Решение № 10729 от 7.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2059/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на КОСКО ШИПИНГ ЛАЙНС (Гърция) АД - клон България, [ЕИК], чрез адв. В. Илиева, против решение 7599/12.12.2022 г., постановено по адм. дело 8776/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването срещу ревизионен акт (РА) 22221121006638-091-001/30.05.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) София, потвърден с решение 1229/08.08.2022 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на НАП и жалбоподателят е осъден заплати разноски по делото в полза на приходната администрация в размер на 1 097 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на решаващия съд по отношение на условията на чл. 68 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Счита за неправилни съдебните мотиви, че правото на възстановяване на данъка е могло да бъде реализирано от гръцкото дружество-принципал по реда на Наредба Н-9/16.12.2009 г. В касационната жалба са развити подробни съображения в подкрепа на оплакванията. Формулира молба за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което РА да бъде отменен. Претендира присъждане на направените разноски по делото, посочени в молба от 03.10.2023 г. Ответникът - директор на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Попова, оспорва основателността на касационната жалба и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 097 лв., съгласно представен списък на разноските. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба предвид отсъствието на заявените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след обсъждане на наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София град е бил РА 22221121006638-091-001/30.05.2022 г., издаден от П. Петрова, началник сектор - възложил ревизията и Г. Божев, главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с решение 1229/08.08.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП" София при ЦУ на НАП, с който на КОСКО ШИПИНГ ЛАЙНС (Гърция) АД - клон България на основание чл. 70, ал. 1 ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 7 970,31 лв. за данъчни периоди от 01.08.2021 г. до 31.01.2022 г. и са извършени корекции на декларираните резултати по ЗДДС за съответните данъчни периоди. От фактическа страна първоинстанционният съд е констатирал, че КОСКО ШИПИНГ ЛАЙНС (Гърция) АД - клон България е регистрирано в страната като клон на гръцкото дружество-принципал и също така за целите на ЗДДС в страната, считано от 30.01.2020 г. на основание чл. 100, ал. 1 ЗДДС регистрация по избор. Според установените факти от ревизиращия екип, осъществената дейност в страната се изчерпва с префактуриране на разходи за електрическа енергия, телефон, интернет, наем, абонаментно почистване и др. към принципала. Направен е извод, че след като не извършва независима икономическа дейност в България и не представлява постоянен обект по смисъла на ЗДДС, не е налице съответно и право на данъчен кредит във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 3 ППЗДДС. В решението са описани извършените процесуални действия в хода на ревизията. Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22221121006638-020-001/26.11.2021 г., която е връчена по електронен път на адресата на 02.12.2021 г. Обхватът на ревизията и крайният срок са изменени съгласно ЗИЗВР Р-22221121006638-020-002/31.01.2022 г., Р-22221121006638-020-003/28.02.2022 г. и Р-22221121006638-020-004/02.03.2022 г. Предложенията за установяване на ревизиращия екип са обективирани в ревизионен доклад (РД) Р-22221121006638-092-001/05.05.2022 г. Срещу констатациите в доклада е подадено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК от 20.05.2022 г., което е преценено като неоснователно при издаване на процесния РА. Последният е обжалван по административен ред и потвърден с решение 1229/08.08.2022 г. на ДД ОДОП София. След извършена проверка решаващият съд е потвърдил валидността на оспорения РА приемайки, че актът е издаден от материално и териториално компетентни длъжностни лица по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК и в електронна форма с положени КЕП на издателите. Това се отнася и за ЗВР, ЗИЗВР, РД. В хода на ревизионното производство съдът не е намерил данни за допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта. За да отхвърли жалбата административният съд е приел, че спорът по делото е изцяло правен и е свързан с условията за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. В съдебните мотиви е определена нормативната рамка по приложението на ЗДДС, Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. и подзаконовата уредба. Въз основа на анализа на фактите, които не са спорни и цитираните решения от практиката на ВАС, съдът е обосновал извод за законосъобразност на отказа да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, включени в дневниците за покупки за периода от 01.08.2021 г. до 31.01.2022 г. Посочено е, че единствената издадена фактура към принципала представлява вътрешен оборот" по смисъла на чл. 3, ал. 6 ППЗДДС, а клонът не е извършвал облагаеми доставки на територията на страната. Доводите на жалбоподателя за наличие на постоянен обект по смисъла на § 1, т. 10 ДР ЗДДС са отхвърлени с оглед практиката на СЕС по съединени дела С-318/11 и С-319/11, решение по дело С-210/04 и по дело С-244/08. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса. Възраженията на касатора не касаят фактите, а са насочени изцяло по тълкуването и приложението на закона от страна на първоинстанционния съд. Наведените оплаквания не се установяват след извършената проверка от касационната инстанция. Правилно решаващият съд е ограничил правния спор по делото до реда за упражняване на правото и респективно, дали клонът има право да приспада ДДС или възстановяването на данъка следва да се извърши на принципала съгласно Наредба Н-9/16.12.2009 г. за възстановяването на ДДС на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка на Европейския съюз, издадена от МФ. В случая безспорно КОСКО ШИПИНГ ЛАЙНС (Гърция) АД, КЧТ в България, е клон на COSCO SHIPPING LINES (GREECE) S.A., учредено и съществуващо съгласно законодателството на Гърция. През ревизираните данъчни периоди, гръцкото дружество-принципал е издало фактури под гръцкия си ДДС номер и е реализирало приходи от облагаеми доставки на територията на страната с нулева ставка по чл. 30, ал. 1, т. 2 ЗДДС, за което по делото пред административния съд са представени морски товарителници и фактури към клиенти, придружени с надлежен превод на български език. От ДДС номера на клона в България през м. 12.2021 г. е издадена една фактура към принципала на обща стойност 233 152,87 лв., с която са прехвърлени текущи разходи за финансовата 2021 г. Съгласно чл. 3, ал. 6 ППЗДДС, не е доставка на услуга доставката на услуга между лице, установено на територията на държава членка, и негови клонове или структурни звена, установени на територията на страната, и обратното, както и доставката на услуга между клонове или структурни звена, установени на територията на страната, и клонове или структурни звена в състава на същото лице, установени на територията на друга държава членка, в тези случаи е налице вътрешен оборот. Неоснователен е доводът на касатора за необсъждане на направените възражения от първоинстанционния съд. При фактическата обстановка по делото законосъобразно съдът е потвърдил приетото от органите по приходите с РА, че наличието само на вътрешен оборот препятства упражняването на правото на данъчен кредит от клона по издадения му номер по ДДС на основание чл. 100, ал. 1 ДДС. Поради тази причина в обжалваното решение е обосновано, че правото да иска възстановяване на ДДС по реда на Наредба Н-9 от 16.12.2009 г. възниква за принципала на клона - COSCO SHIPPING LINES (GREECE) S.A., регистриран за целите на ДДС в държава-членка, където осъществява облагаеми доставки. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба Н-9/2009 г., ДДС се възстановява по реда на тази наредба на данъчно задължено лице, неустановено в страната, което отговаря кумулативно на следните условия: 1. за периода на възстановяване не е имало седалище и адрес на управление или постоянен обект, от който се осъществяват доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната, или при липса на такива - постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната, и 2. за периода на възстановяване не е извършвало доставки на стоки или услуги с място на изпълнение на територията на страната съгласно ЗДДС с изключенията по б. а и б. б; и 3. за периода на възстановяване лицето е регистрирано за целите на данък върху добавената стойност в държавата членка, в която е установено. Към цитираните от първоинстанционния съд решения на ВАС следва да бъдат допълнени решение 11847/20.12.2022 г. по адм. д. 6640/2022 г., Осмо отделение и решение 5770/03.05.2018 г. по адм. д. 61/2018 г., Първо отделение. Правилно в мотивите на обжалваното решение съдът се е позовал и на практиката на СЕС по съединени дела С-318/11 и С-319/11, в които се приема, че при извършване от клона на облагаеми доставки на територията на страната, този субект има право на приспадане на право на данъчен кредит за платения ДДС в тази страна, а при неизвършване от клона на облагаеми доставки, то дружеството-майка има право на възстановяване на ДДС. В същото решение е посочено още, че извършените вътрешни операции между клона и дружеството-майка не подлежат на облагане с ДДС. Макар клонът да е измежду примерно изброените образувания, представляващи постоянен обект по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС, липсва вторият признак от дефиницията - чрез този обект да се извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на страната, в който смисъл са и цитираните решения на СЕС. Настоящата инстанция намира обжалваното съдебно решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, на Националната агенция за приходите (по арг. от § 1, т. 6 ДР АПК), следва да се присъдят претендираните от процесуалния представител на ответната страна разноски за касационното производство в размер на 1 097 лв., съгласно Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,