Решение № 4984 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6698/2020 г.

Решение № 4984 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6698/2020 г., III о., докладчик съдията Любка Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от А. Б., с ЕГН [ЕГН], действаща чрез своята майка и законна представителка - М. П., с ЕГН [ЕГН], А. Б., с ЕГН [ЕГН], действащ чрез своята майка и законна представителка - М. П., с ЕГН [ЕГН], и от М. П., с ЕГН [ЕГН], в лично качество и тримата чрез адвокат Д. Ж., САК срещу Решение № 291 от 18.02.2020 г., постановено по адм. д. № 20197030700959 по описа на Административен съд – Б. (АдмСБ). С обжалваното съдебно решение са отхвърлени обективно и субективно съединените искове на лицата срещу Агенция за социално подпомагане (АСП) за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. за първата ищца; 150 000 лв. за втория ищец и 50 000 лв. за третата ищца в резултат на незаконосъобразните действия и бездействия на длъжностни лица, работещи в структурите на ответника. Заедно с това, лицата са осъдени да заплатят на АСП сумата от 250, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Предвид подробното изложение в касационната жалба, макар и да не са посочени конкретни касационни основания срещу обжалваното решение, съдът преценява, че се твърди неговата неправилност, необоснованост и постановяване при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторите твърдят, че са успели да докажат, че: · малолетните са се обърнали с искане за защитна и социална услуга, преди да бъдат подложени на домашно насилие; · длъжностно лице от Дирекция "Социално подпомагане", отдел "Закрила на детето" – гр. Г. Д. е присъствало на предаване на децата, при което е станало свидетел на акт за домашно насилие и не е предприел действия за неговото предотвратяване; от 07.06.2018 г. до 16.06.2016 същото длъжностно лице не проучва и не взема становище по изрично отправено до него искане на малолетните; · са налице твърдените неимуществени вреди за всеки един от тях; В касационната жалба се оспорват изводите на съда, че са събрани доказателства за получаване на писмо от майката М. П. за предприетите действия от страна на административния орган, като и отговор на заявеното искане за защита и социална услуга. Възразява се срещу обсъждането на антидатирани доказателства и кредитирането изцяло на свидетелските показания, ангажирани от ответника, както и срещу извода за неспособността на длъжностното лице да разпознае домашното насилие, на което е станало свидетел. На последно място се посочва, че представлява съществено нарушение съдът да възприема мотиви от друго съдебно решение като относими по спора и да не съобрази, че конкуренцията на интереси между майката, бащата и децата е подтикнала ищците да потърсят съдействието на длъжностните лица на ответника АСП. По изложените причини се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и връщането на правния спор за ново разглеждане от друг състав или при условията на евентуалност постановяване на друго по същество на спора, с което исковете да бъдат уважени. Претендират се сторените по делото разноски. По касационната жалба е постъпил подробен отговор от ответника, в който се оспорват направените в жалбата твърдения, както за бездействието от страна на длъжностното лице на ответника, така и за твърдените обстоятелства по спора и наличието на вреди, вкл. причинно-следствена връзка между твърдените факти и вредите. Оспорва се претендирания размер на вредите и наличието на административна дейност, в резултат на която са настъпили те. Допълнително е постъпила и писмена защита, в която се излагат аргументи за неоснователността на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Постъпила е допълнителна молба, с която допълват аргументите си по съществото на спора. Ответникът АСП се представлява от юрисконсулт К., която оспорва касационната жалба, а по същество моли обжалваното решение да остане в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на касаторите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд – Б. е сезиран с искова молба от А. Б. и А. Б., действащи чрез своята майка и законна представителка - М. П. и от М. П. в личното й качество, срещу АСП, с която са предявени три обективно съединени иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, всеки един от тях от следното: · На 16.06.2018 г. (събота) в присъствието и с личното съдействие на М. К., длъжностно лице - служител в Дирекция "Социално подпомагане", отдел "Закрила на децата" гр. Г. Д., малолетните деца А. и А. Б. са поставени в риск чрез осъществяване от биологичния им баща Б. Б. на акт на домашно насилие, изразяващо