Решение № 16527 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9905/2013 г.

Решение № 16527 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9905/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Тодорка Николова Иванова от София против решение № 2649/19.04.2013 г. по адм. дело № 10138/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена Заповед № КД-14-22-564/21.06.2012 г. на началника на СГКК-София. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването на заповедта. Ответниците Весела Владимирова Варадинова, Стоянка Николова Петрова, Николай Владимиров Михайлова и Васко Данаилов Райчев оспорват жалбата. Останалите ответници Григор Йорданов Грегоров, Росен Йорданов Григоров, Любомир Любенов Георгиев, Гергана Любенова Георгиева и началника на СГКК-София не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за незаконосъобразна поради одобряване на изменението на КК на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР без подписването на акт за непълноти и грешки от всички заинтересувани лица. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и неоспорени заключения на вещи лица, които съдът правилно е кредитирал като компетентни и обосновани, е установено, че одобреното с оспорената заповед изменение на КК засяга права на собственост на оспорващите- попълненият нов имот с идентификатор 02659.2293.648 с площ от 441 кв. м. /собственост на касатора, по чието заявление е образувано адм. производство/ попада върху част от ПИ с идентификатор по одобрената и влязла в сила КК 02659.2293.80 /притежаван в съсобственост от оспорващите/. Площта на застъпване е 54 кв. м. При одобряване на КК имот 02659.2293.80 е нанесен в съответствие със съществуващите на място материализирани граници., които не съвпадат с имотните и регулационни граници от действащия регулационен план. С изменението границата между имота на оспорващите и този на касатора е нанесена в съответствие с границата от действащия регулационен план. При тези фактически установявания правилно и в съответствие с материалния закон, административният съд приема, че одобреното изменение на влязлата в сила КК е незаконосъобразно. Попълването на нов ПИ в одобрена КК, с което се променят граници и площ на вече нанесен ПИ, се извършва по реда на изменение на КК по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР и въз основа на акт за непълноти и грешки, подписан от всички заинтересувани лица, а това са лицата, които са носители на вещни права върху нанасяните/поправяните ПИ. Обективните несъответствия в нанесените данни за недвижимите имоти / граници и размери/ спрямо действителното им състояние са съществували към момента на одобряването на КК и представляват "непълнота и грешка" на КК по смисъла на § 1, т. 10 ДР на Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, която може да бъде отстранена само по реда на чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР. В случая спорната граница при одобряването на КК е заснета законосъобразно по съществуваща на място материализирана граница в съответствие с приоритетите по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. в приложимата редакция към датата на одобряване на КК. Несъответствието й с имотната и регулационна граница по действащия регулационен план не се дължи на одобрение на КК в нарушение на закона и затова не може да бъде отстранено по реда на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Правилно първоинстанционният съд приема, че изменението на КК чрез попълване на нов ПИ, с което се променят нанесени граници и площ на друг ПИ, без подписването на акт за непълноти и грешки от пряко заинтересуваните собственици на засегнатия имот е в нарушение на чл. 53, ал. 3 ЗКИР и чл. 62, ал. 2 от Наредба № 3/2005 г. и е незаконосъобразно. Верни са и изводите за неприложимост на нормата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. поради противоречие с чл. 63, ал. 3 ЗКИР, който не въвежда изключение от изискването за подписване на акт за непълноти и грешки от пряко заинтересуваните собственици когато се нанасят граници от приложен регулационен план. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, без съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано, затова следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответника Васко Райчев, който е направил своевременно искания за това и до доказания размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,