Решение № 50181 от 3.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 1777/2021 г.

Решение № 50181 от 3.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 1777/2021 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Елеонора Чаначева Производството е по чл. 290 ГПК. "Баумаш -70" ЕООД /н/, представляван от синдика на дружеството - Г. Н. Г. е подал касационна жалба против решение № 260100 от 09.04.2021 г. по т. дело № 31/2021 г. на Пловдивски апелативен съд. Касаторът е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По-конкретно e изложено разбирането за необоснованост на решението, поради приетото от съда, за това, че разпоредбата на чл. 164, ал. 4 ДОПК се явява специална по отношение на чл. 685 и чл. 688 ТЗ. Изложени са подробни доводи в противен на това разбиране смисъл. Ответниците по касационната жалба не са заявили становище по съществото на спора. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С решението, предмет на обжалване, състав на ПАС е потвърдил решение № 260130 от 16.11.2020 г. по т. дело № 632/2019 г. на ПОС, с което са отхвърлени исковете на "Баумаш – 70" ЕООД /н/- кредитор на несъстоятелността, с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ - да бъде признато за установено по отношение на НАП, [населено място] и "Палас – 27" ЕООД, [населено място] / н/, че не съществува вземането на НАП, [населено място] за данък върху разходите за превозни средства за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2015 г., ДДС за периода 01.03.2012 г. – 31.12.2015 г., корпоративен данък за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2015 г., главница в размер на 153150. 65 лв., публични вземания, ведно със законната лихва, считано от 26.04.2019 г. до окончателното й изплащане и лихви в размер на 87266. 86 лв., изчислени до 25.04.2019 г., от които 70333. 85 лв., лихви, възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност и лихви 169333. 01 лв., възникнали след датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност за периода 24.03.2018 г. - 25.04.2019 г., които вземания са дължими и възникнали в периода 01.01.2011 г. – 31.12.2015 г., установени с РА № Р-16001617001091-091-001 от 14.03.2019 г. на ТД на НАП Пловдив и са включени в списък на приетите вземания, одобрен с определение № 1526 от 18.07.2019 г., постановено по т. дело № 324/2017 г. на Окръжен съд Пловдив, обявено по партида на длъжника на 22.07.2019 г. За да постанови този резултат, съставът на ПАС е обсъдил доказателствата по делото, установяващи възникването и развитието на производството по несъстоятелност, като е констатирал, че с решение от 23.03.2018 г. по т. дело № 324/2017 г. на ОС - Пловдив е открито производство по несъстоятелност на "ПАЛАС – 27" ЕООД, [населено място], както и че с решение от 15.10.2018 г., дружеството е обявено в несъстоятелност. Съставът е приел, че НАП като кредитор на "Палас – 27" ЕООД е предявил една част от публичните вземания за данъци /18132. 36 лв., от които главница - 12814. 82 лв. и лихви, до 13.04.2018 г. в размер на 5317. 54 лв., установени с подадени от длъжника декларации по ЗДДС и ЗКПО в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като те са били включени в списъка на приетите вземания, съставен от синдика на основание чл. 686, ал. 1 ТЗ, одобрен с определение № 1211/04.07.2018 г. по т. дело № 324/2017 г. на ОС - Пловдив и съответно ги е изключил от процесните вземания. По отношение на спорните вземания - предмет на иска -съдът е разграничил сумите, формиращи главница – 153150. 65 лв. включваща данък върху разходите за превозни средства за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2015 г., данък върху добавената стойност за периода 01.03.2012 г. – 31.12.2015 г., корпоративен данък за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2015 г. от сумите, представляващи лихви в размер на 87266. 86 лв., изчислени до 25.04.2019 г., от които 70333. 85 лв., лихви, възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност и лихви 16933. 01 лв., възникнали след датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност за периода 24.03.2018 г. - 25.04.2019 г., както и законна лихва, считано от 26.04.2019 г. до окончателното й изплащане. Направен е извод, че за установяване на така разграничените суми по основание и размер е постановен и влязъл в сила ревизионен акт № Р – 16001617001091-091-001 от 14.03.2019 г. на ТД на НАП Пловдив, както и че исковите суми съвпадат с установените с цитирания ревизионен акт суми, след приспадане на посочените по-горе вземания, заявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, включени в списъка на приетите вземания. Съставът е отчел, че вземанията, предмет на иска по чл. 694, ал. 1, т. 3 ТЗ са били предявени от НАП с молба вх. № 14299/09.05.2019 г., синдикът ги е включил в списък на приетите вземания по чл. 688 ТЗ от 17.05.2019 г., като ищецът в настоящия спор е подал възражение, отхвърлено от ОС – Пловдив с определение № 1526/18.07.2019 г. Въззивният съд е изложил подробни съображения, с които е аргументирал защо определя чл. 164, ал. 4 ДОПК за специална норма, дерогираща действието на чл. 685 и чл. 688 ТЗ. Разбирането на състава е, че чл. 164, ал. 4 ДОПК регламентира единственото условие, при което публичните вземания трябва задължително да се включат в списъка на приетите вземания от синдика - това е осъществяването на ревизионното производство, сложен фактически състав, приключващ с влизане в сила на ревизионен акт, с който публичните вземания са установени по основание и размер. Другият решаващ извод на съда е, че при тази хипотеза приемането на вземанията е уредено по императивен начин. Мотивът на съда свързва този характер на уредбата с начина на приемане на разглежданата категория вземания- в каквато връзка е тълкувано и употребеното в разглежданата норма наречие "незабавно", чието смислово значение, съставът е определил като - веднага, бързо, без отлагане. Развито е и виждането за липсата на друга правна уредба за включването на публични вземания в списъка на синдика, във връзка, с което е обобщено, че разпоредбата на чл. 164, ал. 4 ДОПК включва в приложното си поле публични вземания, установени с ревизионен акт, отнасящи се за период преди решението за откриване на производство по несъстоятелност. Характеристиката на разпоредбите на чл. 164 ДОПК като специални по отношение на чл. 685 и чл. 688 ТЗ са обосновани от въззивния съд с вида на вземанията, особения ред за тяхното установяване, предполагащ и особен ред за включването им в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност. С определение № 480 от 19.08.2022 г. на ВКС, І т. о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса –"Може ли вземане на НАП, възникнало и дължимо за време, преди постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност и обявяване на длъжника в несъстоятелност но установено с ревизионен акт, след изтичане на сроковете чл. 685 и 688 ТЗ, да бъде предявено и прието за удовлетворяване в производство по несъстоятелност, след изтичане на императивните срокове, установени с разпоредбите на чл. 685 и 688 ТЗ?" След допускане на касационното обжалване бе постановено решение № 4 от 21.07.2022. по т. д. № 2475/20 г. на ВКС, І т. о., с което по реда на чл. 290 ГПК е даден отговор на аналогичен на така формулирания правен въпрос, а именно – "Следва ли публичните вземания, възникнали до датата на откриване производство по несъстоятелност, но установени с влязъл в сила акт след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ да бъдат предявени от НАП в рамките на тези преклузивни срокове" По този правен въпрос, с посоченият съдебен акт, ВКС, І т. о. е приел, че- "Публични вземания, възникнали до откриване производството по несъстоятелност, актът за установяване, на които е влязъл в сила след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, се предявяват от НАП в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ, респ. чл. 688, ал. 1 ТЗ, като се включват в списъка на приети вземания под условие. Съгласно чл. 688, ал. 1 предл. второ ТЗ, след изтичането на срока по чл. 688, ал. 1 пр. първо ТЗ, тези вземания не могат да се предявяват, съответно удовлетворяват в производството по несъстоятелност. Разрешението е аналогично и за случаите, когато вземанията са възникнали до откриване производството по несъстоятелност, но актовете за установяването им са и постановени, и влезли в сила след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Този извод е мотивиран със систематичното, лингвистичното и логическото тълкуване на чл. 685 ТЗ – чл. 688 ТЗ във връзка със специалните, по отношение тези на Глава 43-та от ТЗ, разпоредби на ДОПК при несъстоятелност. Мотивирано е, че историческото и логическо тълкуване на двете разпоредби – чл. 164, ал. 3 ДОПК и чл. 687, ал. 2 ТЗ – изключва чл. 687, ал. 2 ТЗ да съставлява " друго предвидено в закон " тъй като подобен извод би обезсмислил последващото приемане на чл. 164, ал. 3 ДОПК. При това, съотношението между разпоредбите на Част ІV на ТЗ и конкретно глава 43-та, в частта относно предявяване на вземанията, спрямо разпоредбата на чл. 164 ДОПК е съотношение на общ към специален закон, поради което е и правно несъстоятелно приложението на специалния да е изключено от разпоредба, съдържаща се в общия закон. Формулирането на чл. 164, ал. 3 ДОПК не оставя съмнение, че се касае за задължение на НАП за предявяване на вземанията, а не за право, неупражняването на което не влече каквито и да било негативни последици досежно удовлетворяването им. Ако би било право, а не задължение, разпоредбите на ТЗ следваше да предоставят и съответните гаранции за приемане на публичните вземания с права за публичния взискател, съответстващи на правата на кредиторите по чл. 685, ал. 1 ТЗ, без негативните последици, предвидени в чл. 688, ал. 3 ТЗ и чл. 730 ТЗ. По начало, от систематичното място на чл. 687 ТЗ, непосредствено след чл. 685 ТЗ и с оглед предвидения в чл. 686, ал. 1, т. 2 ТЗ срок, течащ от изтичане срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, за съставяне от синдика на списъка по чл. 687 ТЗ, е изводима волята на законодателя, чрез въведеното служебно задължение за синдика – обективно възможно до изтичането на срока, при влезли в сила актове за установяване на публични вземания – от търговските книги и от досиетата на работещите по трудово правоотношение - да гарантира максимална защита на тези два вида вземания в обществен интерес, включвайки ги, като предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, предоставящ най-много права на кредиторите на несъстоятелността. Предоставянето на тия права за публичния взискател, по отношение служебно вписани – ако би се приело такова тълкуване на чл. 687, ал. 2 ТЗ - след срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ публични вземания, не може да бъде изведено нито от разпоредбите на ТЗ, нито от разпоредбите на ДОПК. В подкрепа на извода за дължимо от НАП предявяване на публично вземане, при невлязъл в сила акт за установяването му, са и разпоредбите на чл. 164, ал. 4 и ал. 5 ДОПК. Достигнат е извод, че ако не би било нужно предявяване на установено публично вземане, възникнало до откриване на производството по несъстоятелност, при все още невлязъл в сила акт за установяването му, чл. 164, ал. 5 ДОПК би изгубил смисъл. При това, чл. 164, ал. 5 ДОПК препраща към удовлетворяване по реда на чл. 725, ал. 1 ТЗ, т. е. включване публичното вземане, макар под условие, в първоначалното разпределение, каквито права не му гарантира служебно включване в списъци след срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ. Разпоредбата на чл. 164, ал. 4 ДОПК от своя страна единствено обвързва синдика със задължителните и противопоставими на всички кредитори на несъстоятелността правни последици на влезлия в сила акт за установяване на публично вземане, отново предвиждайки предявяване на вземането. Впрочем такова предвижда и нормата на чл. 224, ал. 4 ТЗ, досежно упражняване правомощието за спиране на принудително изпълнение по реда на ДОПК, при висящо производство по несъстоятелност, при предложен план за оздравяване или предложение за сключване на споразумение, отговарящи на изискванията на чл. 189 ДОПК - " когато предявените публични вземания са включени в списъка на приети от синдика и одобрени от съда по несъстоятелността вземания ". Неправилно е по начало съотнасянето на чл. 164, ал. 4 ДОПК, като специална норма, спрямо чл. 688, ал. 1 пр. второ ТЗ или спрямо чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 предл. първо ТЗ, поради липса на идентично приложно поле. Чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ уреждат предявяването на вземане, като предпоставка за последващо упражняване на право на принудително удовлетворение в производството по несъстоятелност и преклузивните срокове за това, а чл. 164, ал. 4 ДОПК – задължението на синдика за незабавно съобразяване с влязъл в сила акт за установяване на публично вземане и неговата неоспоримост, при това "както е предявено". В съотношение на обща към специална, с оглед предмета на правна уредба, както вече се посочи, са чл. 164, ал. 3 ДОПК и чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, но те не се конфронтират и водят еднозначно до извода, за дължимо от НАП предявяване на публични вземания, вкл. под условие / освен възникналите до откриване производството по несъстоятелност и установени с влязъл в сила акт публични вземания, включвани служебно от синдика на основание чл. 687, ал. 2 ТЗ, за които единствено се отнася нормата /. Дори да би имало съмнение в правилността на тълкуването на чл. 687, ал. 2 ТЗ, съобразно предходно изложеното, то чл. 125 ДОПК е недвусмислен в задължението за предявяване на публични вземания, основани на невлязъл в сила ревизионен акт, уреждайки го фингирано – с представяне на синдика невлезлия в сила ревизионен акт именно в сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Ако синдикът би имал задължението за служебно вписване на възникнали до откриване на производството по несъстоятелност, но установени с влязъл в сила акт след сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ публични вземания, каквито безспорно установява и ревизионният акт, то ненужно би било изобщо визирането на тези срокове в разпоредбата на чл. 125 ДОПК. Като аргумент съставът е отчел и това, че ДОПК е предоставил достатъчно гаранции за публичния взискател, да установи своевременно, съответно да предяви своевременно публичните вземания: 1/ чл. 78 ДОПК изисква предварително уведомяване на НАП, при подаване на искане за откриване производство по несъстоятелност от кредитор или длъжника, като представянето на доказателството за уведомяването й е условие за разглеждане на искането и образуване на производството - в практиката на ВКС възприето като положителна процесуална предпоставка за допустимост на производството по чл. 625 ТЗ; 2 съгласно чл. 125 ДОПК, както и изводимо от чл. 164, ал. 5 ДОПК, предявяването на публични вземания, възникнали до откриване производството по несъстоятелност, може да стане и въз основа невлезли в сила актове за установяването им; 3 тези вземания са неоспорими – чл. 164, ал. 4 ДОПК – освен на основание възникнали след издаването им, правнорелевантни за съществуването им, факти / така решение по т. д. № 2471/2013 г. на І т. о. на ВКС /; 4 въз основа на невлезли в сила актове за публични вземания се предприема принудително изпълнение по реда на ДОПК и се обезпечава събирането им - чл. 195, ал. 1 ДОПК вр. с чл. 209, ал. 2 ДОПК; 5 принудителното изпълнение по ДОПК продължава и след образуване на производството по несъстоятелност, ако е предприето преди откриването му и при наложени предходно обезпечителни мерки по реда на ДОПК, единствено с ограничение досежно срока за реализация на обезпечението – чл. 193 вр. с чл. 224 ДОПК. Като се съобразят и средната продължителност на производството по искане за откриване производство по несъстоятелност на длъжника и общо тримесечния срок за дължимо предявяване – сбора от сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ – неоправдано е да се приеме, че публичната администрация не би била способна да установи своевременно публичните задължения на търговеца. Впрочем, последното не е съобразим правен аргумент, а единствено в подкрепа на необоснованата нужда от защита чрез разширително тълкуване на чл. 687, ал. 2 ТЗ. Така изложените мотиви, настоящият състав изцяло споделя. По основателността на касационната жалба: С решение № 260130 от 16.11.2020 г. по т. дело № 632/2019 г., сезирания с искова молба на синдика на "Баумаш-70" EООД / н/ Пловдивски окръжен съд е отхвърлил исковете, с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ- да бъде признато за установено по отношение на НАП, [населено място] и "Палас – 27" ЕООД, [населено място] / н/, че не съществува вземането на НАП, [населено място] за данък върху разходите за превозни средства за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2015 г., ДДС за периода 01.03.2012 г. – 31.12.2015 г., корпоративен данък за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2015 г., главница в размер на 153150. 65 лв., публични вземания, ведно със законната лихва, считано от 26.04.2019 г. до окончателното й изплащане и лихви в размер на 87266. 86 лв., изчислени до 25.04.2019 г., от които 70333. 85 лв., лихви, възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност и лихви 169333. 01 лв., възникнали след датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност за периода 24.03.2018 г. - 25.04.2019 г., които вземания са дължими и възникнали в периода 01.01.2011 г. – 31.12.2015 г., установени с РА № Р – 16001617001091-091-001 от 14.03.2019 г. на ТД на НАП Пловдив и са включени в списък на приетите вземания, одобрен с определение № 1526 от 18.07.2019 г., постановено по т. дело № 324/2017 г. на Окръжен съд Пловдив, обявено по партида на длъжника на 22.07.2019 г. Установено е било по спора, че с решение от 23.03.2018 г. по т. дело № 324/2017 г. на ОС - Пловдив е открито производство по несъстоятелност на "ПАЛАС – 27" ЕООД, [населено място], както и че с решение от 15.10.2018 г., дружеството е обявено в несъстоятелност. НАП, в качеството му на кредитор на "Палас – 27" ЕООД е предявил една част от публичните вземания за данъци /18132. 36 лв., от които главница - 12814. 82 лв. и лихви, до 13.04.2018 г. в размер на 5317. 54 лв., установени с подадени от длъжника декларации по ЗДДС и ЗКПО в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като те са били включени в списъка на приетите вземания, съставен от синдика на основание чл. 686, ал. 1 ТЗ, одобрен с определение № 1211/04.07.2018 г. по т. дело № 324/2017 г. на ОС-Пловдив и съответно ги е изключил от процесните вземания. По отношение на спорните вземания- предмет на иска -съдът е разграничил сумите, формиращи главница – 153 150. 65 лв. - включваща данък върху разходите за превозни средства за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2015 г., данък върху добавената стойност за периода 01.03.2012 г. – 31.12.2015 г., корпоративен данък за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2015 г. от сумите, представляващи лихви в размер на 87266. 86 лв., изчислени до 25.04.2019 г., от които 70333. 85 лв., лихви, възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност и лихви 16933. 01 лв., възникнали след датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност за периода 24.03.2018 г. - 25.04.2019 г., както и законна лихва, считано от 26.04.2019 г. до окончателното й изплащане. За установяване на така разграничените суми по основание и размер е постановен влязъл в сила ревизионен акт № Р – 16001617001091-091-001 от 14.03.2019 г. на ТД на НАП Пловдив, като така описаните суми съвпадат с установените с цитирания ревизионен акт, след приспадане на посочените по-горе вземания, заявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, включени в списъка на приетите вземания. Установено е още, че вземанията, предмет на иска по чл. 694, ал. 1, т. 3 ТЗ са били предявени от НАП с молба вх. № 14299/09.05.2019 г., синдикът ги е включил в списък на приетите вземания по чл. 688 ТЗ от 17.05.2019 г., като ищецът в настоящия спор е подал възражение, отхвърлено от ОС – Пловдив с определение № 1526/18.07.2019 г. С оглед отговора на поставения правен въпрос и обстоятелството, че процесните вземания са възникнали преди откриване производството по несъстоятелност – 23.03.2018 г., но предявени от НАП след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ / на 23.06.2018 г., , на основание акт за установяване на тези публичните вземания, съставен 14.03.2019 г., предявеният установителен иск е основателен и е следвало да бъде уважен и тъй като въззивният съд е тълкувал неправилно релевантните разпоредби на ТЗ и ДОПК, като постановено в противоречие с материалния закон неговото решение, следва да бъде отменено, а по същество- искът уважен. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение