава да поеме за своя сметка разходите по ползването на предоставената жилищна площ и съответните консумативни разноски. Касае се до ведомствено общежитие - има действащ под законов нормативен акт, който формулира задълженията и определя начина на формиране дължимия размер на консумативните разноски, подчинен на правилата на от Основните правила за устройство, ръководство и експлоатация на постоянните общежития за работниците и служителите /ОПУРЕПОРС/. Неизпълнението на задължението да се платят консумативните разноски за исковия период - 1.03.2002 г. - 12.12.2005 г., доказани в размер на сумата 2 774 лв., е основание да се ангажира гражданската отговорност на неизправния наемател. На основание чл. 293, ал. 1 ГПК обжалваното решение следва да се отмени, като се постанови ново решение, предвид на приетата теза по приложение на материалния закон, с което претенцията за присъждане на сума равна на незаплатените консумативите, се уважи изцяло със законните последици. По изложените съображения на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия