Решение № 13880 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3482/2016 г.

Решение № 13880 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3482/2016 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на "Б. П." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. П., обл. В. Т., против Решение № 23/09.02.2016 г, постановено по адм. дело № 442/2015 г., по описа на Административен съд В. Т., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството, срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № БМП - 08 - 851 -1/08.05.2015 г., на орган по приходите при О. П., изцяло потвърден с решение № БМП - 12 - 1792/08.06.2015 г., на началник отдел "Бюджет и местни приходи" към дирекция "Бюджет, местни приходи и общинска собственост" при О. П., в частта, в която за имот партиден № М 0405063I000128 са определени задължения за такса битови отпадъци за периода от 2010 г. до 2014 г., включително в общ размер на 9 837, 09 лева и са начислени лихви - 2 682, 91 лева. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният акт за установяване на задължения бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - дирекция "Бюджет, местни приходи и общинска собственост" при О. П., чрез процесуалния си представител, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд В. Т. е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Б. П." ЕООД срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № БМП - 08 - 851 -1/08.05.2015 г., на орган по приходите при О. П., изцяло потвърден с решение № БМП - 12 - 1792/08.06.2015 г., на началник отдел "Бюджет и местни приходи" към дирекция "Бюджет, местни приходи и общинска собственост" при О. П., в частта, в която за имот партиден № М 0405063I000128 са определени задължения за такса битови отпадъци за периода от 2010 г. до 2014 г., включително в общ размер на 9 837, 09 лева и са начислени лихви - 2 682, 91 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че имотът на дружеството се намира в район, където се предоставят услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоражения за обезвреждане на битови отпадъци. При неподаването на декларация за неползване на имотите за съответните години, но при наличието на предоставяни услуги, таксата остава дължима. Решението е правилно. Установено е, че община П. е организирала и е предоставяла услугите по чл. 62 от ЗМДТ в района, в който се намират имотите на дружеството, като размерът на таксата е определен по реда на чл. 66 и чл. 67 от ЗМДТ. В чл. 71 от ЗМДТ е посочено, че не се събира такса по т. 1 - за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината, по т. 2 - за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината, а по т. 3 - за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоражения за обезвреждане на битови отпадъци, когато няма такива. Съгласно доказателствата спрямо имотите на жалбоподателя е предоставяна услугата по т. 1. Не са налице доказателства за неизвършване и на останалите два вида услуги (по т. 2 и по т. 3). Жалбоподателят не е подал декларация, че няма да ползва имотите си през периода от 2010 г. до 2014 г. Въз основа на доказателствата по делото и заключенията на назначените по делото ССчЕ, съдът правилно е приел, че за годините 2010 г. -2014 г. в територията на процесните недвижими имоти се предлагат и трите вида услуги. Дължимата такса битови отпадъци е определена съобразно действащата Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община П. за съответните периоди. Административният орган се е съобразил с действащите нормативни правила и не е допуснал нарушение на закона, поради което процесните задължения за такса битови отпадъци са законосъобразно изчислени, както правилно е приел съда. Безспорно е установено, че процесния имот попада в район, за който тези услуги са организирани и се предоставят от общината. Правилно съдът е приел, че по отношение на дружеството са налице кумулативните предпоставки за дължимост на такса битови отпадъци и по отношение на трите вида услуги по чл. 62, ал. 1 ЗМДТ като не е подавана декларация, че имота не се ползва и няма да генерира отпадъци. Обоснован е направения извод, че неползването на имота не е основание за освобождаване на дружеството от такса битови отпадъци. След като услугите по чл. 62 ЗМДТ, за които се дължи такса битови отпадъци, се предоставят от общината в населеното място и процесния имот се намира в границите, определени за това, не е налице хипотезата на чл. 71 ЗМДТ. Правилно е прието, че дължимата такса битови отпадъци е определена в съответствие с изискванията на закона и на Наредбата, поради което възраженията в касационната жалба в тази насока са неоснователни. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд В. Т. съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение