Решение № 60116 от 13.09.2021 г. на ВКС по н. д. № 461/2021 г.

Решение № 60116 от 13.09.2021 г. на ВКС по н. д. № 461/2021 г., II н. о., НК, докладчик съдията Петя Шишкова Производството е по реда на чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по повод на постъпил касационен протест и допълнение към него от прокурор при окръжната прокуратура в гр. Габрово срещу присъда № 260001 от 10.03.2021 г., постановено по ВНОХД № 124/20 г. по описа на Габровския окръжен съд, с която е отменена частично присъда № 328 от 28.07.2020 г. по НОХД № 1066/19 г. на Габровския районен съд. Първоинстанционният съд е признал за виновни подсъдимите А. В. И. и Ц. Г. Ц. за това, че И. на 16.05.2017 г., а Ц. на 08.08.2017 г. в гр. Габрово, пред разследващ полицай по ДП № 193/2017 г. по описа на РУ - Габрово, като свидетели, съзнателно устно потвърдили неистина – че през нощта на 22.03.17 г. видели пътен инцидент, при който таксиметров шофьор умишлено блъснал А. Х. С., и на основание чл. 290, ал. 1 от НК всеки един от тях е осъден на лишаване от свобода за срок от девет месеца, като изпълнението на наказанието е отложено за тригодишен изпитателен срок. Двамата са признати за невиновни и оправдани по обвинението, че по същото време и на същото място, като свидетели съзнателно да са потвърдили пред разследващ полицай неистина – че през нощта на 22.03.2017 г. са се намирали в района на Дом на културата – гр. Габрово. В тази й част присъдата не е протестирана пред въззивния съд. Със същата присъда подсъдимият А. Х. С. е признат за виновен в това, че на 28.06.2017 г. в гр. Габрово пред разследващ полицай по ДП № 193/2017 г. по описа на РУ - Габрово, като свидетел, съзнателно устно потвърдил неистина – че през нощта на 22.03.17 г. в района на дискотека "Алегро" бил блъснат от таксиметров автомобил, управляван от Б. С. Б. и на основание чл. 290, ал. 1 от НК е осъден на девет месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за тригодишен изпитателен срок. Въззивният съд е оправдал изцяло подсъдимите. С протеста се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Твърди се, че материалният закон е приложен неправилно при точно установена фактическа обстановка, тъй като свидетелите са определили пътният инцидент като умишлено предизвикан от водача Б., с което съзнателно са потвърдили неистина. По реда на чл. 351, ал. 4 от НПК е постъпило възражение от подсъдимия С., в което се изтъква, че с протеста се иска осъждане по обвинение, различно от повдигнатото, както и че тримата подсъдими са изложили добросъвестно възприятията си пред разследващия орган. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста. Аргументира се с установеното по прекратеното досъдебно производство и назначената експертиза относно механизма на произшествието, за да оцени показанията на тримата подсъдими като лъжливи. Защитникът на И. моли решението да бъде оставено в сила. Твърди, че подсъдимият е пресъздал добросъвестно инцидента, че не може да носи отговорност за заявеното, че Б. е блъснал умишлено С., тъй като то е негова субективна оценка, а не факт. Защитникът на С. намира протеста за неоснователен. Изтъква че по отношение на подзащитния му няма обвинение за твърдението, че водачът умишлено е блъсна С., а по отношение на обстоятелствата във връзка с произшествието, не е лъжесвидетелствал. Защитникът на подсъдимия С. поддържа изложените в писменото възражение аргументи и моли протестът да бъде оставен без уважение. Тримата подсъдими желаят въззивната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Протестът е неоснователен. Изказаното от тримата подсъдими твърдение, което според обвинението противоречи на обективната действителност и представлява "неистина" по смисъла на чл. 290, ал. 1 от НК е, че водачът Б. е блъснал С.. Всъщност по делото е безспорно установено, че действително е бил осъществен сблъсък между автомобила и пострадалия. С това обстоятелство се е съгласил и прокурорът, прекратил ДП № 193/17 г. на РУ на МВР – гр. Габрово. В постановлението е прието, че удар се е състоял, но Б. не носи вина за него, тъй като не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, че С. ще навлезе рязко в траекторията му. Случайното деяние е несъставомерно от субективна, не от обективна страна. В мотивите към въззивната присъда също е прието, че е реализирано ПТП, а протестът се позовава на неправилно приложение на материалния закон при точно изяснена фактическа обстановка. С протеста се поставя акцент върху това, че подсъдимите са заблудили разследващите органи, че Б. умишлено е блъснал С.. Очевидно за невярно обстоятелство се приема не описаното от подсъдимите конкретно поведение на водача на таксиметровия автомобил, а това, че е осъществено виновно. По този повод следва да се отбележи, че свидетелствата за формата на вина не могат да бъдат предмет на престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК. Лъжливите свидетелски показания засягат обществените отношения, свързани с правосъдната дейност, само ако касаят обстоятелствата, представляващи процесуален интерес за надлежния орган на власт. Според чл. 117 от НПК с показанията се установяват единствено факти, възприети от свидетеля и допринасящи за разкриване на обективната истина. Вината представлява конкретно психично отношение на дееца към общественоопасния характер на извършеното и към предизвиканите чрез него общественоопасни последици. Тя няма собствено материално изражение, а се проявява в поведението на извършителя. Поради тези особености съществуването или липсата на умисъл не се възприема с човешките сетива, а се установява чрез оценка на релевантните обстоятелства от обективната действителност. Свидетелите могат да дават показания именно за тях, но не и да осъществяват аналитичната дейност, която процесуалният закон възлага на органите, осъществяващи функцията по ръководство и решаване в наказателния процес. Изводът е, че наказателната отговорност на свидетел за осъществено престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК може да бъде ангажирана за неистински твърдения, отнасящи се само до обективни, възприети непосредствено от него релевантни факти, но не и за субективната му оценка относно психичните изживявания на извършителя. Самият И., и в двата случая, когато е употребил инкриминирания израз, изрично е уточнил, че блъскането е било умислено според него. По този начин ясно е разграничил изказаното лично мнение от фактите, за които свидетелства. В допълнение следва да се отбележи и изначалната невъзможност протестът да бъде уважен изцяло, тъй като се атакува оправдаването и на тримата подсъдими, а за умишлено блъскане е споменал единствено подсъдимия И., разпитан като свидетел. Водим от горното, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,