Решение № 15095 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11491/2014 г.

Решение № 15095 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11491/2014 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Петров Грозданов, Маргарита Кирилова Николова, Росица Славева Окова-Пиперова и Петър Славов Узунов, гр. София, чрез проц. им представител адв. Петър Славов Узунов, против решение № 4852/14.07.2014 г., постановено по адм. д. № 1409/2014 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Александър Петров Грозданов, Маргарита Кирилова Николова, Росица Славева Окова-Пиперова и Петър Славов Узунов против решение № 404 от 18.07.2013 г. на СОС, с което е одобрен проект за ПУП-ПРЗ на м. ЖК "Борово" в граници: бул. "Гоце Делчев", бул. "България", бул. "Тодор Каблешков", бул. "Ген. Ст. Тошев" и ул. "Дойран" в частта относно кв. 320в и прилежащата му улична регулация, както и улична регулация от о. т. 378 до о. т. 383, прилежаща на кв. 320. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. С определение от 20.03.2014 г., влязло в сила на 16.04.2014 г. съдът е определил предмета на спора. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Неоснователен е доводът за необоснованост на съдебния акт, поради липса на фактически основания за издаване на оспорения акт. Съдът е приел наличието на такива с доводи за настъпили промени в устройствените условия, поради влязъл в сила ОУП от 2009 г. с предвиждано изменение в уличната мрежа, като съществуващи алеи в комплекс се регулират като улици и озеленяване за широко обществено ползване. Налице е привеждане на ПУП-ПРЗ в съответствие с ОУП. Фактическите мотиви за издаване на оспореното решение на общинския съвет се съдържат в доклада към окончателния проект, в протоколите от заседания на ОЕСУТ и в актовете за възлагане и допускане на устройствена процедура, които като част от административната преписка са приети като доказателства и ценени по реда на чл. 171, ал. 1 АПК. Неоснователен е доводът за материална незаконосъобразност на решението по чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗУТ, тъй като приложим в случая е чл. 22, ал. 6 ЗУТ, поради обстоятелството, че се касае за урегулиране на поземлен имот в съществуващ квартал с комплексно застрояване. Неоснователен е доводът за нарушаване на правото на собственост, тъй като върху земята е отстъпено право на строеж в параметрите на реализираното такова и сградата не се засяга от предвижданията на плана. Прилежащите площи касаят право на ползване. Съдебното решение не страда от касационни пороци. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав