Решение № 6772 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4327/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение № 12268/27.03.2026 г., постановено по адм. дело № 12508/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменен РА № Р-22221024006233-091-001/13.08.2025 г. на ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 1301/23.10.2025 г. на Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- София при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречието му с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен, тъй като фактическите констатации в него кореспондират със събраните и относими в хода на ревизията доказателства. В тази насока развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА, както и присъждане на осъществените разноски, от които държавна такса за касационното производство и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна - „СТИЛ-93“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. Дилова, изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Претендира разноски. Върховният административен съд – осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение обаче се основава на неправилна преценка на събраните доказателства, като е постановено в противоречие с приложимите за казуса материалноправни норми. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на РА № Р-22221024006233-091-001/13.08.2025 г. на ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 1301/23.10.2025 г. на Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- София при ЦУ на НАП. Така постановеното решение е неправилно. Първостепенният съд необосновано е игнорирал самостоятелното приложение на метода на чистата стойност на активите. Съдът е посочил, че определяща за пазарната цена на дяловете следва да е чистата стойност на активите, доколкото тя към съответната дата дава най-точна преценка за пазарната стойност на дяловете на дружеството, като допустимостта на един такъв подход е трайно възприета и в практиката на ВАС. В изготвената по делото експертиза и при анализ на посочения по-горе метод вещото лице е определило пазарна стойност на недвижимите имоти въз основа на реално осъществени сделки в район „Витоша“, кв. „Бояна“, като след приспадане на задълженията към 31.12.2019 г. е определена средна стойност на акция - 53,73 лв., което неправилно е игнорирано от съда. Доколкото в нея са използвани два алтернативни метода за оценка, правните изводи кой от тях да се кредитира е на съда, което в случая е довело до постановяване на неправилно решение. Съдът изцяло е приел комбинираната стойност, даваща 90% превес на приходния подход, при който е определен пазарен наем, независимо че между апорта и продажбата на акциите са изминали по-малко от два месеца, поради което е неотносим по съществото на спора. Съдът неправилно се обосновава с неоспорването на стойността на апортната вноска от ревизиращите, което се явява сред основните мотиви за отмяна на РА. В случая е налице противоречие в съдебното решение, защото от една страна е посочено, че стойността от 2 550 300,00 лв. на акциите от капитала, които дружеството получава срещу апорта са отразени в устава на „ВАРНА МОДА“ АД и в счетоводни записи, от друга страна и съдът и експертизата приемат, че не са настъпили съществени промени на цената между апорта и продажбата на акциите. В същото време възприема определената такава в размер на 32 лв./акция. В противоречие с постановената отмяна на РА, в мотивите на обжалваното решение е посочено, че от жалбоподателя не са ангажирани доказателства, а и проведената по делото експертиза не доказва нито настъпило дисконтиране на паричните потоци на „ВАРНА МОДА“ АД, нито на нетната стойност на активите. Налице е неправилна отмяна на РА за 2019 г., както и за 2020 г. и 2022 г., където корекциите произтичат от приспадната данъчна загуба във връзка с допълнителното установено задължение за 2019 г. От изложеното следва да се приеме, че са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови отхвърляне на жалбата срещу административния акт. При този изход на спора и заявена претенция за това на касационния жалбоподател, на НАП (виж § 1, т. 6 от ДР на АПК) се следва присъждане на разноски за всички инстанции под формата на юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в общ размер на 11 937 евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,