Решение № 2380 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7709/2016 г.

Решение № 2380 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7709/2016 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Г. М., с адрес в гр. С., чрез процесуален представител, срещу решение № 2501/14.04.2016 г. по адм. д. № 904/2016 г. на Административен съд С.-град /АССГ/, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № 513з-9579/11.12.2015 г. издадена от директора на СДВР. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. АССГ, според него, неправилно е преценил, че при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание са взети предвид обстоятелствата по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР както и че са изложени мотиви за спазване на изискванията на цитираната разпоредба. Твърди необснованост на извода, че преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарнонаказващият орган е изяснил тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Поддържа оплакване за неправилна преценка, че процедурата по налагане на наказанието е спазена и не е извършена оценъчна дейност на извършеното нарушение. Иска отмяна на съдебния акт. Ответникът по касационна жалба - директор на СДВР, чрез процесуален представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Към момента на издаване на оспорената заповед гл. инспектор П. Г. М. е изпълнявал длъжността "началник на сектор" /главен разследващ полицай/ на сектор "Разследване" към 06 РУ при СДВР. Дисциплинарното наказание "порицание" за срок от 6 месеца е наложено с правно основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 1 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР. Във връзка с изнесени данни за неправомерни действия на служители от 06 РУ - СДВР, съдържащи се в постановление на прокурор А. К. при Районна прокуратура - С., изразяващи се във връщане на веществени доказателства по досъдебно производство, без санкция на наблюдаващия прокурор. Досъдебното производство е било образувано за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, за кражба на три леки автомобила, марки "Порше", "Р. Р." и "Мерцедес", собственост на две юридически лица, отнети от автокъща. Автомобилите са открити на 15.06.2015 г., не са иззети и са върнати с разписка на ползвателя им, без разрешение на наблюдаващия прокурор, което е затруднило установяването на обективната истина и е довело до невъзможност за събиране на годни доказателства по делото. Досъдебното производство е образувано по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК, материалите по него са предоставени на 31.05.2015 г. на ст. инспектор А. В. - началник на 06 криминална група "Престъпления свързани с МПС" в сектор ПКП, разпределени на 01.06.2015 г. на инспектор В. К. - разузнавач в същата група. Дежурният разследващ полицай е изготвил постановление в два екземпляра за възлагане на ПСД и ОИМ по чл. 212, ал. 3 от НПК и чл. 12 от Правилата за взаимодействие между разследващите полицаи и другите полицейски органи при разследването на досъдебни производства, водени в структурите на МВР /Правилата/, утвърдени с МЗ Iз - 2469/02.12.2013 г. Върху постановлението липсва резолюция на началника на 06 криминална група и на главния разследващ полицай. От датата на образуване на досъдебното производство на 30.05.2015 г. до 24.06.2015 г. същото не е възлагано за разследване на разследващ полицай, а извършените действия са от дежурния разследващ полицай. При проверката е установено, че автомобилите са върнати, вместо да бъдат приобщени като веществени доказателства, като наблюдаващият прокурор категорично е заявил, че в конкретния случай, след намиране на автомобилите - предмет на престъпление, ако му е било докладвано своевременно, в качеството си на наблюдаващ прокурор, би разпоредил същите да не се връщат, а да се изземат по реда на НПК и приобщят като веществени доказателства по делото. Комисията, водеща дисциплинарното разследване, е приела, че главен инспектор М. не е изпълнил служебни задължения, нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, по специфичната длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност главен разследващ полицай, а именно задължението за осъществяване на координация и методическо ръководство на дейността на разследващите полицаи, като следи за законосъобразното провеждане на разследването, както и не е осигурил необходимите организационни предпоставки за ефективно изпълнение на служебните задачи. Не е изпълнил и задължението си да следи за спазване на нормативните изисквания за изземването, съхраняването, движението и разпореждането с веществени доказателства по водени досъдебни производства, съобразно създадената организация. Направено е предложение за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. След проведено дисциплинарно производство е издадена оспорената заповед № 513з-9579/11.12.2015 г. издадена от директора на СДВР. От правна страна съдът е приел, не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на административния акт. Така постановеното решение е правилно. Доводът за неправилна преценка при индивидуализиране на наказанието и липса на мотиви не се споделя от настоящия състав. Дълготрайна и непротиворечива е практиката на ВАС по въпроса за мотивирането на административните актове, че не е налице основание за отмяна, когато мотивите не са изложени в самия завършващ административното /дисциплинарното/ производство акт, а в друг, отделен документ съгласно ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС № 4/1976 г. Няма пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В дисциплинарните производства по ЗМВР функция на такъв подготвителен документ притежава становището на дисциплинарно-разследващия орган. В този смисъл в оспорения административен акт е цитирана справка № 8121р-35932/2015 г. на дисциплинарно-разследващия орган, а наказващият орган се е съобразил със становището на последния. АС правилно е преценил, съобразно данните по делото, че на служителя е дадена възможност да изрази становище съгласно изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и върху него е поставена резолюция от наказващия орган. В този смисъл твърденията на касатора за нарушение на материалния закон досежно приложението на чл. 206 от ЗМВР не се споделят от настоящия състав. Служителят е запознат с обобщената справка за резултатите от извършената проверка срещу подпис на 30.10.2015 г. Писмени обяснения са представени на 25.11.2015 г., подадени в СДВР, регистрирани с вх. № 230р -25425/25.11.2015 г. Обясненията са приети с резолюция на директора на СДВР на 10.12.2015 г., цитирани в оспорената заповед. По отношение на третия касационен довод - неправилна преценка на първоинстанционния състав за липса на съществено нарушение в процедурата по издаване на оспорения акт - в касационната жалба са представени бланкетни твърдения за липса на оценъчна дейност от страна на дисциплинарно - наказващия орган, които не кореспондират със съдържанието на оспореното решение. В последното са обсъдени всички съдържащи се в административната преписка доказателства и АС е направил въз основа на тях обоснован и законосъобразен извод относно спазването на административнопроизводствените правила от административния орган. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Страните не са претендирали разноски и такива не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение