Решение № 11888 от 20.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София срещу решение 5493/29.09.2021 г., постановено по адм.д. 1666/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен ревизионен акт Р-22221020002070-091-001/19.10.2020 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, с който на Фило София 2012 ООД е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди от м.08.2019 г. до м. 12.2019 г. в размер на 71 485 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 6511, 27 г., потвърден с решение 1901/15.12.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна Фило София 2012 ООД изразява становище за неоснователност жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със заповед за възлагане на ревизия Р-22221020002070-020-001/10.04.2020 г., изменена със заповед Р-22221020002070-020-002/12.08.2020 г., издадени от Т. Недялкова, началник на сектор Ревизии в дирекция Контрол в ТД на НАП София, е възложено извършването на ревизия на Фило София 2012 ООД за определяне на задълженията му по ЗДДС за данъчни периоди 01.06.2017 г. 31.12.2019 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на данъчните задължения на дружеството, и на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на дружеството е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. Изготвен е ревизионен доклад Р-22221020002070-092-001/02.10.2020 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-22221020002070-091-001/19.10.2020 г., с който на дружеството са установени допълнителни задължения по ЗДДС за ревизираните периоди от м.08.2019 г. до м.12.2019 г. в общ размер от 71 485 лв. и лихви в размер на 6511, 27 лв., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който с решение 1901/15.12.2020 г. е потвърдил ревизионния акт. При съобразяване на решението на решаващия административен орган, непризнатото право на приспадане на данъчен кредит е общо в размер на 71 585 лв. по фактури, издадени от Спейс 2018 ЕООД - фактури с 8/06.08.2019 г., 13/08.08.2019 г., 22/16.08.2019 г., 29/22.08.2019 г., 36/29.08.2019 .г, 43/02.09.2019 г., 47/03-09-2019 г., 51/04.09.2019 г., 55/05.09.2019 г., 61/10.09.2019 г., 63/11.09.2019 г., 68/12.09.2019 г., 72/17.09.2019 г., 75/18.09.2019 г., 78/20.09.2019 г., 83/25.09.2019 г., 86/30.09.2019 г., 87/01.10.2019 г., 90/02.10.2019 г., 94/03.10.2019 г., 96/08.10.2019 г., 98/09.10.2019 г., 100/10.10.2019 г., 102/14.10.2019 г., 104/15.10.2019 г., 106/18.10.2019 г., 108/21.10.2019 г., 110/22.10.2019 г., 112/01.11.2019 г., 119/04.11.2019 г., 124/05.11.2019 г., 128/06.11.2019 г., 130/08.11.2019 г., 131/12.11.2019 г., 132/15.11.2019 г., 132/15.11.2019 г., 133/19.11.2019 г., 134/23.11.2019 г., 135/26.11.2019 г., 136/29.11.2019 г., 138/03.12.2019 г., 143/10.12.2019 г., 146/13.12.2019 г., 149/18.12.2019 г., 150/19.12.2019 г., 151/20.12.2019 г., 152/23.12.2019 г., 153/27.12.2019 г., 154/27.12.2019 г., 155/30.12.2019 г., 157/31.12.2019 г., 158/31.12.2019 г., с предмет на доставката рекламна кампания, промоционна кампания, рекламна услуга. Установено е Фило София 2012 ООД е декларирал като дейност експлоатация на нощно заведение дискотека "Карусел". Ревизиращият екип е приел, че доставчикът и ревизираното дружество са представили копия от фактурите, издадени от Спейс 2018 ЕООД, в които като предмет на доставките е отразено промоционна кампания, рекламна кампания, извършени рекламни услуги. Отбелязано е, че в представените задания и приемо-предавателни протоколи не се съдържа различна информация от посочените данни във фактурите. Ревизиращите органи са установили, че ревизираното дружество е ползвало право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Спейс 2018 ЕООД общо в размер на 71 485, 00 лв. за данъчните периоди от м. 08. 2019 г. до м. 12. 2019 г. Органите по приходите са приели, че не са представени достатъчно доказателства, които да доказват реалността на извършените от сочения доставчик услуги. Налице е абсолютна симулация на доставките, по фактурите, издадени от Спейс 2018 ЕООД, и предметът на доставките въобще не е налице, поради което са приели, че не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1, във чл. 9 от ЗДДС за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 71 485 лв. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, той е отменен с решение 5493/29.09.2021 г. на Административен съд София град, постановено по адм.д. 1666/2021 г. Съдът е приел, че са представени придружаващи документи - задания и приемо-предавателни протоколи. Представен е рамков договор от 23.07.2019 г., сключен между Фило София 2012 ООД като възложител и Спейс 2018 ЕООД като изпълнител, отразени са извършени плащания в брой, налични са фискални касови бонове към фактурите. Приел е, че отказът на право на данъчен кредит е в резултат на недоказани доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Наличието на доставка (данъчно събитие) е основополагаща предпоставка за задействане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване правото на данъчен кредит Приел е, че по спорния между страните въпрос органите по приходите са формирали незаконосъобразен извод относно процесните 51 броя фактури, издадени от Спейс 2018 ЕООД с данъчна основа 357 425 лв. и начислен ДДС в размер на 71 485 лв., с предмет "рекламна кампания, промоционална кампания, рекламна услуга". Приел е, че по делото са събрани доказателства, от които да се обоснове единствено възможния извод, т. е. да се приеме за проведено успешно пълно и главно доказване на този факт от страната за която е изгоден (оспорващия), че услугата, за която са съставени процесните фактури, е реално осъществена. Такива доказателства са представени от жалбоподателя в хода на ревизионното производство, в процеса по административно обжалване на ревизионния акт, както и в съдебното производство. Фактурите са били осчетоводени при дружеството жалбоподател както следва: за начисленото задължение към доставчика: Д-т счет. с/ки 602 Разходи за външни услуги /дан. основа/, Д-т счет. с/ка 4531 Начислен данък за покупките /ДДС/, К-т счет. с/ка 401 Доставчици /обща стойност/ за извършените плащания към доставчика, Д-т счет. с/ка 401 Доставчици, К-т счет. с/ка 501 Каса в лв. Разплащането по фактурите е извършено в брой, налични са разплащателни документи - фискални касови бонове. Счетоводните операции, показани по-горе са намерили отражение в хронологични дневници на съответните счетоводни сметки за периода. Фактурите са отразени в дневниците за покупки, респективно в СД за ДДС на Фило София 2012 ООД през съответния данъчен период и по тях е ползван данъчен кредит от дружеството. Съгласно приложените по делото документи, процесните фактури са издадени въз основа на рамков договор от 23.07.2019 г., сключен между Фило София 2012 ООД като възложител и Спейс 2018 ЕООД като изпълнител като съгласно чл. 1 възложителят възлага, а изпълнителят приема срещу възнаграждение и при условията на настоящия договор да извършва рекламни услуги по предварителна поръчка на възложителя. Към фактурите има съставени задания и приемо-предавателни протоколи. Приел е, че от писмените доказателства, представени от данъчно задължените лица, които независимо, че са частни документи, може да се направи логично обоснован извод, че именно посоченото дружество доставчик е извършило уговорените рекламни услуги, съответно получили са надлежно плащане за тях. В този смисъл съдът е приел за незаконосъобразен извода на органа по приходите, че реалността на доставката не е доказана. Решението е неправилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал неправилни правни изводи. С решение 5493/29.09.2021 г., постановено по адм.д. 1666/2021 г. по описа на Административен съд София град, е отменен ревизионен акт Р-22221020002070-091-001/19.10.2020 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, с който на Фило София 2012 ООД е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди от м.08.2019 г. до м. 12.2019 г. в размер на 71 485 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 6511, 27 г., потвърден с решение 1901/15.12.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София. Установено е от заключението на изслушаната от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза по делото, че посочените фактури са намерили отражение в дневниците за продажби и в справките декларации по ЗДДС. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд за доказана реалност на доставките по процесните фактури, което се установява от събраните по делото доказателства. При съобразяване на идентичния предмет на доставките по процесните фактури, както и на идентичните доказателства, ще бъдат направени общи правни изводи по отношение на всички процесни фактури. При съобразяване на обстоятелството на необходимост от яснота по отношение на представените доказателства, тази съдебна инстанция възприема подхода и на посочване на събраните доказателства, избран както в решението на първоинстанционния съд, така и в касационната жалба. Като предмет на доставка по процесните фактури е посочено промоционна кампания, рекламна кампания, извършени рекламни услуги. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗДДС, фактурата задължително съдържа: наименование на документа; пореден десетразряден номер, съдържащ само арабски цифри, базиран на една или повече серии в зависимост от отчетните нужди на данъчно задълженото лице, който идентифицира фактурата уникално; дата на издаване; име и адрес на доставчика; идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на доставчика, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - когато доставчикът е нерегистрирано по този закон лице, име и адрес на получателя по доставката, идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на получателя, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - когато получателят е нерегистрирано по този закон лице, идентификационен номер за целите на ДДС - когато получателят е регистриран в друга държава членка, друг номер за идентификация на лицето, когато такъв се изисква съгласно законодателството на държавата, където е установен получателят; количеството и вида на стоката, вида на услугата; датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката, или датата, на която е получено плащането; единичната цена без данъка и данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки и намаления, ако те не са включени в единичната цена; ставката на данъка, а когато ставката е нулева - основанието за прилагането й. В член 226 от Директива 2006/112 се уточнява, че доколкото не е предвидено друго в специалните разпоредби на тази директива, за целите на ДДС само посочените в този член данни задължително трябва да са посочени във фактурите, издадени в съответствие с член 220 от същата директива. Оттук следва, че за упражняването на правото на приспадане на ДДС държавите членки нямат възможност да въвеждат условия относно съдържанието на фактурата, които не са изрично предвидени в разпоредбите на Директива 2006/112 (в този смисъл решение от 15 юли 2010 г.). Член 226, точка 6 от Директива 2006/112 изисква фактурата да съдържа данни за обхвата и естеството на предоставените услуги. Следователно текстът на тази разпоредба указва, че е задължително да се уточнят обхватът и естеството на предоставените услуги, но не уточнява, че е необходимо изчерпателно да се опишат конкретните предоставени услуги. Целта на данните, които задължително трябва да фигурират във фактурата, е да могат данъчните административни органи да контролират плащането на дължимия данък и ако е необходимо, наличието на право на приспадане на ДДС. Ето защо именно през призмата на тази цел трябва да се провери дали фактури като процесните отговарят на изискванията по член 226, точка 6 от Директива 2006/112. В процесния случай описанието на услугите е толкова общо, че не изглежда да посочва обхвата на предоставените услуги. Ето защо това описание не отговаря на изискванията по член 226, точка 6 от Директива 2006/112. На второ място, член 226, точка 7 от Директива 2006/112 изисква фактурата да съдържа датата на извършване или приключване на доставката на услуги. Това изискване също трябва да се тълкува през призмата на целта, която е преследвана с предвиждането на данни, които задължително да фигурират на фактурата, като залегналите в член 226 от Директива 2006/112, и която е да могат данъчните административни органи да контролират плащането на дължимия данък и ако е необходимо, наличието на право на приспадане на ДДС. В този смисъл датата на предоставяне на услугите, предмет на посочените фактури не позволява да се провери кога настъпва пораждащото данъка събитие и следователно да се определят данъчните разпоредби, които трябва да се приложат от времева гледна точка към сделката, до която се отнася този документ. Ето защо, за да бъдат изпълнени изискванията по член 226, точка 7 от Директива 2006/112, е задължително тези периоди да бъдат посочени във фактурите, които се отнасят до посочените доставки. В тази насока е нужно да се отбележи, че процесните фактури, не уточняват периода на отчитане и следователно не дават възможност да се определи периодът, до който се отнасят въпросните отчитания. Оттук се налага изводът, че фактура, която съдържа само посоченото описание, без изобщо да уточнява начална дата на периода на отчитане, не отговаря на условията по член 226, точка 7 от Директива 2006/112. При съобразяване на тези обстоятелства, съдът трябва да провери дали представените от дружеството приложения дават по-подробно описание на услугите и могат по силата на член 219 от споменатата директива да се третират като фактура в качеството на документи, които изменят и се отнасят специално и недвусмислено за първоначалната фактура. Това обстоятелство не е налице, доколкото подобна информация не се съдържа и в представените приемо-предавателни протоколи. По изложените дотук съображения следва извода, че фактури, които съдържат само посоченото описание, като процесните, не отговарят на изискванията по точка 6 от този член и че фактури, които съдържат единствено подобно описание, не отговарят на изискванията нито по точка 6, нито по точка 7. Следва да се установят последиците за упражняването на правото на приспадане на ДДС в случай на неспазване на член 226, точки 6 и 7 от Директива 2006/112. Що се отнася до материалноправните предпоставки за възникване на правото на приспадане на ДДС, от член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че стоките или услугите, за които се иска да бъде признато това право, трябва впоследствие да се използват от данъчнозадълженото лице за нуждите на облагаемите сделки, които самото то е сключило, и да са му били доставени от друго данъчнозадължено лице (в този смисъл решение от 22 октомври 2015 г., PPUH Stehcemp. Колкото до формалните предпоставки за упражняване на това право, от член 178, буква а) от Директива 2006/112 следва, че упражняването му зависи от притежаването на фактура, съставена в съответствие с член 226 от тази директива (в този смисъл решения от 1 март 2012 г., Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. Wąsiewicz, C280/10 и от 22 октомври 2015 г., PPUH Stehcemp). Оттук следва, че данъчната администрация не може да откаже правото на приспадане на ДДС просто със съображението, че дадена фактура не отговаря на изискванията по член 226, точки 6 и 7 от Директива 2006/112, ако тя разполага с всички данни, за да провери дали материалноправните предпоставки, свързани с това право, са изпълнени, какъвто не е процесния случай. В този смисъл данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. Тази констатация се потвърждава от член 219 от Директива 2006/112, съгласно който всеки документ или съобщение, което изменя и се отнася специално и недвусмислено за първоначалната фактура, се третира като фактура. В тази насока следва да се подчертае, на първо място, че данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (вж. в този смисъл решение от 27 септември 2007 г., Twoh International). Данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това (решение от 15 септември 2016 г., Barlis 06 Investimentos Imobiliários e Turísticos). Следователно данъчнозадълженото лице е длъжно да представи обективни доказателства, че стоките и услугите действително са му били доставени от данъчнозадължени лица за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки, по отношение на които то действително е платило ДДС. Тези доказателства могат да включват по-специално документи, държани от доставчици на стоки или услуги, от които данъчнозадълженото лице е придобило стоки и услуги и за които е платило ДДС, което в процесния случай не е сторено. От събраните по делото доказателства не се установява реалното извършване на услугите, посочени в процесните фактури. Това, което определя предмета на спора е относно наличието на реалност на доставката по процесните фактури, като отговорът на този въпрос следва да бъде даден след анализ на събраните по делото доказателства и приложимите правни разпоредби. Това е така предвид и обстоятелството, че самият факт на издаване на фактурите, тяхното счетоводно отразяване в съответните регистри и извършването на плащане по тях не е достатъчно и необходимо условие, за да се приеме, че е налице реалност на доставките по същите. Това е обстоятелство, което несъмнено произтича от анализа на приложимите правни разпоредби, регламентиращи предпоставките относно правото на приспадане на данъчен кредит. Правото на приспадане на данъчен кредит е определено в чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Следователно, правото на приспадане на данъчен кредит във всеки случай предполага наличието на осъществена доставка на стоки или услуги. Освен това чл. 68, ал. 1 от ЗДДС предполага правото на приспадане на данъчен кредит за получени от лицето стоки или услуги по облагаема доставка. Облагаема доставка съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Напълно идентична в тази насока е и разпоредбата на чл. 178 от директивата 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (директивата), съгласно която, за да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, той трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220 236 и членове 238, 239 и 240. От своя страна, съгласно чл. 168, б. а доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице. Следователно, и съгласно чл. 178, вр. чл. 168 от директивата съществува изискването лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит да е получател на доставката или услугата, а другото данъчнозадължено лице да е реалния доставчик на доставката на стока или услуга. В тази връзка, както се посочи и по-горе, самото издаване на фактурите не е достатъчно, за да обоснове реалност на документираните с тях доставки на услуги. Действително, процесните