Решение № 5275 от 15.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1723/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Б. Ч., с [ЕГН] действащ със съгласието на баща му - Б. Н. Ч., с [ЕГН] чрез адвокат К. Г. Х., член на Адвокатска колегия - София, със служебен адрес: гр. София, ул. „Лавеле” №32, ет. 3, против Решение № 4223 от 23.12.2025 г., постановено по адм. д. № 361/2025 г. по описа на Административен съд Велико Търново.По подробно изложени оплаквания за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК се иска отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, по съществото на спора, с което исковете да бъдат изцяло уважени. Претендира разноски в първоинстанционното и касационно производство. Ответната страна – ОДМВР-Велико Търново, чрез процесуален представител адв.Гидикова, депозира писмен отговор за неоснователност на касационната жалба.Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт по реда на чл. 218, ал. 1 и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледани по същество, касационната жалба е неоснователна. С процесното решение, АС–Велико Търново е отхвърлил иска, предявен от С. Б. Ч. от [населено място], общ. Павликени, срещу Областна дирекция на МВР – Велико Търново за присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лева, за претърпени неимуществени вреди от незаконни действия на полицейски служител на РУ Павликени, осъществени при проверката на 11.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до датата на предявяване на исковата молба, както и от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. За да постанови този резултат, съдът е приел за установена следната фактическа обстановка: На 10.10.2024г. е утвърден от ВПД Началник РУ гр. Павликени план-разстановка за обезпечаване охраната на обществения ред и безопасността на движението в с. Караисен, общ. Павликени, във връзка с провеждането на 11.10.2024г. на предизборна среща на Коалиция „ДПС – Ново начало“, за времето от 16:00 часа до 18:00 часа на 11.10.2024г.За изпълнението на разпоредените с този план задачи за посочения часови интервал бил разкрит подвижен пост №1, като били определени следните лица, които да бъдат на поста – мл. инспектор Б. Т. П. – ст. полицай ООР, мл. инспектор М. П. Б. – полицай ООР и мл. автоконтрольор Д. Г. Г., с патрулен автомобил „Киа Сийд“, с рег. № [рег. номер]. При изпълнение на служебните си задължения на 11.10.2024 г., служителите на РУ – Павликени извършили проверка на ищеца, като автоконтрольор Д. Г. Г. му съставил АУАН сер. GA №1389771 за нарушение по чл. 150 от ЗДвП за това, че на 11.10.2024 г., в 16:40 часа, в с. Караисен, ул. „Пета“ до номер 1 в посока на движение към кръстовището с ул. „16-та“, управлява лек автомобил БМВ със рег. №[рег. номер], собственост на Д. Х. Б., без да притежава свидетелство за управление на МПС – неправоспособен. Същият бил връчен на Ч. на датата на съставянето му – 11.10.2024 г. От мл. автоконтрольор Д. Г. Г. бил съставен и протокол за предупреждение, с който на основание чл.65 от ЗМВР С. Ч. бил предупреден да не управлява МПС без да притежава СУМПС. Издадена е и Заповед за прилагане на ПАМ № № 24-0311-000075/11.10.2024 г., с която на Д. Х. Б., на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка „прекратяване регистрацията на ППС“ за срок от 12 месеца по отношение на лек автомобил БМВ със рег. №[рег. номер], като са отнети СРМПС № [номер] и два броя регистрационни табели с номер [рег. номер]. На 17.10.2024г., С. Ч., със съгласието на своя баща и законен представител Б. Ч., депозирал до началника на РУ – Павликени възражение срещу съставения АУАН сер. GA №1389771/11.10.2024г. В същото навел твърдения за неправомерна употреба на физическа сила, помощни средства и оръжие от страна на мл. инспектор Д. Г., при извършената му проверка по ЗДвП на 11.10.2024г. По повод на така наведените твърдения, със Заповед №311з-159/18.10.2024г. на ВПД Началник РУ - Павликени било разпоредено извършването на проверка относно наличието на данни за извършено дисциплинарно нарушение от страна на мл. инспектор Д. Г. Г. – младши автоконтрольор I степен в група ОП, РУ – Павликени при ОД на МВР – В. Търново. Комисията установила, че на 11.10.2024 г., съгласно разпореждане на ВПД началник РУ, младши инспектор Д. Г. Г. и младши инспектор М. П. Б., са изпълнявали ППД в с. Караисен, общ. Павликени, с патрулен автомобил „Киа Сийд“, с рег. № [рег. номер] и позивна 64/1. При обход на селото видели на центъра лек автомобил, който въртял гуми и карал бързо. Около 16:00 часа, същият автомобил минал отново покрай тях, като забелязали, че се управлява от видимо ненавършило 18 години лице и неправоспособно, и тръгнали след него. В една от улиците на селото видели момче на видима възраст около [възраст], което слязло от колата и тръгнало пеш по поляната. Полицейските служители Г. и Б. отишли до него, легитимирали се и му обяснили, че са го видели два пъти докато са били в селото да кара демонстративно, като изискали от последния да представи документи – негови и на автомобила. След представяне на такива, полицейските служители установили, че момчето е С. Б. Ч.. Същият започнал да убеждава полицейските органи, че не той е управлявал автомобила, а майка му. Тогава младши инспектор Г. му разпоредил да извади нещата от джобовете си и да ги постави на служебния автомобил. Докато полицейският орган провеждал беседа с Ч., майка му му звъннала по телефона и той й казал да отиде. След пристигането й, същата показала ключ на автомобил, твърдейки, че това е ключът за БМВ-то, но на същия имало надпис Опел. Полицейските служители започнали да обясняват ситуацията на майката на Ч., в който момент той започнал да се приближава до нея, бръкнал с едната си ръка в късите си гащи и извадил ключа за БМВ-то. Тогава служителите на реда попитали Б. защо се опитва да прикрива сина си и тя започнала да ги моли да не свалят номерата на колата и да задържат сина й, защото автомобила е обявен за продан и няма да може да се продаде. Физическа сила и помощни средства не са използвани и не е вадено оръжие, нито пък е заплашван с такова. Посочено е, че действията на полицейските служители се потвърждават и от прегледа на файл с видеоинформация от боди камерата на младши инспектор М. П. Б., при който е установено, че не е насочвано срещу гърдите на С. Б. Ч. огнестрелно оръжие от страна на служителите, като същият не е задържан за срок от 24 часа, съгласно чл.72, ал.1 от ЗМВР. С оглед на така констатираното е прието, че младши инспектор Д. Г. Г. - младши автоконтрольор I степен в група ОП, РУ – Павликени при ОД на МВР – В. Търново, с действията си не е нарушил служебната дисциплина.Със Заповед №311з-174/25.11.2024 г., проверката е прекратена. Административният съд е разпитал и свидетели. Въз основа на събраните доказателства Административен съд Велико Търново е приел, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Не са налице незаконосъобразни действия на ответника, в резултат на които ищецът да е претърпял неимуществени вреди, които претендира.За да достигне този извод, съдът правилно е установил фактическата обстановка и е анализирал събраните писмени и гласни доказателства, като е изложил мотиви кои от тях кредитира.Не се установяват от събраните доказателства твърдените незаконосъобразни действия на служител на РУ Павликени към ОД на МВР-Велико Търново, които се изразяват в неправомерно послужване със служебното оръжие, използване на сила и белезници от страна на полицейския служител, извършил проверка на ищеца на 11.10.2024 г.спрямо касатора. От материалите по приложената дисциплинарна преписка, образувана въз основа на същите факти, е видно, че началникът на РУ Павликени към ОД на МВР – Велико Търново е назначил комисия, която е събрала сведения от подателя на сигнала /касатор/ в настоящото производство/, от майка му, от осъществилите проверката полицейски служители, извършил е проверка на видеозаписа от боди камерата на единия от тях, като е изгледала записа от същата, анализирала е събраните доказателства и е изготвила обобщена справка. В тази справка комисията е направила категоричен извод, че с действията си мл. инспектор Д. Г. не е нарушил служебната дисциплина. Комисията е посочила, че спрямо С. Ч. не е упражнявана физическа сила и не са използвани помощни средства, както и не е вадено оръжие, нито е заплашван с такова. Обективираните в тази справка констатации се потвърждават и от показанията на св. Д. Г., св. М. Б. и св. С. А., дадени в хода на първоинстанционното производство. В показанията си трите лица детайлно са описали начина на протичане на проверката на касатора. Проверката е била проведена в рамките на дежурството на св. Д. Г. и св. М. Б. по плана за безопасност на движението и предвид агресивното поведение на водача на МПС - БМВ 5 ер РЕИХЕ със рег. №[рег. номер], изразяващо се в превъртане на гуми и демонстративно шофиране. Посочено е също, че при извършването й полицейските служители са изискали единствено представяне на свидетелство за управление и документи за автомобила, като проверката е продължила кратко – около половин час. Въпросните свидетели са единодушни, че при извършване на проверката разговорите са били спокойни, като спрямо ищеца не е упражнявана физическа сила и помощни средства, нито е използвано оръжие. Правилно административния съд кредитира тези показания, доколкото същите се потвърждават от останалите доказателства по делото, а и са дадени от лица, две от които - преки очевидци на проверката на касатора, а третото – присъствало при преглед на видеозаписа от проверката. В тази връзка, съдът обосновано кредитира и изводите на самата дисциплинарна проверка, независимо от непредставяне на записите от боди-камерата, като счита, че след като съдържанието на тези записи е възпроизведено, то несъхраняването им не е съществено процесуално нарушение. В самата дисциплинарна преписка няма нито едно доказателство, което да разколебава верността на направените фактически и правни изводи. Липсват доказателства към ищеца да са отправяни заплахи или да са използвани сила, белезници или оръжие. Твърдения в този смисъл се съдържат единствено в показанията на водените от ищеца свидетели – св. Б. и св. Ч. - родители на ищеца и св. Б. – негов познат. Правилно съдът е отбелязал че св. Б. не е била очевидец на цялата проверка, тъй като е дошла на място след започването й. В периода, който тя е възприела, описва противоречиво действията на полицейския служител, като първоначално е посочила, че спрямо касатора са били използвани белезници, а впоследствие сама отрича този факт и признава, че не са използвани такива. В показанията си същата обаче, изобщо не изложила твърдения за употреба на оръжие от страна на полицейския служител. Що се отнася до показанията на св. Ч. – баща на касатора, следва да се отбележи, че съдът е възприел, че същия не е присъствал на проверката, като показанията му възпроизвеждат изцяло казаното от сина му и не установяват възприети от него пряко факти относно поведението на полицейския служител, а освен това са и нелогични. Показанията на св. Б. пък са общи и неконкретизирани, доколкото не посочват нито участниците във въпросната проверка, нито действията на последните, съдържат по същество умозаключения и предположения, а не възприети пряко факти, поради което нямат доказателствена стойност. Освен това същият отрича да е разпознал ищеца, докато иначе посочва дори марката на конкретното оръжие, което все пак сочи само за вероятно използвано, което прави недостоверни показанията му. По горните съображения Административен съд Велико Търново е отхвърлил изцяло предявените искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ като неоснователни. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правните изводи на Административен съд Велико Търново, изложени в мотивите на обжалваното съдебно решение, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответникът, ОДМВР- Велико Търново, има право на съдебни разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 100.00 евро юриконсулско възнаграждение. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение