Решение № 4964 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13169/2013 г.

Решение № 4964 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13169/2013 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Министерство на правосъдието гр. София, чрез процесуален представител М. Василева, против решение № 4580 от 08.07.2013 г., постановено по адм. д. № 7983/2010 г. по описа на Административен съд - София-град, с което частично е уважена исковата молба на Младен Спасов Младенов за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Поддържат се доводи за неправилност на обжалваното решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Също така се излагат основания за отхвърляне на исковата претенция поради това, че Министерство на правосъдието не е надлежна страна по иска, също така, че исковата претенция е погасена по давност и че не са налице всички предпоставки по чл. 1 от ЗОДОВ. Евентуално се иска намаляване на присъденото обезщетение. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Младен Спасов Младенов, с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и счита постановеното решение за правилно. Участвалият по делото прокурор на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за частично основателна. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е частично основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд - София-град, е образувано по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по искова молба на Младен Спасов Младенов срещу Министерство на правосъдието (МП) за заплащане на обезщетение в размер на 12 000 лв. за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, унижение и увреждане на здравето, причинени от настаняването му в килии на Столична следствена служба, РУ "Транспортна полиция" - София и Софийски централен затвор, неотговарящи на минималните изисквания, предвидени в закона и при битови условия, уронващи човешкото достойнство, претърпени през периода 21.05.1996 г. - 28.09.2005 г. в резултат на задържането му и престоя в ареста и затвора. С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил иска до размер на 6000 лв., като се е мотивирал с факта, че действително по делото са се доказали претърпени вреди от лошите условия, при които е бил ищецът за периода 11.02.1999 г. - 28.09.2005 г., като за останалия исков период - от 25.05.1996 г. до 11.02.1999 г. искът е отхвърлен поради това, че не са събрани доказателства относно условията, при които е пребивавал Младенов. Освен това за същия период е прието и че не е налице пасивна легитимация на ответника МП. Така постановеното решение е правилно, но следва да се измени в частта относно размера на присъденото обезщетение. Фактическата обстановка е правилно изяснена. Събрани са всички относими към спора доказателства. Въз основа на техния анализ, съдът е достигнал до обосновани правни изводи, които настоящата инстанция споделя. От установената по делото фактическа обстановка в хода на съдебното производство Младен Спасов Младенов е доказал по безспорен и категоричен начин претендираните от него неимуществени вреди - респективно наличието на пряка и непосредствена връзка между тях и незаконосъобразните действия/бездействия на МП. Обосновано съдът е направил извод за частична основателност на исковата молба, като правните му изводи се споделят от касационната инстанция и не се нуждаят от допълване. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ много подробно фактически и правно се е обосновал. В случая ищецът е претендирал неимуществени вреди, претърпени в резултат от неупражняване на контрол от страна на МП спрямо подчинената му структура Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за условията, при които е поставен по време на задържането си от 21.05.1996 г. до 10.02.1999 г. в следствените арести на Столична следствена служба и в РУ "Транспортна полиция" - София, и от 11.02.1999 г. до 28.09.2005 г. в Софийския затвор - без тоалетна, без течаща вода и облекчаване на физиологични нужди в пластмасови съдове, в присъствието на другите лица в килията и в близост до мястото за хранене. Именно поради тези унизителни и нехигиенични условия Младенов е твърдял, че са му били причинени неописуеми морално-етични и психически страдания. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в периода от 21.05.1996 г. до 01.01.1999 г. исковата молба на Младен Спасов Младенов е неоснователна, поради това, че РУТП - гр. София и следственият арест са били в системата на Националната следствена служба - т. е. извън системата на МП. От тук съдът е извел верен извод, че за конкретния период МП не е пасивно легитимирана ответна страна по иска. Напълно обосновано административният съд е отхвърлил възражението на МП за прилагане на погасителна давност по отношение на иска (което в настоящия случай е и касационно основание), като се е позовал на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, по- конкретно - на т. 4 от тълкувателното решение, поради и което настоящата инстанция не счита за нужно да приповтаря доводите на съда за това. Правилно в обжалваното решение е посочено, че лошите материални условия в местата за лишаване от свобода, безспорно повдигат въпрос за нечовешко и унизително отнасяне и нарушение на забраната по чл. 3 от ЕКПЧ, поради и което на основание чл. 32, § 1 от ЕКПЧ, АССГ е съобразил практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по тълкуването и прилагането на приложимите към казуса по делото разпоредби на Конвенцията, като е подкрепил мотивите си с относимите към настоящия случай дела на Стоян Димитров срещу България и на Шахънов срещу България. Настоящата инстанция не споделя заключението на съда, че присъденото обезщетение в размер на 6000 лв. е справедливо и достатъчно да компенсира претърпените от Младен Спасов Младенов неимуществени вреди при престоя му в Затвора в гр. София. Няма спор в правната теория, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица, конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението, както и неговия размер. Настоящият състав счита, че при определянето на справедливото обезщетение административният съд не е обсъдил внимателно показанията на страните, както и представените от Затвора в гр. София справки, които биха дали по-добра информация, дали и в каква степен се доказват конкретно причинените на Младен Спасов Младенов неимуществени вреди в резултат на хигиенно битовите условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Също така, фактът, че Младенов е подал исковата си молба на един доста по-късен етап - почти 5 години след прекратяването на незаконосъобразните действия/бездействия от страна на органите на МП, показва едно неглижирано отношение, а оттук следва не би могло да се приеме, че за ищецът съответно са настъпили сериозни морални вреди. Поради това настоящата инстанция счита, че решението в частта относно размера на присъденото обезщетение следва да се измени като същото се намали. При преценката на конкретните и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и при прилагане нормата на чл. 52 от ЗЗД, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира за справедливо обезщетение в размер на 2000 лв. за преживените от Младен Спасов Младенов страдания, изразяващи се в неимуществени вреди. С оглед изхода на спора и съобразно намалената част от иска в размер на 4000 лв., следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза в размер на 380 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,