фактури са издадени, същите са представени като доказателство по спора, това е и обстоятелство, по което страните не спорят. Както и се посочи по-горе в мотивите на настоящото решение, за признаване правото на приспадане на данъчен кредит съществува изискването лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит да е получател на доставката или услугата, а другото данъчнозадължено лице да е реалният доставчик на доставката на стока или услуга. В тази връзка се прави и извода, че от събраните по делото доказателства не може да се установи, че именно търговското дружество, посочено като доставчик на услугите по процесните фактури е извършило посочените доставки на услуги. Както се посочи и по-горе в мотивите на настоящото решение спорен по делото е въпросът за реалното получаване на фактурираните доставки на услуги от жалбоподателя именно от посоченото търговско дружество, а от събраните по делото доказателства несъмнено се установява обстоятелството, че това не е така. Няма представени доказателства за притежавани собствени, както и наети активи за извършване на услугата. Реалността на доставките по процесните фактури би следвало да бъде преценявана с оглед на обстоятелството, че реалното извършване на услугите предполага наличието на доказателства за това, а именно наличието на дадени указания относно вида на услугите, на посочени от възложителя изисквания по отношение изпълнението на услугите, доказателства за резултат от изпълнението на услугите. Действително, отказът за право на приспадане на данъчен кредит не би могъл да бъде основан с липсата на представена информация от страна на предходен доставчик. Данъчнозадълженото лице, което иска приспадане на ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените за това условия. То е длъжно да представи обективни доказателства, че стоките и услугите действително са му били доставени от данъчнозадължени лица за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки и, по отношение на които то действително е платило ДДС. Тези доказателства могат да включват документи, държани от доставчици на стоки или услуги, от които данъчнозадълженото лице е придобило стоки и услуги, за които е платило ДДС (в този смисъл решение на съда на Европейския съюз от 21 ноември 2018 г. по дело С-664/16). Такива доказателства не са представени от жалбоподателя в хода на ревизионното производство, не са представени в хода на производството пред тази съдебна инстанция. От събраните по делото доказателства се установява, че органите по приходите са предприели всички възможни процесуални средства, както и че са събрали всички относими доказателства относно установяване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Други процесуални средства, различни от осъществените и предприети от органите по приходите, всъщност не съществуват и не са предвидени в ДОПК. Следователно юридическият факт, с който законът свързва задължението на доставчика за начисляване на ДДС и от друга страна възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, е възникването на данъчното събитие. Съобразно чл. 25, ал. 1 от ЗДДС данъчно събитие е доставката на услуги, извършена от данъчнозадължени лица по този закон, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост или друго вещно право върху стоката, а според чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 от ЗДДС), като съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и за регистрираното лице възниква задължение да го начисли. Субективното право на получателя по доставката да приспадне заплатения от него на доставчика ДДС като данъчен кредит не може да възникне, ако не е доказано по несъмнен начин, че фактурираните стоки са доставени и фактурираните услуги са реално осъществени. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква на основание чл. 69 и чл. 71 от ЗДДС, само когато доставката, по която това право се претендира, е реално извършена. Съотнесени към събраните по делото доказателства, тези изводи, обосновават извода за недоказана реалност на доставките по процесните фактури. Следователно данъчнозадълженото лице е длъжно да представи обективни доказателства, че услугите действително са му били доставени от лицето, посочено като доставчик за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки, по отношение на които то действително е платило ДДС, което обстоятелство не беше доказано в производството пред тази съдебна инстанция. Както се посочи и по-горе в мотивите на това решение, правото на приспадане на ДДС зависи от изпълнението както на материалноправни, така и на формални условия. Що се отнася до материалноправните условия, от член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да може да се ползва от право на приспадане, заинтересованото лице трябва, от една страна, да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива. От друга страна, това лице трябва, нагоре по веригата, да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от друго данъчнозадължено лице, а надолу по веригата да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки. Качеството данъчнозадължено лице на доставчика на стоките или услугите спада към материалноправните условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). По отношение на последиците от липсата на установяване на действителния доставчик на съответните стоки или услуги следва да се припомни, че режимът на приспадане цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. Следователно общата система на ДДС гарантира неутралитет от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз, правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки или за получени от тях услуги, използвани за целите на техните облагаеми доставки, представлява основен принцип на общата система на ДДС. Както Съдът на Европейския съюз многократно е постановявал, предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, когато материалноправните и формалните изисквания или условия, от които това право зависи, са изпълнени от желаещите да го упражнят данъчнозадължени лица (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Макар член 273, първа алинея от Директива 2006/112 да предвижда, че държавите членки могат да наложат наред с предвидените в тази директива задължения и други задължения, които те считат за необходими за осигуряване на правилното събиране на ДДС и предотвратяване на избягването на данъчно облагане, приетите от държавите членки мерки все пак не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на тези цели. Поради това съответните мерки не могат да бъдат използвани по такъв начин, че систематично да поставят под въпрос правото на приспадане на ДДС, а следователно и неутралността на ДДС (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet). Така Съдът на Европейския съюз е приел, че основният принцип на неутралност на ДДС налага приспадането му за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните условия, дори и данъчнозадължените лица да не са изпълнили някои формални условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20. Следователно, щом разполага с информацията, необходима да се установи, че материалноправните условия са изпълнени, данъчната администрация не може да наложи във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък допълнителни условия, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Това би могло обаче да не е така, ако вследствие на нарушението на формалните изисквания се възпрепятства представянето на сигурни доказателства за изпълнението на материалноправните изисквания (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Такъв би могъл да е случаят, когато във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, не е посочен действителният доставчик, ако това възпрепятства установяването на този доставчик, а оттам и определянето дали той има качеството на данъчнозадължено лице, тъй като това качество представлява едно от материалноправните условия за правото на приспадане на ДДС (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet). От събраните по делото доказателства, обаче не се установява изпълнението на материално правните изисквания, доколкото на данъчната администрация не са били представени необходимите доказателства, за да провери тези изисквания. От представените приемо предавателни протоколи също не могат да бъдат установени конкретни факти и конкретни данни за приемане и предаване на вида на услугите. От събраните по делото доказателства също така не се установяват какви са били изискванията на възложителя относно възложените услуги. Няма писмени доказателства, от които да може да се установи как страните по договора са влезли в контакт, по какъв начин именно това търговско дружество, издател на процесните фатури, е било избрано за доставчик. Няма писмени доказателства относно това какви са били изискванията на жалбоподателя (възложител по процесните договори) във връзка с изпълнението на договора. Няма писмени доказателства, или доказателства за проведени разговори между страните по договора относно начина на формиране на цената за изпълнението на услугите, При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за незаконосъобразност на решението на първоинстанционния съд. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство, в размер на 9759, 58 лв. При съобразяване на направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение