Решение № 7806 от 11.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 441/2010 г.

Решение № 7806 от 11.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 441/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областния управител на Област София чрез процесуалния си представител, против решение № 41/09.10.2009 г., постановено по адм. дело № 2319/2009 г. на Административен съд - София-град. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По-конкретно, сочи се, че решаващият съд се е произнесъл при превратно интерпретиране на фактическата обстановка. Твърди се, че подаваните заявления нямат самостоятелен характер поради това, че са част от неприключило административно производство и не е било наложително изрично произнасяне по тях, поради което мълчаливия отказ е бил законосъобразен. Ответникът - Димитър Николов Милев от гр. София не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва становището, че решението на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска, е осъден областния управител на област София, в 7 дневен срок от съобщаването за влязлото в сила съдебно решение да предостави на Димитър Николов Милев от гр. София исканите от него копия от протоколи от заседанията на комисията и/или взетите решения по поставения въпрос, както и от докладните записки и становищата на експертите по преписки с вх. № РД-97-00-6853 и № РД-97-00-6856 от 1998 г. Със същото решение е отхвърлено искането на Димитър Николов Милев от гр. София за предоставяне на информация от страна на Областния управител кои служители са работили по преписки с вх. № РД-97-00-6853 и № РД-97-00-6856 от 1998 г. За да постанови този правен резултат съдебният състав е приел, че в случая областния управител на област София не е изпълнил пряко произтичащото от на чл. 34, ал. 1 от АПК, съгласно който административният орган е длъжен да осигури на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки или - според техническите възможности - копия за тяхна сметка и е обосновал извод, че искането на Димитър Николов Милев за предоставяне на копия от протоколи, решения, становища и ДР. документи по преписката се е явявало допустимо и е следвало да бъде осигурена на лицето такава възможност. Така установеното пасивно поведение съдът е квалифицирал като неоснователно бездействие по смисъла на чл. 257, ал. 1 от АПК. Като разгледа и обсъди доказателствата по делото и твърденията на страните, касационната инстанция намира, че решението на административния съд е правилно. Фактическата обстановка е установена от първоинстанционният съд правилно и спор по нея между страните няма. Същата се подкрепя изцяло от събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал. Предмет на касационно оспорване са направените въз основа на установените фактически положения правни изводи на решаващия съд за наличие на неоснователно бездействие на областния управител на област София да изпълни пряко произтичащото от чл. 34, ал. 1 от АПК задължение. Несъстоятелни се явяват, на първо място, доводите за необоснованост на решението, изразяващи се в превратно интерпретиране на относими доказателства и неизясняване на спора от фактическа страна при постановяване на съдебния акт. Видно от мотивите на решението, съдът в съответствие с приложимото право е обсъдил обстойно фактите от значение за предмета на делото, както и доводите и възраженията на ответника по жалбата, инвокирани в първоинстанционното производство. Обстоятелствата, на които се позовава касаторът, не обуславят извод за отмяна на съдебното решение, тъй като по същество доводите са същите които са правени и в първоинстанционното разглеждане на делото и които подробно са обсъдени в мотивите на съдебното решение. Освен това с касационната жалба не се представят други доказателства, които биха променили крайния правен резултат. Като е приложил точно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, въз основа на релевантните доказателства, решаващият съд е достигнал до обоснован извод за неправомерно бездействие на административния орган. На следващо място, не се споделят оплакванията на касационния жалбоподател за допуснати съществени процесуални нарушения досежно неконституиране на заинтересовани страни. Дори да се приеме, че е допуснато нарушение на административно-производствените правила във визирания аспект, то не е от категорията на съществените, които да обуславят отмяна на съдебния акт само на това основание. Дори да има и други заинтересовани страни, техните права по никакъв начин не са накърнени с неучастието им в това производство, тъй като те могат да упражнят самостоятелно правата си, ако преценят, че са им засегнати, а още повече, че и съдебният акт няма отношение към тях и не прегражда субективните им потестативни права. При това положение съдът намира за правилни от гледна точка на материалното право и съответни на доказателствата по делото правните изводи на първостепенния съд за нарушение на нормативно задължение, спрямо което административният орган не е проявил изискуемата от закона активност по задължение, пряко произтичащо от нормативен акт. Това неоснователно бездействие по смисъла на чл. 257, ал. 1 от АПК следва да бъде преустановено, като се осъди органа да извърши дължимото действие, в какъвто смисъл се е произнесъл административния съд. По изложените съображения, настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение е обосновано, постановено в съответствие са материалноправните разпоредби и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК