Решение № 66 от 16.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 649/2008 г.

Решение № 66 от 16.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 649/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Тодор Домузчиев Производството е по чл. 290 и сл. ГПК и е образувано по касационна жалба на З. С. П. от гр. С. подадена против решението от 19.05.2008 г. постановено по т. дело № 3109/2007 г. на Софийския градски съд. Ответникът по касация - "Е" А. от гр. С., чрез пълномощника си а. И от САК, е подал отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, с който се заявява становище за неоснователност на жалбата и се моли за присъждане на адвокатски хонорар на основание чл. 64 ГПК (отм.), във вр. с чл. 36 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. II, т. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за размерите на минималните адвокатски възнаграждения. ВКС състав на II т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Въззивният съд е приел исковете, предявени с правно основание чл. 21 ТЗ, за заплащане на възнаграждение по договор за прокура за времето от 1.09.2005 г. до 30.04.2006 г. в размер на 6 800,00 лв., по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 630,38 лв., и за заплащане на обезщетение за неползван отпуск за 2005 и 2006 г. в размер на 1 789,00 лв., за неоснователни. Съображенията на СГС са били, че ищецът не е доказал твърдението си, че през процесния период той е имал качеството си на прокурист - такъв той е бил от 18.04.2002 г. до края на същата година, но този период не обхваща процесния. Според приетото от въззивния съд, макар и с анекси от 28.12.2002 г., 30.12.2003 г., 30.12.2005 г., 31.01.2006 г. и 28.02.2006 г. действието на договора за прокура да е било продължавано, няма доказателства за упълномощаване за прокура след 31.12.2002 г. в предвидената в чл. 21 на ТЗ форма с нотариална заверка на подписите, и между страните липсвало валидно отношение за прокура след тази дата, а това означавало, че на предявеното основание исковете са неоснователни. Въззивното решение е неправилно. Прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение, като упълномощаването на прокуриста трябва да бъде с нотариално заверени подписи и да се заяви от търговеца за вписване в търговския регистър заедно с образец от подписа на прокуриста - вж. чл. 21, ал. I ТЗ, като вписването на упълномощителната сделка е от значение за третите лица съгласно чл. 24 ТЗ и има декларативно действие. От разпоредбата на закона следва, че източникът на представителната власт на прокуриста е упълномощителната сделка и по силата на нея прокуристът имат право да действуват от името на търговеца. Отношенията между търговеца и прокуриста обаче се уреждат с договор съгласно чл. 25 ТЗ и по силата на този договор прокуристът е длъжен да извършва това за които е овластен. От разпоредбите на чл. 21, 24 и 25 ТЗ следва правен извод, че между търговеца и прокуриста възникват две правоотношения и те имат за свой източник различни юридически факти - едностранна упълномощителна сделка която е строго формална, и двустранен договор за който формата не е условие за действителност. Едностранната сделка дава представителна власт на прокуриста, а по силата на договора който може да е трудов или за мандат, прокуристът може, но е и задължен, да извършва действията за които е упълномощен от търговеца. Ето защо, правата и задълженията както на търговеца така и на прокуристът са с източник на облигация сключения между тях договор. В настоящият случай ищецът претендира заплащане на задължения на търговеца по силата на договора за прокура, които не са изпълнени през процесния период от 1.09.2005 г. до 30.04.2006 г. - претенциите са за заплащане на възнаграждение за прокура, обезщетение за неползван неплатен отпуск и обезщетение за забавено плащане, на които претенции ответникът не е противопоставял възражения, че ищецът не е изпълнявал задълженията си на прокурист, или че е погасил своите задължения към ищеца чрез извършено плащане. Възражението на ответника е за това, че след като прокурата не била вписана в търговския регистър на съда, той не дължал възнаграждение, от което следва че ответникът иска да черпи права от собственото си виновно бездействие. Възнаграждението обаче се дължи не по силата на упълномощителната сделка, а по силата на договора който урежда вътрешните отношения между търговеца и прокуриста със съответно произтичащите от това права и задължения. Предвид изложеното ВКС II т. о. счита, че исковите претенции са основателни в предявените им размери - 6 800,00 лв., 630,38 лв. и 1789,00 лв., което е установено от релевираните по делото доказателства и от назначената и неоспорена ССЕ. Ето защо въззивното решение следва да се отмени и вместо него се постанови друго с което исковете се уважат ведно със законните последици. Водим от горното ВКС, състав на II търг. отделение,