Решение № 8945 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5521/2016 г.

Решение № 8945 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5521/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от "ЕВН Б. Е." ЕАД (с ново наименование "Е. Ю.", по-надолу в текста ЕВН ЕР), с ЕИК ********* срещу Решение № 675 от 6.04.2016 г., постановено по адм. д. № 2412 по описа за 2015 г. на Административен съд - П. (АС - П.). С него е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2260,00 лв., произтичащи от направени разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на Наказателно постановление № НП-192 от 31.07.2014 г. (НП), издадено от председателя Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, сега КЕВР), ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Наред с това, ЕВН ЕР е осъдено да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно. Предвид изложеното в нея, поддържа се становище за постановяването му при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретно се оспорва направения от първоинстанционния съд решаващ извод, че е налице хипотезата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, доколкото увреждането било причинено по изключителна вина на ЕВН. Необосновано, според касатора, съдът е приел, че от страна на ЕВН не били направени твърдения и не било установено, че юрисконсултите на дружеството са били в обективна невъзможност да осъществят процесуално представителство в производствата по обжалване на НП. Оспорва се възприетата от съда теза, че доколкото адвокатската защита не била задължителна, то платените за нея парични средства не подлежали на възстановяване. По подробно изложени съображения се иска отмяната на обжалваното решение, уважаване на предявения иск, присъждане на сторените разноски в двете съдебни инстанции, както и на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът не се представлява. По делото е постъпила молба от представляващ го юрисконсулт, в която се изразява становище по съществото на спора. Прави се позоваване на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. Ответникът - КЕВР изразява подробно мотивирано становище за неоснователност на подадената от ЕВН ЕР касационна жалба в представен по делото писмен отговор. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва същата и моли обжалваното решение да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Изразява становище, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, доколкото упълномощаването за процесуално представителство от адвокат е свръх необходимото за обезпечаване на правна защита по делото и увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Административен съд - П. е разгледал предявения от ЕВН ЕР иск срещу КЕВР, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано осъждането на ответника да заплати на ЕВН ЕР обезщетение заради претърпени имуществени вреди в размер на 2260,00 лв., изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2260,00 лв. по повод обжалване на НП № 192 от 31.07.2014 г., издадено от председателя на ДКЕВР, сега КЕВР, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на претендираното обезщетение. Установено е от първоинстанционния съд, че с НП № 192/31.07.2014 г., издадено от председателя на ДКЕВР, сега КЕВР, на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката, на ЕВН ЕР е наложена имуществена санкция в размер на 20000,00 лв. Наказателното постановление е обжалвано по съдебен ред и е отменено с Решение № 333 от 21.11.2014 г., постановено по а. н. д. № 1017 по описа на Районен съд - Х. за 2014 г., оставено в сила с Решение № 70/19.03.2015 г. по к. н. а. х. д. № 31 по описа на Административен съд - Х. за 2015 г. Жалбата до районния съд срещу посоченото НП била изготвена и подписана от юрисконсулт Щ. Р., като била подадена на 08.08.2014 г. в Районен съд - П.. След образуването там на а. н. д. № 5824 по описа за 2014 г., производството било прекратено и делото било изпратено по подсъдност на Районен съд - Х.. На 14.10.2014 г. бил сключен договор за правна защита и съдействие между ЕВН ЕР, представлявано от пълномощниците юрисконсулт Р. Й. и юрисконсулт Радев, от една страна и от друга адв. М. Ц., по силата на който на последната било възложено да представлява и защитава дружеството по административнонаказателно производство по жалба срещу НП № 192/2014 г. до приключването на делото на всички инстанции. Уговорено било възнаграждение в размер на 1130,00 лв., без данък добавена стойност. В проведените пред районния съд две открити съдебни заседание ЕВН ЕР било представлявано от адв. Георгиева (преупълномощена от адв. Царева), която изготвила и писмена защита. По подадената касационна жалба от КЕВР срещу постановеното от районния съд решение било депозирано писмено становище, подписано от юрисконсулт Радев. На 29.01.2015 г. бил сключен договор за правна защита и съдействие между ЕВН ЕР, представлявано от пълномощниците юрисконсулт Йорданов и юрисконсулт Радев, от една страна и адв. Царева, от друга. На последната било възложено да представлява и защитава дружеството по к. н. а. х. д. № 1017 по описа на Административен съд - Х. за 2014 г. - до приключването му във всички инстанции. Уговорено било възнаграждение в размер на 1130,00 лв., без ДДС. В административния съд било проведено едно открито съдебно заседание, в което ЕВН ЕР било представлявано от адв. Георгиева (преупълномощена от адв. Царева). От адв. Георгиева била изготвена и писмена защита. Въз основа на представените извлечения от сметки, първоинстанционният съд е приел, че договорените суми по двата договора са платени. Приел е също така, че за периода 8.08.2014 г. - 19.03.2015 г. в ЕВН ЕР се работили 11 юрисконсулта, като през 2014 г. на дружеството са издадени 296 броя наказателни постановления. При така установеното от фактическа страна в решението и като е съобразил приетото с Тълкувателно постановление № 2 от 19 май 2015 г., постановено по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на Върховния касационен съд (ВКС) от Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съставът на АС - П. е направил извод, че предявеният иск е допустим, но по същество - неоснователен. Предвид отмяната на НП № 192 от 31.07.2014 г. съдът е направил извод, че е налице първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Въпреки това е изложил съображения, че в конкретния случай не следва да бъде присъдено обезщетение за претърпените от ЕВН ЕР имуществени вреди, тъй като били налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ. Посочено е от съда, че в хода на съдебното производство не се твърди и установява юрисконсултите на ЕВН ЕР да са били в обективна невъзможност да осъществят процесуално представителство на това дружество на датите на проведените пред районния съд и пред касационната съдебна инстанция открити съдебни заседания по процесните съдебни дела. Предвид това е направен извод, че липсвали каквито и да е доказателства, че сключването на договорите с посочените по-горе адвокати е наложено от липсата или невъзможността на наличните служители със съответна компетентност (юрисконсулти) да осъществяват защитата по посочените две дела пълноценно. За ирелевантна съдът е намерил приобщената справка за издадените на ЕВН ЕР през 2014 г. 296 броя наказателни постановления. По тези съображения съставът на АС - П. е направил извод, че увреждането е причинено по изключителната "вина" на ЕВН ЕР, който по своя преценка е разходвал средства за допълнителна правна защита по делата. Последното, според съда, обосновава приложението на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ. Решението е неправилно. Не се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд решаващия извод, обективиран в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск по причина наличие на основание за приложението на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ към спорната хипотеза. Съгласно тази разпоредба, ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи. На плоскостта на настоящия случай първоинстанционният съд приема, че защитата, осъществена от упълномощените адвокати по двете дела е била изцяло по волята и преценката на търговското дружество, но в случая надхвърляла нормалната обезпеченост на конституционно гарантираните права на частноправния субект на защита, поради което не била нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора (по обжалване на НП). За да приеме това, съдът е отчел установеното от фактическа страна, че жалбата, по която било образувано производството по обжалване на НП пред районния съд и становището по касационната жалба на КЕВР били подписани от юрисконсулт Радев, а извършените процесуални действия от упълномощените (от ЕВН ЕР) адвокати били свързани с явяването им в проведените пред районния съд и пред касационната съдебна инстанция открити съдебни заседания. Съобразено е от съда, че в спорния период ЕВН ЕР разполагал с 11 юрисконсулта, сред които и юрисконсулт Радев и те са били упълномощени да го представляват пред всички съдилища, с право да завеждат дела и да извършват всички съдопроизводствени действия по висящи производства във всички инстанции, включително да подават жалби. Така изложените аргументи не държат сметка, че чл. 56 от Конституцията на Р. Б., който прогласява основен принцип на правовата държава, безспорно приложим спрямо всички правни субекти, гарантира правото на защита, в това число чрез нарочно упълномощен защитник. Негово проявление е и конституционната разпоредба на чл. 122, ал. 1 от Конституцията, който се отнася конкретно до правото на защита в съдопроизводството и съгласно който гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса. Непротивопоставимо на така заложения в Конституцията принцип е становището на първоинстанционния съд, че в конкретния случай упълномощаването на адвокат водело до надхвърляне на "нормалната обезпеченост на конституционно гарантираните права на частноправния субект". Нему (на субекта) не може да се вмени във "вина" реализирането на правото на защита по най-добрия според преценката му начин, което от своя страна само по себе си да освободи от отговорност държавата по предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Наред с това, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г., е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. При направено от ответника по иска възражение за съпричиняване в резултат на действията на ЕВН ЕР с оглед сключване на договора за правна защита и съдействие и упълномощаването на процесуалните представители, негова е доказателствената тежест да установи това, но самото упълномощаване на адвокат не може да се възприеме като утежняващо действие и израз на "виновно поведение", доколкото така се реализира едно конституционно гарантирано право. На следващо място, първоинстанционният съд е формирал необосновани изводи досежно плащането на претендираните суми за адвокатски възнаграждения и относно обезпечеността на ЕВН ЕР с юрисконсулти, поради това, че не е изпълнил задължението си да обсъди приобщените по делото доказателства поотделно и в съвкупност. Съдът не е обсъдил конкретно и в детайли представените по делото доказателства в тази насока (л. 5 и л. 7 от делото, образувано пред Районен съд - П.) и не е изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК, приложима и в производството по ЗОДОВ, да укаже на ЕВН ЕР, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства. Формално и едностранно е подходил и практически не е направил фактически установявания на базата на приобщеното по делото удостоверение, досежно наетите в ЕВН ЕР юрисконсулти, поради което както се посочи е направил необосновани на съдържанието му изводи. Не е обсъдил и доводите на ЕВН ЕР и представените доказателства в отговор на възражението на КЕВР, че дружеството е разполагало с юрисконсулти с цел адекватна защита, както основателно се възразява в касационната жалба. Тъкмо обратно, приел е, че такива в тази насока не са изложени. По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС - П. предвид допуснатите от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до постановяване на необоснован съдебен акт. При новото разглеждане на делото съдът следва да разпредели доказателствената тежест между страните и да даде нарочни указания в изпълнение на задължението му по чл. 171, ал. 4 АПК, в това число относно твърдяното плащане на сумите по договорите за правна защита и съдействие, доколкото наличните по делото извлечения имат неясно съдържание. Освен това следва да отговори на конкретно направените доводи от ЕВН ЕР в отговор на възраженията на КЕВР, обективирани в протокола от проведеното пред първоинстанционния съд съдебно заседание на 22.01.2016 г., че дружеството е разполагало с юрисконсулти с цел адекватна защита по образуваните дела, като във връзка с тези възражения също да даде нарочни указания по разпределението на доказателствената тежест и за представянето на допустими доказателства. При постановяване на решението следва да съобрази Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г., в което е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото като съобрази, че разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ са специални и дерогират правилото на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение