Решение № 3556 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9489/2017 г.

Решение № 3556 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9489/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Р. Янева от [населено място] чрез адв. Л. Герова срещу решение № 337 от 28.06.2017 г., постановено по адм. д. № 182/2017 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. В ЧАСТТА МУ, с която първият от предявените от Янева срещу НОИ обективно съединени искове - този за неимуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно Решение № МП-2621 # 1 от 24.02.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пазарджик, ведно със законните последици, е отхвърлен за сумата над 1000 лв. до пълния му предявен размер от 20 000 лв., както и в ЧАСТТА МУ, в която вторият от предявените от Янева срещу НОИ обективно съединени искове – този за неимуществени вреди, претърпени от отмененото като незаконосъобразно Решение № МП-2622 # 1 от 24.02.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пазарджик, ведно със законните последици, е отхвърлен за сумата над 1000 лв. до пълния му предявен размер от 40 000 лв. - са отхвърлени като неоснователни. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и критериите за справедливост, залегнали в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД – касационно основание по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в отхвърлителните му части да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призована за съдебно заседание, касационната жалбоподателка не се явява и не се представлява. От същата чрез процесуалния й представител адв. Л. Герова е постъпила писмена защита с твърдения за основателност на касационната жалба, съответно – неправилност на съдебното решение в обжалваните му части. Ответникът, Националният осигурителен институт – гр. София, редовно призован, се представлява от юриск. Милева, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебния акт в атакуваните му части по съображения, подробно развити в депозирани по делото писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Пазарджик е осъдил НОИ да заплати на Р. Янева от [населено място] сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт – № Решение № МП-2621 # 1 от 24.02.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №ПР-645/27.12.2013 г. за отмяна на вече отпусната й и отказ да й бъде плащана занапред лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.03.2017 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил този иск за сумата над 1000 лв. до пълния му предявен размер от 20 000 лв. като неоснователен. Със същото съдебно решение АС-Пазарджик е осъдил НОИ да заплати на Р. Янева от [населено място] сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт – Решение № МП-2622 # 1 от 24.02.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №РА-1/03.01.2014 г. за възстановяване на неправомерно получена пенсия в размер общо на 30 604. 58 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.03.2017 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил този втори иск за сумата над 1000 лв. до пълния му предявен размер от 40 000 лв. като неоснователен. Твърдените от Янева неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от отменените като незаконосъобразни два административни акта, се изразяват в претърпени физически болки и страдания-сърцебиене, дискомфорт, безсъние, здравословни проблеми, довели до медицински прегледи, болнично лечение, прием на лекарства, както и душевни страдания – стрес, отчаяние, безизходица, притеснения за здравето на съпруга й в резултат на нейното влошено здравословно състояние, както и финансовата безизходица на семейството. Ищцата твърди, че претърпяното от нея е довело до трайно и необратимо влошаване на личното й физическо и психическо здраве. За да стигне до този правен резултат, АС - Пазарджик, след обстоен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и на приетата като неоспорена от страните съдебно – медицинска експертиза, е заключил, че по делото се установява наличието на всички, кумулативно изискуеми по закон материално-правни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 203 и сл. във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице са два административни акта, които са отменени като незаконосъобразни с влезли в сила съдебни решения, от свидетелските показания и заключението на вещото лице се установява реалното настъпване на част от твърдените вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с отменените като незаконосъобразни решения на директора на ТП на НОИ – Пазарджик. По горните съображения административният съд е стигнал до извода за основателност и на двата, обективно съединени иска. Изхождайки от свидетелските показания и приетата по делото медицинска експертиза, безспорно установяващи претърпени от Янева неимуществени вреди от вида на твърдените – безпокойство, стрес, влошаване и обостряне на придобити преди исковия период здравословни проблеми, които обаче не са довели до трайно и необратимо влошаване на здравословното й състояние, АС-Пазарджик на основание принцип за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗК и стъпвайки на установените от съдебната теория и практика за определяне размера на вредите критерии - характер на вредите, интензитет и времетраене, съдът е приел за справедлив размер на дължимото обезщетение по 1000 лв. за всеки от исковете, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане. Съдът е отхвърлил исковете над сумата от 1000 лв. до пълния им предявен размер от 20 000 лв., съответно – от 40 000 лв. като неоснователни със законните от това последици. Доколкото съдебното решение е обжалвано само в отхвърлителните му части единствено с оплакване за материалната незаконосъобразност на размера на присъдените обезщетения като прекалено занижена присъдените обезщетения, съдът намира касационната жалба за основателна. Основателни са развитите в касационната жалба оплаквания за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и несъответно определяне размера на дължимото обезщетение спрямо обективните критерии за справедливост по смисъла на цитирания по-горе законов текст. Административният съд правилно е определил характера на реално претърпените от Янева вреди - безпокойство, стрес и притеснения от перспективата да не получава пенсия занапред и от финансовата невъзможно да възстанови сума в размер на 30 000 лв. - Това нейно физическо и психическо страдание е довело и до обостряне и влошаване на досегашните й здравословни проблеми – диабет, хипертония, но без тези преживявания да се отразят трайно на наличните й хронични заболявания. Правилно съдът е определил и интензитета на реално претърпените вреди. Неправилно обаче същият съд е отчел времетраенето им – по отношение първия, обективно съединен иск - 7 месеца, считано от датата на издаване на потвърденото с отмененото решение на директора на ТП на НОИ - Пазарджик разпореждане - 27.12.2013 г. до датата на отмяната му с влязло в сила съдебно решение – 23.07.2014 г. На коя дата съдебното решение на АС -Пазарджик № 417/23.07.2014 г. по адм. д. № 346/2014 г. е влязло в сила/, а по отношение втория, обективно съединен иск - 1 година, считано от датата на издаване на потвърденото с отмененото решение на директора на ТП на НОИ разпореждане - 03.01.2014 г. до датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяната му – 15.01.2015 г. /окончателно Решение № 419/15.01.2015 г. по адм. д. № 11881/2014 г. по описа на ВАС, шесто отделение/. Съобразявайки горните обстоятелства, както и принципа за справедливо обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, настоящият състав на ВАС намира, че справедливият размер на претендираното от Янева обезщетение за неимуществени вреди възлиза на, както следва: по отношение първия предявен иск – в размер общо на 1700 лв., а по отношение на втория, обективно съединен иск - на общо 2000 лв., ведно със съответната законна лихва върху главниците, считано от 15.03.2017 г. до окончателното им изплащане. По горните съображения съдебното решение на АС - Пазарджик следва да бъде отменено в частта му, в която е отхвърлен искът на Р. Янева за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от отмененото като незаконосъобразно Решение № МП-2621 # 1 от 24.02.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пазарджик за сумата над 1000 лв. до сумата от 1700 лв., ведно със законните последици, както и в частта му, в която е отхвърлен искът на Р. Янева за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от отмененото като незаконосъобразно Решение № МП-2622 # 1 от 24.02.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пазарджик за сумата над 1000 лв. до сумата от 2000 лв., ведно със законните последици и, вместо него, да бъде постановено друго решение по същество, с което присъдената по първия иск сума да бъде увеличена с още 700 лв., а присъдената по втория иск сума – да бъде увеличена с още 1000 лв., ведно със законните последици Решението на административния съд в останалата му част следва да бъде оставено в сила, като НОИ бъде осъдено да заплати на Р. Янева съдебни разноски за касационната инстанция съразмерно на уважената част от касационната жалба в размер на 255 лв. съдебни разноски за производството пред касационната инстанция Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение