Решение № 9783 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7427/2018 г.

Решение № 9783 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7427/2018 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на дружество [фирма] срещу решение № 1864/22.03.2018 г., постановено по адм. д. № 11576 по описа за 2017 г. на Административен съд – София град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяната му, решаване на спора по същество чрез уважаване на исковата претенция в пълен размер от 5000 лв- преддтавляващи вреди под формата на пропуснати ползи от нецаконосъборазни действия и бездействия на служителни на ответниците, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Агенция по геодезия, картография и кадастър София не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – Агенция по вписванията чрез процесуалния си представител оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административнва прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледаната по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1864 от 22.03.2018 г. Административиен съд – София град е отхвърлил иска на дружество [фирма] против АГКК и Агенция по вписванията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 5000 лв. под формата на пропуснати ползи, като е приел иска за неоснователен и недоказан. Съдът е приел, че макар по делото да са доказани незаконосъобразни действия на служители на ответниците, не е налице пряка причинно-следствена връзка между тях и твърдените вреди. От фактическа страна съдът е приел, че с постановление за възлагане на недвижим имот от 16.05.2016 г. на ЧСИ Р. Д. № 880 на КЧСИ с район на действие района на ОС Ловеч е придобита собствеността върху имот, находящ се в гр. Априлци, с идент. № 52218.530.699 с площ 62 кв м., ведно със сградата, построена в същия имот със същата площ и идент. № 52218.53.699. 1, съгласно КККР, одобрена със Заповед № РД-18-49/2007 г. на ИД на АГКК, последно изменена със Заповед на КД-14-1116/2012 г. на Началник СГКК Л.. На 25.11.2016 г. от дружеството е подадена молба за издаване на скица до СГКК Ловеч с приложен документ за платена държавна такса и приложен препис от документ за собственост. Издадена е скица № 15-589104 от 29.11.2016 г. от СГКК Ловеч, в която документът за собственост е отразен с рег. № 3073/30.08.2016 г. на СВ гр. Троян и не е отразено наличието на сграда. При оспорване на съдържанието на скицата, е налице прекратяване на съдебното производство, като с Определение № 9418/17.07.2017 г. на ВАС делото е изпратено като преписка на АГКК за отстраняване на установените грешки в съдържанието на скицата по административен ред. В тази връзка е извършена проверка, приключила с писмо № 11-9/10.08.2017 г. на ИД на АГКК, с което жалбоподателят е уведомен, че следва да има идентичност между документите за собственост, отразени в съответната служба по вписванията и отразяванията на същите в скиците. Уведомен е, че неотразяването на сградата се дължи на припокриването й с границите и площта на имота, което представлява софтуерен проблем. Уточнено е обаче, че в издадената скица следва да бъдат отразени в отделна графа съществуването на сгради и тяхното предназначение, което в процесния случай не е налице, поради което следва да бъде издадена допълнителна такава. Скица с тези данни е издадена на 10.10.2017 г. В същата е отбелязана сградата в съответствие с изискванията на Наредба № РД-02-20-4/11.10.2016 г. Като титул за собственост е отбелязан документ рег. № 3043/30.08.2016 г., съгласно документа за собственост, представен от заявителя. С предварителен договор от 01.12.2017 г. жалбоподателят е уговорил покупко-продажба на имота. При проверка на документите е установено, че номерът на партидата от Служба по вписванията гр. Троян е различен – рег. № 3073/30.08.2016 г. от този, отразен на копията, находящи се у жалбоподателя, които представляват предоставените му преписи от същата служба. Грешката е отстранена с писмо от 22.12.2017 г., като на жалбоподателя е изпратен препис с верния номер, находящ се в СВ Троян. С последното се е наложило отново да бъде коригирана скицата досежно номера на партидата на документа за собствеността, като към датата на подаване на допълнителна искова молба с увеличаване на размера на цената на иска, е налице отказ. Според административния съд, първото незаконосъобразно действие е издаването на скица от Служба по геодезия и кадастър гр. Ловеч, в която не е отразена сградата в имота и е посочено грешен документ за собственост. От установеното по делото се доказва, че действително е налице скица от 29.11.2016 г. от Служба по геодезия, картография и кадастър Ловеч с невярно съдържание. Същото е установено по надлежния ред, като нередовностите са отстранени така, както са заявени, едва на 10.10.2017 г. Последното е реализирано вследствие от проведеното съдебно производство, което макар и приключило с оставяне на жалбата без разглеждане, е довело до указания до ИД на АГКК за издаване на допълнителна скица. Съдът е развил съображения, че качеството на софтуера и невъзможността му да отбележи наличието на сграда, на първо място, не може да се вмени във вина на ищеца, а на второ място - не се явява единствена причина за ненадлежно отразяване на сградата, което е било възможно и е следвало да бъде отразено по реда на текста от цитираната Наредба. С последното би била постигната целта на жалбоподателя да има коректно издадена скица с два идентификатора – за имот, и за сграда. Съдът е приел за неоснователно възражение на СГКК и приема, че безспорно е налице грешка в скицата от 29.11.2016 г., която не се дължи на поведението на ищеца. Съдът правилно е приел, че това представлява незаконосъобразно действие от страна на служител при СГКК Ловеч и такъв характер има последващо незаконосъобразно бездействие, което е приключило към момента на издаване на скицата от 10.10.2017 г. Правилно съдът и посочил в мотивите си при заявлението за корекция на номера на акта за собственост, е следвало да бъде извършена проверка на какво се дължи несъответствието в партидния номер, подаден като информация в СКГГ Ловеч от Служба по вписванията Троян и този, отразен на документа за собственост, представен от собственика. Установено е било, че първоначално нанесеният в скицата номер е верният, именно той е бил изписан на документа, съхраняван в Служба по вписванията Троян, поради което е бил подаден като информация за отразяване в скицата в СГКК Ловеч. Молбата на заявителя е била за поправка на този номер, поради допусната грешка от служители при другия орган – Служба по вписванията Троян и издаването на преписи с грешен номер. По делото е било установено, че екземплярът постановлението за възлагане, предоставен на ищеца е с грешен номер. С този екземпляр собственикът се е сдобил от Службата по вписване при РС Троян, като такъв е изготвен и му е предоставен. Последното представлява действие на служител при администрацията на Агенция по вписванията, което съдът приема обосновано и правилно е приел за незаконосъобразно. Във връзка с вредите, които се претендират - невъзможност да се ползва имота по предназначение, да се осъществява търговска дейност и да се реализират приходи от същата, невъзможност да се отдава имотът под наем, както и да се ползва по предназначение като търговски обект, поради невъзможност да се постави водомер, съдът обосновано и правилно е приел, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между същите и установените незаконосъобразни действия и бездействия на служителите на ответника. Правилно се приема, че заплащането на следващите се данъци за имота е последица от прилагане на закона, доколкото данъчните задължения се установяват със закон. Относно твърдението за невъзможност имотът да се ползва по предназначение съдът обосновано и правилно е заключил, че това твърдение е останало недоказано в хода на производството по делото, доколкото ищецът сам не го е декларирал във връзка с облагането по ЗМДТ, а и други доказателства в тази връзка не са представени. Липсват доказателства ищецът е искал подмяна или поставяне на водомер и това да е отказано поради непредставяне на точен от гледна точка на съдържание титул за собственост. Съдът обосновано е приел, че имотът е обект на наемен договор от 2017 г. и това сочи, че същият не е останал извън гражданския оборот, както се твърди в исковата молба. Неправилно е решението в частта, с която е възложена отговорност за разноски върху ищеца за отхвърляне на исковата претенция, като същият е осъден да заплати на Агенция по вписванията такива в размер на 300 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 10 ЗОДОВ в редакцията на закона, действаща към момента на постановяване на съдебното решение ищецът не носи отговорност за разноски при пълното отхвърляне на исковата претенция под формата на адвокатско възнаграждение или възнаграждение за юрисконсулт. В тази част решението е неправилно и следва да се отмени. Водим от изложеното, Върховният административен съд