се в емоционално и психическо въздействие; · Същото длъжностно лице, след като е присъствало на действия, водещи до поставяне на малолетните деца А. и А. Б. в риск не е уведомила компетентните институции и не е предприела незабавни действия по поставяне децата под специална закрила (съобразно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Закона за защита на детето) и/или не е предприела действия по предотвратяване осъществяването на насилие над децата; · Дирекция "Социално подпомагане", отдел "Закрила на децата" - гр. Г. Д. са допуснали тази служителка без необходимата квалификация и образование и в нарушение на чл. 3. т. 6 от Закона за защита на детето да предприема действия свързани с работа с малолетни деца, като по този начин са спомогнали чрез непрофесионални действия и бездействия на служителя си децата А. и А. Б. да бъдат поставени в риск и след това да не са защитени; · Дирекция "Социално подпомагане", отдел "Закрила на децата" - гр. Г. Д. са допуснали същото длъжностно лице да предприема действия по уреждане на лични родителски отношения, в нарушение на влязло в сила съдебно решение, както и без да са извършили необходимите проверки, без да има съответните заповеди, план за работа и други необходими и изискващи се документи, като по този начин са поставили децата в риск и в последствие не са ги защитили; · чрез непрофесионални действия и бездействия Дирекция "Социално подпомагане", отдел "Закрила на децата" - гр. Г. Д. са спомогнали за усложняването на отношенията между децата, биологичния баща и тяхната майка, като по този начин са съдействали да се задълбочи родителското отчуждение на бащата; · Дирекция "Социално подпомагане", отдел "Закрила на децата" гр. Г. Д. са допуснали служителят неправомерно да се намеси в отношенията на родителите М. П. и Б. Б., като по този начин са причинили негативни преживявания, стрес, страх, паника на М. П. и безвъзвратно са разрушили всякаква възможност за сближаване. По делото са представени множество доказателства за разменена кореспонденция между М. П. и ДСП, Б. Б. и ДСП, изслушани са свидетелски показания на свидетелите М. К., В. Х., Л. Р., Б. Б. и В. Б., приети са досиетата на двете деца, както и е приобщено за послужване дело № 653 от 2018 г. по описа на Районен съд – Г. Д.. От събраните по делото доказателства АдмС – Б. е приел за установено от фактическа и правна страна, че ОЗД - Г. Д., като административен орган по закрила на детето, и в изпълнение на функциите си по чл. 21 от ЗЗДет., е предприел необходимите по закон действия, както във връзка с подадена до тях на 05.06.2018 г., жалба от Б. Б. вх. № ДДМ/Д-Е-ГД/89/05.06.2018 г., за това, че майката на децата му- М. П., не му дава възможност да се види с тях, с което пречи на осъществяване на лични контакти, така и по заявление от 07.06.2018 г. ищцата М. П.. Заявлението на последната е касаело съдействие от административния орган, за това бившият й съпруг- Б. Б., да започне да осъществява лични контакти с децата си, съобразно режима, определен от съда, като се осигури социален работник на всяка от срещите през първите 6 месеца, като бъдат насочени тя, децата и баща им, по преценка на адм. орган и към ЦОП, вкл. групово посещение на психолог. В изпълнение на функциите си и въз основа на възложените за проучване и отработване на жалбата и заявлението е била проведена в ДСП, ОЗД - Г. Д., екипна среща, в присъствието на двамата родители на децата. Съдът е приел за безспорно, че лицето, на което е възложено проучването и отработването на жалбата- М. К., заема длъжността социален работник в ДСП, ОЗД - Г. Д., и като завършила висше образование, образователно- квалификационна степен "Магистър" по спец. "Право", отговаря на изискванията посочени за заемане на длъжността. Във връзка с твърденията в исковата молба за неадекватно поведение- действия и бездействия на соц. работник К., на 16.06.2018 г., при вземането на децата от бащата от дома на майката, съдът е посочил режима на лични отношения между родителите, който е бил изменен, както и че не е било задължително, според съдебното решение, присъствието на социален работник, от началото на процесната среща на децата с бащата, до нейния край, в каквато насока има твърдения в хода на делото от ищците. Счел е, че това опровергава тезата, че социалният работник К. е бездействала, като не е съпроводила с лекия автомобил А. и А. Б., свид. Б. и свид. Б., до дома на последната в [населено място], нито е било наложително на следващия ден- 17.06.2018, присъствието й, още повече, предвид нормално протеклия в предходния ден, режим на лични контакти, на бащата с децата. Съдът е посочил, че в мотивите на приложеното решение по ЗЗДН /гр. д. № 653/2018 г. по описа на PC - Г. Д./, е прието, че не само поведението на бащата е било укоримо на процесната дата, а и това на майката, която не е създала необходимата нормална обстановка за осъществяването на безпрепятствен режим на лични контакти с другия родител, като с използвания от нея назидателен тон, е предпоставила разстройването на децата- близнаци, и по този начин е създала напрегната обстановка, като само липсата на подадена срещу нея молба за защита, е пречка за налагането на мярка по ЗЗДН. По отношение на твърдението, че свид. К., не е реагирала на осъществения пред нея акт на домашно насилие, съдът е намерил, че към момента на възприемане от служителката на ДСП на случилите се събития на 16. 06, трудно този акт по вземане на плачещите деца от баща им и баба им по майчина линия, в изпълнение на влязлото в сила съдено решение, би могъл да бъде окачествен като осъществено спрямо децата насилие по смисъла на § 1, т. 11, 6. "б" от ДР на ЗЗДет., още повече, че на дата 19.06.2018 г., ищцата П., сама се е обърнала към PC - Г. Д. с искане за защита по ЗЗДН, като е било образувано приложеното гр. д. № 653/2018 г. по описа на PC - Г. Д.. Поради това, не следвало да се вмени във вина на свид. К., респ. на ОЗД, че те първи не са инициирали подобно производство, или че е необходимо повторно иницииране на такова. Отделно от това съдът е направил извод, че не само с присъствието си при вземането на децата, от дома на майката, но и с последващото нейно поведение- осъществено наблюдение върху състоянието на децата след взимането им от бащата и бабата, при качването в лекия автомобил, но и с извършените няколкократни позвънявания по телефона на свид. Б., за да провери какво е психическото и емоционалното им състояние, длъжностното лице е направило повече от необходимото, за да изпълни функциите си на социален работник. Съдът е констатирал, че влошените отношения между родителите на децата са безспорен факт, но те са резултат от лични техни конфликти, а не резултат от действията или бездействията на служителите на ОЗД-ДСП. Посочил е, че липсва пряка причинно-следствена връзка между твърдените действия и бездействия и твърдените вреди, които също не са били доказани в процеса по вид и размер. Предвид изложеното е отхвърлил главните искове и акцесорните искания за присъждане на лихви за забава върху претендираните главници по исковете и на тримата ищци. Решението е валидно, допустимо и правилно. АдмС – Б. подробно е изследвал всички наведени от ищците аргументи. Събрал е представените доказателства и е положил дължимата грижа да изясни всеки детайл от относимите към правния спор факти. Позоваването на съдебното решение на РС-Г. Д. не е в нарушение на правилата на АПК или ГПК, защото първоинстанционният съд само е илюстрирал своите разсъждения, а не е правил правни изводи от този акт. Първоинстанционният съд е мотивирал защо възприема свидетелските показания на отделните свидетели и в кой случай те се кредитират, тъй като отговарят и на останалите по делото доказателства. Съдът е разгледал и обосновал наличието или липсата за всеки един от елементите на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Изложил е логични и последователни мотиви за приемането на всяко представено и относимо към правния спор доказателство. Вярно е характеризирал всяко едно от действията на служителите на ответника като правни или фактически и по какъв начин и степен са засегнали правната сфера на ищците. След задълбочена преценка на доказателствата и формирани обосновани изводи, съдът е приложил правилно материалния закон и е постановил един законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Доводите в касационната жалба са неоснователни. Преповтарянето на фактическите твърдения на ищците и в касационната жалба не могат да заместят убедителните аргументи, защо първостепенният съд е допуснал нарушение на материалноправните или процесуалноправните норми, приложими в случая. Настоящият състав намира, че АдмС – Б. е допуснал единствено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е съобразил, че при всички случаи на съдебни производства, в които не могат да бъдат ясно дефинирани и отграничени /дали са противоречиви или не/ интересите на представляван и представител е необходимо назначаването на особен представител. В случая, обаче, това не се е отразило на крайния изход от делото, поради което и нарушението не се явява съществено. В конкретния случай то не може да представлява самостоятелно основание по чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК за отмяна на съдебното решение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение